Българин
България – къде ми е земята?
Безпътен кораб стъпвам с двата крака.
Гордея се и знаете ли с какво?
Че българин съм ...

Защо очите ти са толкова красиви, защо лицето ти е нежно всеки ден, ледът напуква се, когато го докоснеш, устните ти сладки като мед!
Защо очите ти не мога да забравя,
защо очите ти ме карат да не спя,
харесвам те и знам, че мога
да ти кажа, колко ценена си сега!

Това е Любовта
Ако нещо в теб подскача,
ако нещо в теб трепти,
ако нещо в тебе вика,
ако нещо в теб крещи, ...

Жесток свят
Жесток е този свят.
С болката и ада
свили яростно в менгеме
душата бездомна. ...

Може би си прав, че съм отдавна далече.
Навярно съм права, че тръпката я няма вече.
Но кой да ми каже коя ще ме измести?
И твоята болка с радост ще замести.
Годините ли колко бяха? ...

Ще те попитам ден преди деня
във който се пробуждаш, мила моя:
Дали аз мечи сън сега не спя
и трябва ли за сънища да ровя?
Будителите търсят интерес. ...

Тази вечер разговарям с тишината. Случайно срещнах я близо до дома. Поканих я да влезе. Питам се сега защо?! Та тя моя гостенка отдавна беше.
Приседнали сме двете на по чаша "тихо съмнение". Тя мълчи. Аз също. От време на време само лекият хрип от събралата се в мен тъга разваля нашата идилия.
Разго ...

Единственият шум в помещението се долавяше то жуженето на машините, много слабо като електрическа вълна. Зад стените на триизмерния куб полузаспали жени сортираха прането, пускаха гладачните апарати и приготвяха готовите поръчки.
Джонатан се правеше на много зает и хвърляше апетитни погледи към дежу ...

Завърнах се във свойте стъпки,
в душа позната оживях -
макар претръпнала и в кръпки,
такава съм, каквато бях!
Със вятъра отново тичам ...

Ние не живеем,
ние се опитваме да оцелеем.
Ние се стараем да сме силни
без сами да имаме закрилник.
Ние не живеем, ...

Добрите хора рано си отиват...
И кратък е земният им път.
Сърцата в горчив конвулс се свиват,
когато за любим човек скърбят.
Боли, че няма да го видиш вече, ...

Мислите ми полудяха
Малко невръстно
дете.
С блуждаещи невинни,
сини очи. ...

Заплаши ме един поет,
че някога ще ме убие.
Разбрал е, че като поет
безсмъртие не ще добие,
и е решил да ме убие. ...

Здравей тъга,
мълчиш ....,
да плачеш, знаеш е излишно,
а как сълзите ти да пресушиш
- с присъствие ли ...

И отново ме разтърси писаната каруца
на нелогичната ми съдба във гръб,
разтресе ме като марсилска треска
и заскърца
по калдъръма на изгърбения ми ...

Без теб
Страшно стене Балкана.
Твоят изгрев се срути –
само в миг, не в минута...
Оттогава съм рана. ...

ЕРОТИЧЕН ТАНЦ НА ЛЮБОВТА
Докосвай тялото ми с устни,
накарай го със пламъка на любовта да загори!
Ръцете ти нежно да докосват кожата ми,
да ме карат да изтръпвам под ласките ти! ...

Вървях насън. Сънувах всичките животи.
Смъртта отвън... бе пътя на един сиротник.
Вървях без дъх. Но спирах се на всеки ъгъл.
И виждах кръв. А всъщност себе си съм лъгал.
Вървях до гроб. И духом се зарових в гроба. ...

Да беше кукувица снесла в главата ми яйце,
щях сигурно да бъда много по-честит.
Така дилемата, дали кокошката е първа или не,
ще си остане дебат за моя умствен лабиринт.
По свой си начин с крила припляска дъщерята ...

Едно обикновено момиче. Това съм аз – Джуди Бенсън. На 15 години съм. Живея с двамата си родители – Алисън и Браян Бенсън в Оксфорд. О, и да не забравяме досадния ми брат Скот, който е на 8! Не излизаме често с родителите ми от града. Те имат много работа и нямаме време дори и на почивка да отидем. ...

Тихо е...
Или пък аз съм оглушал от шепоти...
От грубости просъскани, от нежности прошушнати;
от песничките незавършени
на вятъра и мидите, ...

Ден първи:
... Кацнах с чартърен полет на въздушно-капковите линии. Летях около метър-два, докато не се приземих върху главата на един българин. Допреди да излетя, живеех под наем в белите дробове на един французин. Живеех си като бял човек... Добре ми беше, но трябваше да хвана първата по разписани ...

Между Началото и Края
стои затворен цял един живот.
Началото си аз го зная,
но Краят - със живота е в развод.
Между Началото и Края ...

Ще ти казвам горчивите истини -
пък дори и след това да боли.
Не захаросани - и не измислени.
Ала тъжно ти става - нали?
Не, не съм никак аз артистичен. ...

Заради теб
загърбих скука
и ненавист,
заради теб, единствена любов.
Заради теб ...

На 28 октомври високоценения и обичан от всички
нас поет Евтим Евтимов стана на 8О години!
Това стихотворение е поздрав към него:
Двайсет и осми - рождената дата!
Есен, родила те в багри и плод! ...

Животът си е чист майтап
и не го вземам на сериозно,
за щастие не пия хап -
убивам скуката подкожно...
Във мислите си не стоя, ...

Ангелски крила да имах
към небето щях да полетя,
ангелски крила да имах,
да прегърна цялата Земя.
Ангелски крила да имах, ...

Кученца на двора
Скарахме се с братчето ми Жоро,
нямам със кого да си говоря.
Сам съм до големия прозорец,
гледам трите кученца на двора. ...

Спомен за любовта
Любов – магия, песен,
след нея идва есен...
Радвам се на любовта,
оплела нашите тела! ...

Птицата над мен
прелита
и докосва ме
с крила -
в полета си ...

В живота ми има много препятствия,но единственото,което ме затруднява е това, което е застанало между нас. В живота ми има много болка, но единствената, която мога да почувствам е тази от липсата ти. В живота ми имаше и хиляди несбъднати мечти,но единствените, за които съжалявам, и единствените, кои ...

В главата му се въртят куп идеи. Само да има кой да му плаща за тях и ще стане милионер. Даже и милиард може да изкара, стига някой спомоществовател да пожертва частица от свободното си време и да му обърне внимание, някой спонсор, както е модерно.
Да, но такъв не се намира. Тогава му дойде нова иде ...

Виждам света през погледа премрежен от листа.
Листата на една върба, която тъне в самота.
Виждам аз твоето лице през мрежа от сълзи.
Устните заключени, а сърцето вика остани.
Виждам аз, няма надежда за любов, ...

Първата любов
Коя ли беше първата любов?
Дали от паметта я взех случайно
или пък беше първият ми зов
за щастие и за любов безкрайна. ...

Замъкът
Мрак е плътно паднал,
подухва сив ветрец,
изсъхналите клони
крият мрачния дворец. ...