Асфалтът едвам дишаше и пъшкаше още повече от размекнатите гуми на колите и камионите, които допълнително го задушаваха, колкото и на рядко да минаваха.
Маранята наоколо размазваше образите в далечината и ги правеше сюрреалистични.
Момичетата се бяха скрили на сянка под няколко крайпътни дървета и с ...

До среща със Слънцето
Минава оня сезон на чувства изгубени.
По брега на душите ни тихо вали.
И тръгвам нанякъде до среща със Слънцето,
а в изгрева може би отново си ти? ...

ГОЛЯМАТА ЛУНА
Голямата луна е също самодива.
В топла пелена тя вечер ни приспива.
И сякаш с венец звездите ни обгръщат.
И спомени текат и спомени се връщат. ...

Как да отворим сърцата си днес?
Как да откриваме пак чудесата?
Злото убийствено взима превес…
Дяволи сякаш пируват в сърцата…
Как да се учим да бъдем добри? ...

Минаха няколко седмици от представлението на тримата танцьори, а Нина не спираше да мисли за синеокия. Не се бе влюбила, напротив - изгаряща страст разкъсваше гърдите ù и не можеше да намери спокойствие. Часовете прекарваше в мисли за него, нощите също. Не сподели на никого, стараеше се да се държи ...

„Отново закъснявам!” Тя прекоси мократа улица и усети вибрацията на телефона си в джоба на дългото си жълто есенно яке. „И сега най-вероятно ще бъда смъмрена” усмихна се тя.
Извади телефона си и погледна кой е. Беше този, когото очакваше – Кристиан.
- Добро утро! Знам, че закъснявам и много, много с ...

Подлъга Лиска Зайко,
че знае поляни
с моркови и зелки засяни.
И без да му мисли -
наостри ушите ...

Обичам те
в есенните листа
в очите на вълка
в пукнатините по бялото на брезите
и в топлината ...

В луда гонка по брега,
в залеза на летен зной
перест гларус във беда,
времето надбягва той.
И от Варна до Бургас, ...

Искам да бягам по вълните
и да се гмуркам на дълбоко,
а на Орфей със лирата,
да съм същинска чучулига.
Искам да нося бяла риза, ...

ВЪПРОСИ
Защо не можеш ти да ме обикнеш?
Защо не можеш да ме разбереш?
Защо не можеш в душата ми да вникнеш
и топла нежност ти да ми дадеш? ...

Не оставяй жена да те чака
твърде дълго в нощта калдъръмена.
Като залез се стапя във мрака
топлината ù, с болка поръбена.
А минутите дращят пространствата ...

Като глухарче - от топлите длани на бриза -
разпръсква лятото последните свои илюзии…
Тромпетът на изневярата
в дует със всички крайбрежни капризи,
омайва с тяло кокетките ...

И на кого да вярвам аз - на очите ти зелени
или на своето сърце,
от лъжи до безкрайност изтощено,
докато ти държеше друга за ръце?!

Днес, точно на този ден но съботен преди една година една жена се срещна с любовника си за последен път.
Срещна. Интересно представяне на факта, че ако зависеше от нея сигурно щеше да му извади очите и да го одере жив в началото на тяхната среща.
Ще кажеш, така ли се посреща човек който уж според по ...

Не гледай в мен, момче, ще се погубиш,
не се захващай и не се натискай,
че току виж набързо ще се влюбиш,
а после ще си тръгнеш кисел.
Не се навивай, няма смисъл, ...

Обичай ме. Обичай ме и не питай. Нищо. Никога.
Не питай, защото въпросите убиват любовта.
Убива я и съмнението и многоточията в разговорите.
Думите прогарят дупки в душите ни.
Често пъти изпепеляват надеждите ни. ...

СЛУЧАЕН ПОВОД ЗА ЖИВОТ
Отчаяният писък на линейката взривява
и спъва нормалните стъпки на хората.
Споглеждат се, изтръпват и загубват вярата,
че не е прехòден животът им. ...

Летим по магистралата! Море,
очакваш ни, разтворило обятия–
дали ще може в тях да се сбере
тревогата ни, всичката апатия?!
Настръхналите си души ти носим ...

