Когато старите си тръгнат,
наситени от дълги дни.
Ще знам, че пътя не е дълъг
и сродни нашите съдби.
Когато ми е нужно рамо, ...

Нощта притваря мургави зеници
и миглите ù облачно се слепват,
притихват нецелунатите птици
и в тремор звездното небе потрепва.
А в боса стая мислите ми слепи ...

С цялата горчилка на живота… дали ще може тя да се пребори,
да запази в себе си онуй весело дете,
което можеше от нищо чудеса да стори.
Къде изчезна то, къде?
Къде са светлите искрици в очите, ...

Целунах любовта
Мога да напиша най-тъжното стихотворение
как те обичам и мога в мислите ти да живея,
но не мога да те спра, забързан да си идеш,
не мога времето с прегръдка аз да спра. ...

Чувам още словата ти мили,
обещания за най-щастливи дни.
Но това били са думи,
казани на много други жени.
Но аз няма да тъгувам за това, ...

Наоколо всичко е тихо и чисто
и няма и помен от студ.
Белеят красиво проблясващи чувства
и пее разнежен капчук.
Наситено синьо, небето отгоре ...

Все казвам, че мойта муза е тъжна,
Но понякога се случва да се усмихне
И за да ме подсети, че съществува
Игриво ме целува по пръстите.
И тя като мене е много изменчива, ...

Тя нямаше и двадесет години...
Обичаше да гледа към звездите.
Намираше си хиляди причини
в мечтите си високо да политва...
Бе влюбена във залеза, във птиците, ...

ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК
Сами останаха дядо Тошко и баба Ташка. Запиляха се по чужбините децата им, повлякоха и внуците, спомина се котката им, и така. Ама погаждаха се двамката и доколкото пенсиите даваха, се опитваха да си угаждат.
Него ден, като си изядоха попарките, баба Ташка уми купичките и току примъ ...

ЧЕШМА
Липсва ми бирата, кацнала върху „дървеното” -
наблюдателен пункт за траекторията на Домашните Кучета (НДК);
врата към седмоъгълния безобразник
на Валентин Старчев; ...

Понякога,
когато аз говоря,
говори с мене
цялото небе.
Какво те плаши? ...

Лятото
зад хоризонта се търкулна,
морето помръкна,
брегът опустя.
От северняка придружена, ...

Аз няма да те пусна да си идеш,
заключен си в сърцето ми,
там има много пеперуди, и дъга,
и поток от звезди.
Аз няма да те пусна да си идеш, ...

Помня, как се спънах във украсата,
поставена от майка ми за Новата година,
досущ като на Коледа, но липсваше елха.
Тя беше пъхната в найлонов чувал,
а той – мушнат във килера при доматите, ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - шеста част
През останалите няколко дни бях на ръба на лудостта. Почти не спях, а ако съм задремвал понякога, беше или в седнала поза на дивана, или в най–добрия случай сгушен на него. За храна да не говорим. За пет дни сигурно бях изял не повече от пет ...

Тази вечер
Тази вечер реших да избягам,
тъй – от всички. От себе си даже.
Като някакъв пес – от тояга.
Като скитник – самотен, прокажен. ...

Разхождах се. Духаше силен вятър.
Не го усещах, бях в моя свят.
Погледнах телефона, видях че
мойто слънце се показа.
Вярваш ли в любовта от пръв поглед, ме попита. ...

Ще си отида някой ден,
а с мене и моя свят - вселена цяла.
Дори и мойта песен ще отмине...
И болката... мечтата неуспяла.
След мен ще има стъпки изоставени, ...

Този текст е създаден за музикалното произведение „кинта и двайсе” на музиканта с потребителско име margen (Мартин Генчев).
Давам пълни права на Мартин Генчев да използва текста ми за създаване на Коледна песничка, изпълнявана евентуално от детски хор!
Б. Бостанджиев
Музиката може да чуете тук:
Коле ...

Усмихни се въпреки всичко.
Усмихни се заради мен.
Куршумите вечно ще летят, но по тези, които бягат.
Гробищните порти ще чакат всички нас, но и там пътят се дели.
Понякога ще бъде трудно, всичкият този дъжд, в който всяка капка е страдание, но запази себе си и се усмихни. ...

