Да те имам, да те обичам,
за теб теб жива да горя -
не мога да си позволя...
А мога ли да спра ?
Липсваш ми до болка и стихии ...

Денят отнякъде издиша
и постепенно се смалява.
Една минута – то е нищо! –
по-късно слънцето изгрява.
Една минута – то е нищо! – ...

Във годината влезе влажен октомври
и разтръска косите си мокри.
По капчука със ноти дъждовни
той засвири и застла ги мъглите.
Този дързък октомври подгони ...

Започна с много сълзи.
Усмихна цялата земя
и цялото небе у мен.
И после тишината
пристъпваше отвътре ...

НАСЛЕДСТВО
Там мама се вяства из бялата стая
и гледа през стръмния, тъмен прозорец:
по сенките птичи тя дълго гадае
къде съм, дали съм превит от умора. ...

Бях млада, красива и влюбена,
бях щастлива птица в простора небесен
сънувах любов на разсъмване,
после весело пеех любовни напеви.
Любовта ти ми даваше всичко - ...

Нека да си имаме с тебе малка тайна.
Нека да е думичка кратка и случайна -
като зрънце проста, като цвете жива,
само наша думичка, бяла и красива.
Тя да ни отваря всички трудни двери. ...

И трябва в мене нещо да се скъса.
И трябва силно да ме заболи -
тогава, нито рано, нито късно,
съвсем навреме стих ще се роди.
Стихът какво е? - думи от сърцето, ...

Защото ме обичаше и затова
станах по-силна, смела и красива,
повярвах в себе си и чудеса,
почувствах се и аз щастлива.
Познаваше ти всяка гънка ...

Къде си, мило, да те прегърна и целуна.
Къде си, мило, твоя сладък глас да чуя.
Къде си, мило, усмивка да ти подаря,
за да зарадвам твоята душа
и днес да бъдеш най-красивата ...

Едно море ми нарисува лодка.
А после я напълни със слънца-
усмихнати и цветни,
пеперудени,
и с весел глъч от детство и дъга. ...

Свободата, Санчо, е ракова клетка.
Всичко започва невинно.
Искаш свобода, за да правиш това, което искаш.
Искаш да растеш.
Искаш да се развиваш. ...

Моето съкровище
Ти разцъфваш като цвете,
ти ухаеш на трева,
нежна като теменужка,
чиста като утринна роса. ...

И тъжният клоун си каза: „до тука”.
Стига с тъгата си глупци да разсмива.
Малко видяха усмивка горчива,
много от тях маска красива.
Уморен той, там, пред огледалото застана ...

Пиян от любов
Докосни ме с късче вяра,
подари ми стръкче надежда,
погали ме с много, много нежност.
Обичай ме, твоето име е любов. ...

Още от най-дълбока древност до ден днешен животът е едно от най-интересните и колоритни явления, съпътстващи човешката цивилизация. Той е онзи важен фактор, който обуславя съществуването и развитието на биосферата на нашата планета, състояща се от най-различни растения, животни, гъби и разбира се ем ...

"По-добре сам, отколкото зле придружен”
Задвижен надолу по стръмната ос
от своя прогнил механизъм.
Ментално съблечен, лирически бос,
живеещ във чужд организъм. ...

Не ме намираш, а така съм близо...
Зад сивото на твоето небе,
в яката на любимата ти риза,
по ръбчето на чашата с кафе,
под меката завивка на съня ти, ...

Нощта се спуска вече доста рано,
напомняща, че времето лети.
Шумът утихна, леглото е постлано,
във ъгъла дори и шкафът спи.
Замлъкнаха щурците, ...

Дните се изнизваха като мънистата на любимата ми гривна и се губеха някъде в пространството. Знаех, че повече няма да се върнат и това от части ме съсипваше. Всеки ден от сърцето ми се отронваше частица и падаше както листата на дърветата през есента. Изгниваше и изчезваше безвъзвратно.
Със всяка из ...

Когато пристъпиш в нощта
И страхът ти се превръща в мечта,
Тогава аз ще прерасна във сън
Чакащ да чуе… прекрасния звън
на тишината, на нощта, ...

Написах басня: някакъв петел
отглеждал във градината си хмел.
Продавал го и си купувал бира.
Изпивал бирата и се напивал,
и после на бунището заспивал. ...

"Липса"
Това е ролята ни - безнадеждното очакване,
мрачни нощите, от хоризонт лишени,
силата ни се изчерпва - бавно, бавничко...
без радост - радостни, звезди студени. ...

Понякога сънувам, че съм вятър
и дълго те рисувам сред степта,
нарочил своя порив необятен
за четка от треви и от листа.
Косите ти превръщам на пътеки, ...

Седях там, на гарата, потропвах нервно с крак. Страхувах се. Свалих очилата си и ги оставих на пейката. Кога най-после щеше да се появи, да го видя и тези мъчения да свършат! Името му! Как беше името му? От страх го бях забравила. Нещо с Т… То… Те… Теодор! Да, точно така, Теодор. Тео. Никога не го б ...

Корабът се плъзгаше плавно между десетките хиляди островчета в залива. Не плаваше сам, наоколо плуваха "белите канута". Така местните наричаха ледените късове, които не успяваха да се разтопят до края на лятото.
Матео стоеше на мостика и наблюдаваше всичко това. Безкрайната гола шир, заобикаляща зал ...

Гаудеамус игитур!
Момичета и момчета.
И нека Ерато ви носи
на крилете си!
Честит ви празник!

Утре, вятър щом задуха
пак на улицата глуха,
ще разпръсне и листата
на килимче по земята.
Само малките врабчета ...

И днес не спиш, и днес болиш,
и днес кървиш, и днес мълчиш.
Усмивката я има на лицето,
но няма я, за жалост, във сърцето.
Няма утеха, няма забрава ...

Вече втора година обитаваше ''Колибката''. Така бай Димо наричаше дървената постройка, в която прекарваше дългите и самотни дни и нощи. Преди да се ''нанесе'' там, той спеше, където намери - по строежи, полу-разрушени сгради, пейки...
Самата ''колибка'' представляваше дървено здание с размерите на м ...

Питал съм се не един път защо на покера или други там хазартни игри с карти им казват комар. Дали затова, че изпитваш един специфичен сърбеж, почти като захапано от комар, пък като те начешат едно хубаво, вземе та ти мине? Дали защото е досадна краста, като бръмченето на комар? Или пък печалбиците с ...

Искам един по-добър свят
Искам един по-добър свят.
Искам насреща топли сърца,
които да умеят да обичат
и посрещат свободни деня. ...

Край лампата навърта се комар.
От щастие безмерно лудо цвили.
Замахвам със красив, широк шамар,
отскача той и се озъбва мило.
Танцува си негодникът проклет, ...

В ЧУЖДИЯ СЕЗОН
По пладне ме закука кукувица
във шарения скут на есента.
Във джоба нямам пукната парица.
Докосвам само с пръсти любовта. ...

Чаша кафе.
Недопушена цигара.
Празно легло.
Неизбежно е.
Болката я застига. ...