Водата ли е твоята стихия -
заливаш ти душата ми с вълни,
във извор ли най-чист да те открия
или си топъл дъжд във мойте дни...
Във въздуха ли да те търся скрита - ...

Научи ме да обичам
Нека бъде тихо, както стъпките ти, когато ми носиш кафе сутрин и си мислиш, че спя.
Страстно като целувките, които карат устните ми да се напукат от жаждата за тях.
Силно като ръцете ти около мен, когато всичко в мен крещи да си тръгна, а ти ми шептиш, че ме обичаш.
Красиво като о ...

Времето лети.
Времето ни събира и ни дели.
Истина е и боли!
Моля те, прости!
Ще се срещнем пак, помни! ...

Една светулка в лятна нощ ме води.
Една светулка в пътя ме зове.
И в мене никнат хиляди разводи
със мойте някогашни богове.
На всяка крачка с тях се аз развеждам ...

МЕЖДУ МЪЖЕ
- Виж, драги, това твоето, освен че не прилича на нищо, ами от всякъде си е „хурка”!
- Ъ!
- Не ми ъ-кай, ами сложи малко от шпековият, щото тази шунка е менте!
Гледам го и му се чудя на поведението! Да му треперя от една шепа вълна и кокали, да го въвеждам, и да го ощастливявам при най-го ...

НЕПРИЛИЧНО
Докосни ме! Недей да трепериш,
от внезапната страст онемял!
Да възбуждам мъжете умея –
като всички и аз съм жена. ...

Ако има любов – аз не вярвам, че има –
бил би светът по-добър и красив.
Ако има любов, в непрогледната зима
лъч светлина би ме направил щастлив.
Ако има любов, бих намерила себе си – ...

Христина Миленова -вокал
Диан Димитров -китара
Йола Мирославова -пиано

Тази композиция посветихме на великия Джими.

Трепери домът ми
под вълчия вой на Северняка…
Отдолу - морето антично приглася му
с хилядолетен елински хор.
Тактуват прозорците безкрайна соната - ...

Дъждовен рай
Не коленича и не падам духом.
След краха идва новото начало.
Не си горя крилете напусто.
Благославям слънце за мен огряло. ...

Оригинал:
Знаю – отвлекаю…Ты прости, Сережа,
Не найду ответа на один вопрос –
Хоть пишу я классно, так, как ты… похоже..
До народной славы так и не дорос… ...

Когато нощта в свойта паст те обгръща,
когато в теб злото е сила могъща,
когато сърцето ти болка изгаря
и с теб си съдбата без милост играе.
Когато за помощ ръцете протягаш, ...

Питаш ме защо не се обаждам
ни на скайпа, ни дори на лични.
Не се обаждам, защото ми горчи
за теб, за мен, изобщо за живота
и за това, че все напред върви ...

гробно мълчание
всяко мигване
бие камбаната

Тук съм била и преди,
а може би и не... Не знам...
И била съм щастлива, наистина!
Ала това - как да го определя?!
Мога да докосна небето ...

Аз правя хубаво кафе. То, не че се хваля, ама май така се получава.
И да си дойдем на думата. Няма да ви занимавам с историята на кафето. От къде, от кога, как, защо. Важното е, че след като се е разпространило по цял свят, кафето е заело мястото на най-консумираната напитка. Сега се пие много кафе. ...

ОБИЧАТ ЛИ МИДИТЕ МЛЯКО
Лято. На палатки сме на река Камчия с приятелско семейство. С бат' Наси сме застанали на десетина метра един от друг, гледаме плувките и от време на време нищо не хващаме. Щерка му, Мартина, е 4-5 годишно момиченце и цопа покрай баща си в плитчините по пликчета, местейки камъч ...

Плесницата,
отзвучава в душите ни докато сме живи! Особено, когато е несправедлива, тя безжалостно се врязва в съзнанието ни и остава там да тлее! И по никакъв начин не можем да я изтръгнем, да я изтрием и избягаме… от себе си!
Времето сутрин най не достига! Татко се насапунисва и точи бръснача, мам ...

Разстлана над гората на съня,
като мъгла от пролетни ухания...
Родена от любов и от жена,
от Божи дъх... и от желание.
Разпръсква нощната умора ...

Изворът...
Внезапно:
както бликва светлина
във изгрева от слънчевият огън
и както мъж се влюбва във жена, ...

СТУДЕНТСКА
Ненагледна моя, моя малка ненаситнице,
знаеш ли защо съм тъй унил?
Свършиха се, миличка, париците,
а два дни стана вече глътчица не съм отпил. ...

В очите ти се крие тъга
красива...; но белязана
(тя) бавно тегли лъка.
В очите ти... си вихри мъгла
В която лежи отровна (като змия) ...

Където заспало е слънцето голо,
на другият облак ела,
върви все напред и не гледай надолу,
и смело подай ми ръка!
И щом се усмихнеш, денят се усмихва. ...

МИГ ПРЕДИ...
Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.
Фр.Ницче
Да уловим с теб мига
вълната преди да се пречупи. ...

Полусенки, получувства в полунощ...
Една любов, разполовена с нож.
Полуизгрев, полуслънце в полуден –
едната част за теб, една за мен.
Полузалез, полумъка в полумрак, ...

Животът е дракон с лице на девица,
примамливо нежен с искрящи очи,
измамно красив като приказна птица
дошла от страната на твоите мечти.
Когато родиш се, обсипва те с ласки, ...

Албум след албум...
Спомен след спомен...
Сълза след сълза...
Защо стана така?!
Защо замина си сега?! ...

Искри разпилява мъглата,
късайки последната струна.
Един живот залоства врата,
недописал среднощните думи.
Властват гилдии от векове, ...

Несподелена любов
Ще бродиш дълго по Земята
да дириш непозната със крила,
но ни съм ангел, ни съм свята
и славя се със много имена. ...

Денят приключи. Спусна се нощта.
Звездите затанцуваха в небето.
Луната, уморено се прозя
и хвърли ми заразата в лицето.
Някаква любов загъделичка ...

Избутах си живота на майтап.
Направо го избутах на магия...
От месеци преглъщам само хляб.
Хем спечен. Та преглъщам го с ракия.
Ала нали съм на Земята гост - ...

Покорявам те - дори не ме усещаш...
Студена искаш да играеш, като лед?
Легнал върху тебе ме посрещаш -
безразлично, ти си сняг и лед.
Всякак се опитвах да го правя! ...

Днес в последния стадий съм - сякаш болен от рак на умиране!
Аз съм Рицарят твой от онези години далечни.
Хвърлил меча си там - сред водите от древност изстинали.
Но отвързал от котвата своята вярност, обвързана с клетва.
Арогантното време надменно и подло прискрипва душата. ...

Камината мълчи. Градината насреща.
Диван, облечен в черно.И черен фотьойл.
Прозорецът е кръгъл. Часовникът подсеща,
че времето минава в скосения ти хол.
И виждам те красива. Изисканият профил. ...

Лилит вървяла из една заснежена гора, а наоколо нямало никого, птичи гласове не се чували, а клоните на дърветата били голи, нямало нито едно листенце. Всичко в тази гора като че ли било мъртво, дори дърветата, като че ли спели дълбок, непробуден сън. Лилит ги докосвала нежно, говорила им, но те не ...

ЧИРПАН ЗАСЛУЖАВА СВОЯ ДЕН НА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА
Уважаеми читатели, идеята Чирпан да има своя Ден на благотворителността не е плод на случайно хрумване, а е в резултат на многобройни разговори. В тях постепенно изкристализира виждането, че градът ни се нуждае от подобен символ на съпричастността и с ...