2
Тъмнината на душата
"Артъс Макритис, моят предшественик, отишъл в най-северните части на Брания- в покрайнините на планината Ергес. Когато разпитал хората там, се оказало, че те имат дума за подобни същества - викали им егери. Казали му, че егерите са умрели войни, сключили сделка със смъртта. Смъ ...

Разказ ли? Аз не мога да пиша хубаво. Умея да рисувам. Но ще ви разкажа, въпреки че сигурно ще прилича повече на мотивационно писмо отколкото на разказ.
Отдавна беше. Преди години. Бях млада... Много млада... Влюбих се. Не в кой да е, а във Вятъра. Мислите, че се шегувам? Нееее. Влюбих се в него - д ...

Магдалена беше само на шестнадесет, но вече беше опитала от повечето неща в живота. И позволени, и не до там позволени, и много от забранените. Излизаше от къщи още съвсем малка, никой не ù определяше къде да ходи и къде не, кога да се прибира, с кого може и с кого не може да се вижда, при кого да н ...

Това лято се случи знойно и сухо.
Синоптиците не са споменавали думата „дъжд” от април.
Кръвоносните съдове на хипертониците
неистово се разшириха,
замъчи ги повсеместен и зъл главобол - ...

Облечена си в истински морал
и той е най-красивата ти дреха,
а добрината ти - прекрасен дар,
в сърцето като малко слънце свети....
Би чакала до края на света ...

Събуди ме с целувка тази сутрин самотата
и прошепна тихо в моето ухо:
„Ставай, мила, искам да ти покажа нещо за награда
задето беше с мене досега”.
Отворих с надежда своите очи. ...

Синоптичната прогноза днес показва -
хиляди целувки ще валят,
облак с чар, разтворил свойта пазва
напевно ще им шушне да летят.
Вятърът залюбил планините ...

Любовта е клада
в лоното на Рая.
Тя е и наслада
в цикъла накрая.
Любовта е лава - ...

(По повод на конкурс на тема "Где е земният рай?")
Една седмица след като любезно ме помолиха да си подам молба за напускане, най-неочаквано ме изпратиха в командировка от фирмата! Факт обаче, че преди това бях цяла година в неплатен отпуск, поради липса на работа.
И така, получавайки по имейла само ...

Късен бродя по пътеки стари,
но Луната - тя е същата
и няма други, няма светофари,
има път, но няма бъдеще...
Ако знаех, че не ме обичаш, ...

Нали съм зима, няма да замръзна.
На теб съм ти приготвила палто.
Стеснено в ляво, топло и на възли.
Моряшки са, издържат, до живот.
Така, че не мисли... ще е студено. ...

***
На...
Вълшебно е,
когато ме целуваш,
тъй слънчева ...

Ти
Ти нямаш име.
Как тогава да те назова?
Ти нямаш рамо.
Как на теб да се опра? ...

На барикадите ще има винаги
борци за свобода,
защото винаги в света
подтиснати ще има,
а само в битки се трошат ...

***
Докато се питаме какво не ни е в ред,
какво за Бога все се обърква,
докато си вечно със нещо зает,
докато стресът не ни побърка. ...

Възглавницата до мен е празна и не зная
как спокойно без тебе ще заспя,
свикнала съм да ме галиш нежно
и на гръдта ти да лежа.
Обичам, когато силно ме прегръщаш ...

Работа, работа и пак работа. И на работата, и вкъщи - все работа. Извадиха ми душата от работа. И така останах без душа! Пък без душа живее ли се!? То вече с душа не се живее, без душа пък хептен. Затова потърсих душа на заем. Но къде ти? Всеки гледа да ти извади душата, ама да ти даде - никой... Ос ...

Не е отдавна както аз си мислех -
различни сме и двамата сега...
Забравили сме дните си предишни,
далеч сме. Всеки в своята борба.
Простили сме си вече, то е ясно... ...

За мен
В душата за мене е веч любовта,
сърце ми е само за тебе, любима,
за мен си единствена, нежна, добра,
единствена ти си за мене сега. ...

Според мен любовта е нещо ново, магично, вълшебно. Тя не може да се опише с прости думи,тя се доказва. Любовта трябва да се изживее с подходящия човек, а него можем да открием единствено ако сме упорити. Всеки човек има нужда да се докосне до любовта, да я изпита, но не всеки успява. Това не трябва ...