Възроди ме ти от пепел, зная,
но не да съм щастлив.
Да изгоря отново
и да ида в Ада или Рая,
отде не се е върнал никой жив. ...

Колко е тъжно това време,
на кого за бедните му дреме?
Нямате ли човечност и срам,
парите до тях стигат едвам!
Към тези, що от тях имат нужда, ...

Всеки ден берях от плодовете на лятото…
С цели шепи…
Кърших клони - нямах насищане за ласки и топлина…
Когато изгревът стана сънлив и всеки ден
се събуждаше все по-късно – ...

Намаля топлината ти, Слънце,
а ти ми даваше сили, кураж.
Кръвта все по-бавно протича,
по веч изтънялите вени.
Устрема млад ми го няма. ...

Знам - има толкова спасени
и толкова погубени души!
И ти след многото измени
ще рухнеш в миг отровен от лъжи.
Душата ти така жадува - ...

Обозрение
И пак прелиствам хиляди бележки,
записани във моята душа,
Откривам мисли, чувства или грешки..
Нима белязах своята съдба? ...

Той майсторски ме блъсна по завоя,
(отнякъде все трябваше да почна).
Животът ми – привикнал на порои,
отново ми се случва… с точност.
А аз - не толкова добра и мъдра, ...

Тя имаше всичко. Почти всичко, което бе желала. И бе празна... Отвътре бе гнила. Или поне така се чувстваше. Живееше живота си сякаш насила. И сякаш всичко ù бе даром, красотата ù, интелектът ù, парите ù, перфектното ù семейство, изкуствените ù приятели, фалшивите ù връзки. Утрото се плисна в очите ...

влюбена пчела -
от син лед
върху горещо какао

от небето
плющи дъжд
а под коня -
суша
само ...

Текст и музика: Лилия Велчева
Аранжимент: Пл. Скорчелиев
изп. Детска вокална група "ДО РЕ МИ"
ВРАБЧО И КОТАН
Хей, Врабчо-Врабчоран, ...

Текст и вокали- Tani Moonflower
Music: MeIk

От всички планини за изкачване -
най-трудната избрах,
тая - дето път не виждам...
изгубих се в непреходимата гора.
Търся път към слънцето - ...

ОТПЕЧАТЪК
Момиче красиво, по детски игриво, вземи от живота каквото поискаш; оглеждай се зорко, разгръщай полека
и стъпвай на пръсти по свойта пътека! Нещата са винаги и тежки и леки -
от теб ще зависи как ще ги теглиш. Любов нека срещнеш, че Чудо велико
е дар да обичаш и бъдеш обичан! Посоката вярн ...

И не защото те обичам
живея кротко покрай тебе,
а любовта ми – сянка птича -
в небето гасне непотребна.
И не защото си ми нужен ...

Чистият непукизъм към всичко. Абсолютно всичко. Пренебрежението, толкова привлекателно за някои, се превръща в истинско изкуство (The art of not giving a single fuck). Умение. Начин да запазиш здравия разум. Умение...
Хах, емоции... На кого са му притрябвали? (Да това беше реторичен въпрос...)
Не ми ...

Задъхано пролетно
В капчица време
задъхано обичаме.
В миг безвремие
задъхано прегръщаме. ...

Ще вали. Ще вали. Ще вали.
Ден ли, два ли? Не. Цяла неделя!
Ще подгизне от тези води
твойта стая. Но твойта постеля
ще остане учудващо суха - ...

Ти пи ли от чашата сутрин вода;
събрах росата на горска поляна.
А как спа, добре ли прекара нощта;
одеалата постелих по-меки от пяна.
Килимът, по който стъпваш - ...

През призмата на любовта
аз искам да те осъзная,
беше вчера, утре и сега
постоянно те желая!
Привличаш ме като звезда, ...

Навън е цъфнала велика пролет
и слънцето се къпе в синева,
танцуват птичите ята на воля
и в мен напират истински слова.
Навън е спряла синьо-бяла пролет, ...

Всеки ден е лист откъснат
от житейския роман.
Като пепел е разпръснат
по небесния таван.
Всяка нощ е черно було ...

РОЖДЕНИЕ
Щом всичко е отдавна назовано,
щом има име всичко под небето,
как бих нарекъл тая сляпа рана,
захапала с беззъба паст сърцето? ...

Грешна съм!
Пред пустата ми съвест,
че още пускам го в съня си,
в мечтите си, в топлата постеля.
Грешна съм! ...

---
Колко време, разпръснато в релси
и в оскъдно-минутните дажби.
В лесни думи във връзки нелесни
губих нощи. И дните си даже. ...

За мъртвите остава тишината,
догаряща във свещи… По Задушница…
Пречиства ли тревогите Земята?!
Дори зората странно е заслушана
във този миг, през който се прощаваме. ...

Следобед
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и въздишките влачех... ...

Обичам те!
Лудо,страстно,безнадеждно,
отчаяно,погубващо и нежно.
Обичам те!
До болка, до безкрая, ...

Очакваш ме... но как да се завърна –
душата не е плът, живее в нищото!
Как с призрачни ръце да те прегърна
и огън да разпаля във огнището?!
Да бъда с теб и в нощите, и в дните... ...

JenCarlos Canela – Tu Veneno
Como olvidar que no puedo vivir un minuto sin ti
debo aceptar que te llevo clavada muy dentro de mi
como dejar de quererte aunque aveces me hagas sufrir
debo inventar una formula para seguir. ...

Ела
Любов жадувана, любов неземна -
ела в душата ми, ела при мен!
Бъди зора сияйна, съвършена,
бъди опора нежна в моя ден! ...

Безпринципни и безгръбначни,
о, лицемерни същества...
Тъй неморални и прозрачни,
не ви ли вече досрамя?!
Днес срещу някой плюете отрова, ...

По шепота на брезите разбрах,
че си прочела стиховете, които написах
върху избелялата риза на вятъра.
По тънките глезени на надеждите
със сини мъниста завързах ...

Тъй бързо ти ме впечатли,
поглеждайки само в моите очи,
наясно съм, че има пръст съдбата,
срещайки ни двамата в тълпата!
Аз радвам се, че срещнах те сега, ...

Отминаха коледните и новогодишни празници. Животът облече сивия си костюм, въздъхна и с наведена глава излезе навън. Между блоковете имаше опасни заледени участъци от разтопения от предните дни сняг. Комшийката от втория етаж се бе разтупала с ролки на главата. Някакъв старец от съседните осеметажни ...