Свисти обсидианът - къс от Фаетон,
погубен в лакомията на Юпитер,
като небесно тяло над олтара - тънещ в мъх;
Преливат пред очите димящи в пурпур джунгли
с дробове - кадуцеи от дънери и лиани. ...

Искам те такъв, сега,
моля те, не се променяй!
Защото знам, че за беда
ще бъдеш друг след време.
Няма да го има този огън, ...

Тъй дълго лутах се във празнотата
на скучни дни и тъжна самота,
сред същностите сиви на тълпата
аз губех чувственост и чистота.
Затуй наивна съм навярно, ...

Дърветата са като хора -
красиви, горди, и сами...
и гниещи.
Живеещи, живели и умиращи.
Гората ги е скривала, запазвала, ...

Героя,
не е долнопробна впрегатна кранта, а кон арабска порода! Така му е името – Героя! А името му е така, щото хората така го кръстиха. А така го кръстиха, щото е страхотен ат - красив и силен!
Героя работи без почивка всеки божи ден - зиме и лете, в сняг и кал!... Впрегнат е в нарочно направена з ...

Истинска съм и пред теб заставам,
Само стих и чувства съм - жена.
Кръвта във вените кипяща ме издава,
Аз за тебе съм, но не сега...
Минутите в години ще прераснат, ...

НЕОТЛОЖНО
Един мъж гони една жена, докато тя го хване.
Жак Тати
Две чаши – близко разстояние.
Непохватно обяснение. ...

Толкова далеч и толкова близо.
Това си ти.
Чакан във вятъра,
чакан в дъжда.
Понякога чакан в снега. ...

Даже без дъх. Право в очите.
Моята длан ти топли гърдите.
Мокри тела. Ускорено дишане.
Само секс... сега... без обичане.
Взе ми ума и дъха ми крадеш. ...

Човеконенавист
в един свят изгнил, на алчност и злоба...
Безропотни парии,
които не знаят какво е тревога;
умислени крачат към адските двери – ...

Мисълта за теб е поезия,
тя възкръсва от думи приспани.
Аз те искам сред бялата прерия
с леден дъх и целувки от макове.

сънища в реалността,
реалности в сънищата...
истини...
ограбени мисли,
откраднати истини... ...

Калинка броди в снега,
като пътник в нощта,
с надежда тя една,
да посрещне пролетта,
с разтворени крила ! ...

Имало едно време една малка, но много специална птичка. Наричали я птичката на щастието. Това било, защото тя летяла от клон на клон, от дърво на дърво, от град на град и дарявала на всекиго щастие. Не щеш ли, един ден Дявола решил да я хване и да я затвори в клетка, за да може хем да отнеме щастиет ...

Моите нощи
Разпилени парченца тишини
с вкус на любов са нощите ми.
В които шепна името ти
на огъня в огнището ...

Пощадете Луната! Вече тя умори се
името ù да спрягат във тъмното...
Всеки втори за нея нае се да пише
и баналности много покълнаха...
Всеки трети жонглира с Вяра, Обич, Надежда, ...

Саша
Дим се носи над окопа. Аз и моят приятел Саша напрегнато пушехме цигара.
Дърпахме толкова силно, че филтърът изгаряше устните. Дълбоки сенки под очите, ни превръщаха в призраци. Сиво небе над нас ронеше малки снежинки, между които летяха безброй куршуми. Саша ми разказваше за семейството му, ка ...

Ломни ме като есен в зимите студени,
като кокиче насред пролетта.
Помни ме като слънце във виелици свирепи,
като жар там някъде в пепелта.
Ломни ме като лястовица бяла, ...

мекотело
се измъкват само по ципа
от хитиновото си
минало

Обич и омраза - полюси
от две велики чувства.
С тях си непразен.
Душата не е пуста.
Обичам с болка омразата, ...

След толкова години преход почти достигнахме отвъдното…
Там нейде –
отвъд ръба на света,
над облаците и мъглите,
където горди ...

Какво да се лъжа, че зимата
ще топли (за мене) в ръкава си лято?
Студено е. Свикнала с климата,
дори и не питам, къде са цветята.
Изглеждат ми ниски веригите ...

Разминахме се ние двама с теб,
в момент безкраен под синьото небе.
За теб написах първия си ред,
последният ми, знаех - пак за теб ще е.
Дъхът ми секна за секунда, ...

Денят си тръгва, мъничко обиден.
Слънцето се скрива срамежливо.
Пътят е бетонно-керемиден.
Люлеят се антените игриво.
А някъде по парещите сгради, ...

Затварям (с трясък) пак вратата -
по улиците тръгвам да се утеша...
до болка този град познавам,
но изгубва ме за сетен път нощта.
Не виждам нищо и ми е студено; ...

Наобичах се, настрадах се, находих се
по трънливите пътеки на моите любови.
Накървяха се нозете ми
... и се сковаха.
Натъжих се, насълзих се, наплаках се ...

Чувството особено, отново ме обхваща,
вдъхва ми нов живот...
Трепва сърцето, нов ритъм подхваща -
надявам своя хомот...
Спуска се мъглата на моята слепота, ...

Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал...
на Звездичката ми...
Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал
и слънцето ухажващо плътта ти...
Света намразих, че не ме е питал ...

С какъв ли дар си ме орисала
при яловото ми начало?
От търсене загубих смисъла
с мотива, че съм полудяла.
Дъхът ми скача по седенките ...

Как да не обичаш земя
като тая,
изпълнена с обич
и сладка омая.
Напролет с дъх на ...

Речникът безпомощно мълчи
за думите, Единствено възможни;
Мълчи за тях и този свят навъсен,
макар че непрекъснато гълчи,
кога изискано, кога безплодно сложно. ...

Понякога се чудя щастлива ли съм? Седя, гледам в една точка и се замислям какво изобщо се случва с мен ? Какво изобщо правя с живота си, ще престана ли някога да се самосъжалявам и най-сетне да променя нещо сама, вместо да седя и да чакам „съдбата“ да си подреди всичко...
Питам се защо позволявам вс ...

Разтапяме се... някъде във тъмното,
ръцете ти се вплитат във косите ми,
издишвам те... отварям те... изгубвам се
в дълбокото изпълващо очите ти.
Разливаме се... някъде по края си ...

Под маските на свято благочестие,
зад многото напудрени слова
се крият злоба,
корист
и нечестие! ...

Окуцяхме от толкова тичане.
Ослепяхме от лъжите изричани.
И фалша ни стиска яко за гушите
и се давим във злоба. Пък суша е!
Суша е. Няма вода. ...

Само тъжните щурци,
снимките за спомен
и увехнали венци.
Входът е свободен.
Тука гроб до гроб стърчи ...

Водата ли е твоята стихия -
заливаш ти душата ми с вълни,
във извор ли най-чист да те открия
или си топъл дъжд във мойте дни...
Във въздуха ли да те търся скрита - ...