МОРСКО 001
Размива се житейската ми истина
в пропорция на моето упорство.
Отидох при морето
да му кажа, ...

Къде ме викаш, тишина?
Къде ме пъдиш, песен?
Къде остана ти, Земя?
А ти, Небе, къде си?
Като да чувам гласове? ...

Недей. Не ме прошепвай в мрака.
Съших си тишина от три разпятия,
сега сред дървените им ръце стоя.
Не чакам.
Никого не чакам. ...

Може би Луната действително говори. И в тишината викът ù отеква зад хоризонта... но никой не я чува, нали? Никой не я оставя да разкаже шепнешком от какво я боли, за кого тъгува, кого обича... Така, както и ти не ми позволи да ти разкажа моята история, моята вълшебна приказка. Без принцеси, без каля ...

ЗА МУШКАТО, ФИЛОДЕНДРОН
И ЕДНА ОСА
Мушкато на преклонна възраст
напъпи и изкара цвят.
А коренът му с напън сетни ...

Румънски тир прегази кола
край гара Яна.
Бойко използва това,
за да си направи реклама.
Казал пътят в събота да се открие ...

На Ивка
с много топлина
Ти спомняш ли си рокличката твоя -
бе снежнобяла с точици червени?
Тогава беше малка, мила моя. ...

Поезията губи сякаш смисъл,
щом празно е сърцето за копнежи.
Записвайки на лист ти всяка мисъл,
рискуваш да я прочетат невежи.
Решиш творец да си - това е бреме, ...

Като от картина
В покоите мои имам картина една,
гледаща в нищото млада жена.
Ръцете ù вяли, отпуснати, мъртви,
погледът - влажен, сякаш от кърви… ...

(Вегетарианство с порция месо)
Човек яде всичко що расте по таз земя
или това, което се побира в алчната уста.
И най-кроткият изпитва апетит,
и най-добрият няма насита. ...

Край яслата са - демагози,
необременени от морал,
които ни покриват с рози,
а зад гърба ни пръскат с кал...
Обсипват ни със думи мазни, ...

Не е ли слънцето в небето
космичния безсмъртен Бог?
Не грее ли ни то додето
луната мие своя рог?
И в пътя си - за нас безкраен, ...

Ще дойдеш, зная
Ще дойдеш, зная. С дъжда.
Ще докоснеш съня ми,
с нежност ще го сториш.
И тишината ще се сгуши, ...

Беше осем и тридесет, неделя сутрин. Виждаше непрекъснато мърдащата черна стрелка по белия изпъкнал циферблат на стенния часовник. Имаше кръгла сребриста рамка, проблясваща на изкуствената светлина. Секундната стрелка прескачаше от миналото към бъдещето с почти безшумно прещракване.
Стаята за разпит ...

Портали
Разхождах се из този град със славно минало
В един загубил блясък стар квартал
Край здание от времето почти се сринало,
Подпряно в сив портал, от окис почернял. ...

Чудя се дали болезненото чувство от липсата на някои любими хора, изразено в „липсваш ми“, не се дължи на нещо много цинично и прозаично... Страха да не ги забравя:) Не изпитвам никакво задоволство или удоволствие от забравянето на хубавите неща. Всъщност бих желала да ми се напомнят по-често – неща ...

С дъжд от лилии поръси ме
В нощта, през която разцъфтяха от обичане
най-ранните лилии. Тръгнах. Невидим вятър
премина по мен и посипа цветчета. И искане
заваля. Бял цвят. И аромат прелестен. Остър ...

В мъничката ни, забравена от Бог държава
се бори всеки за пари и крехка слава
с тленност да запълни той очите,
очите завистливи на глупците....
Не хора, а хиени сме сега, ...

Ти си реална, но реална не си.
Ти си случайна, но случайна не си.
Ти си съдбовна, но съдбовна не си.
........
Ти си моя... но моя не си.

* * *
Две палави деца на шарки
пунктират синьото небе,
възседнали светлинни палки
гонят се безкрайно във захлас, ...