Дълъг ден, по-дълга нощ, влачат се тежат ужасно,
мяташ се, сънят е лош, а леглото ти е тясно.
Пот се стича по чело, натежало от умора,
впримчена в това русло, на отрудените хора.
Плачеш тихо и без глас, за децата, за дома си, ...

Там, където луната блести,
отразена от тихите морски води.
Там, където дъждът леко ръми
и изписва във пясъка наш'те мечти.
Там, където слънцето грее ...

Сънувах небето – къс синя безбрежност.
Протегнах ръка да докосна звездите.
Вълнуващ момент на прочувствена нежност.
Безкрая над мен припозна ми очите
и в тях се разля като приказна вечност. ...

Истината никога не спира.
От всички светове извира.
В човека пътища открива -
той ги дълбае или пък
зарива, ...

Ти не искаш със мен да делиш
всеки ден и коравия залък
и когато нощта споделиш
за въздишки изгарящи само...
ти е хубаво... няма вина, ...

старецът
си замина една есен
след това - тя
сега последната му
недовършена бъчва ...

Благодаря на Надежда Кръстева (lamerdansmoi). Получих вдъхновиение от:
Морето в мен е прекалено тихо,
не го люлеят бури и цунами.
И бисерите в него се стаиха,
потънали в надежди неразбрани. ...

Зад един прозорец, там е свободата моя,
зад един прозорец тук: оковите им ме зоват.
През него виждам много хора - повече бездушни,
с голям товар от нужди най-ненужни.
Аз не искам техните богатства да приема ...

Слушай, Ромео,
вече седми ден
ми вкарваш пеперуди във главата.
Или ги спри, или ела при мен,
че вече май не стъпвам по земята! ...

Спаси ме, любов!
Тя погледна нагоре. Гранитносивите облаци стискаха слънцето в студената си прегръдка. Хладен вятър играеше с жиците, а листата шумоляха някак тъжно. Младата жена допи кафето си, усмихна се на възрастната сервитьорка, и си тръгна.
"Колко красиво е небето, Господи - помисли тя с тиха ...

Зa Дядо
Зaщо остaви дa ти спре сърцето,
зaщо бе решил дa тръгнеш ти,
зaщо тъй рaно отлетя в небето,
зa дa търсиш рaйските врaти. ...

Не искам да идваш с вятъра нощем,
да рошиш косите ми, да целуваш очите -
брутално да късаш догмите, още
да сваляш отново за мене звездите!
Не искам да идваш тайно в нощта ми! ...

Далечен връх
(на родителите ми – с обич)
Вестявам се понякога за малко –
по мръкнало. Добрата дъщеря.
В тревясал двор безмълвно вяра дялкам, ...

Уличката
Малка градинка с аромат на рози,
лек вятър, подкова и ключ
съжителстват кротко в едно,
символ на щастие, мир и любов. ...

* * *
Във безмилостен кошмар живеем,
и въпрос като скала в ръцете ми тежи:
колко дълго тъй ще оцелеем
с управници във извинителен режим?!

Забравила съм всичките години.
Минали са толкова отдавна,
сякаш никога не са били за мен.
Миналото ми е цяло празно,
нямам спомени за него - никаква следа. ...

Анатема за тия, които са натрапили
върху света убийствената дума „стар”.
Има мисли, като рибарски куки,
ловящи безподобия от дупката на мрака.
В белия цвят са всички цветове, ...

Искам да си купя телефон!
Или мобифон...
Или, не знам какъв "фон"!
За да мога да се свържа с теб! Със него! С нея...
Да не съм сама, когато пея! ...

Владо реши, че трябва да повишава интелектуалното ниво на приятелите си. Освен че ни обсипваше със занимателни факти, прочетени в интернет, той се стараеше и на практика.
Един ден се позвъни на вратата ми, отворих. Там стоеше Владо. Чорлав и много ентусиазиран. Влетя вътре, с размах разтреби масата, ...

Във чаша с лед, уиски и лимон
изцеждам мъката си днеска.
Гърдите стяга тя, като питон
и имам вече болка зверска.
И бавно спира моето сърце ...

Засенчи всички на екрана
и пътя си напред откри,
с едни лъжи, като захвана,
чак Полюсите изгори...

Щом се въшка наяде,
на челото тя излиза.
Няма вече накъде -
толкова години криза!
А в хладилника остана ...

Като бърза към него, жената на лято прилича
и потоци от сладост извират, а той е безсилен.
Пиян от внезапната мисъл, че до смърт я обича,
но смъртта е за тези, преди от смеха ù отпили.
Ако той се обърне сега и живеца открадне, ...

ЗВЕЗДЕН НАКИТ
На внучките ми Рая и Деница
Под зелените лозови свежи къдрици
с пълни чаши седим на раздумка с Небето
и се гмурва във виното бледа звездица, ...

От единаци глутница не става,
дори когато много се обичат,
дори когато поколение създават
събира ги породата "Различие".
Уж заедно изкачват стъпалата си, ...

Обичам го! Напук на всички!
Напук на всякакъв морал!
Изглежда малко нелогично,
но тъй спокойно е заспал...
Сърцето му звъни ритмично ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - пета част
Надвечер влязохме в барчето с Младен в прекрасно настроение. Беше пълно и Валя едва смогваше на бара. Огледах се за Нора, но не я видях.
- Вале, к’во става? Къде ти е помощничката?
- Не знам, трябваше да е тук още в пет – получи нова поръчка – Виж к’во ...

България е тук, в сърцето
и не оставям нито миг
родината си във несрета,
без неизпят за нея стих.
Пред мен лежи като на карта ...

Мразя юли месец. Мразя го от все сърце. Защото точно в този месец те изгубих. Защото точно тогава Смъртта те отнесе далеч, далеч от мен. Без да пита дали съм готова да те загубя. Без да се интересува дали ще ме боли. Без да знае, че вземайки теб, тя ми отнема и част от силата. Защото знаеш ли, за кр ...

НЕ прибързвайте с коментарите и не бъдете буквалисти!
Из разсъжденията на един съвременен юноша
Аз от още от много малак си бях умен. Всички ме гледаха с оважение, защото винаги оспявах да изпъкна със моя уникално бърз и пъргаф ум напук на това че не сам прочел почти нито една книга. Освен ако не тр ...

Ден след ден вървя, лутам се. Отдала съм се на това, което търся. Пътят е стръмен, ужасно тесен. Ясно е, че трябва да го извървя съвсем сама. Чувствам се ужасно, предадена, изоставена, пречупена, разбита. Вече се питам дали продължавам да вървя или съм попаднала в пропаст. Не зная, усещам само болка ...

неочаквано дъжд на пазара за книги:
под стрехите
случайни минувачи trapped audience