Прощавайте за всички рими,
били те от Сърце или пък от Душа,
но запомнете Вий едно - и ти, Любима,
в Живота Истинската ни Любов
остава винаги една. ...

Такава хубост няма на света...
и в дрехата не може да се скрие -
тя маникюр е в мъжката душа...
Дълбае сънища... И мисли трие.
Такава хубост хвърля във война ...

Като отмина прашната канавка,
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни. ...

Ти имаш очи различни,
различна душа.
Ти винаги си различен
и променяш се често.
Ти,толкова е трудно да те ...

ВЕЧНОСТ ІІ
На внучките ми Рая и Деница
У нас вали.
Отвънка сух е здрачът,
но вътре влага мокри моя гръб – ...

Най-великото чувство е любовта,
макар и често да донася тъга.
Тя може злото да победи,
но и да предизвика в очите сълзи.
Любовта е тази, която ни сближава, ...

Е, как така -
ръка в ръка, душа в душа
преминахме през толкова лета,
през сините пътеки на нощта -
през златни есени и бели зими? ...

Тази вечер е пияна
от надежди за любов.
Ветре, с теб отново цяла
чувствам се от твоя зов.
Отнеси ме надалеко, ...

Важните неща?
Кои са Важните неща?
Питаш пак и пак!
Цвете скрито, малко?
Кръглата луна? ...

Не ме оставяй да се будя сам.
Да помня нощите и да обичам.
Да, имам още много аз да дам.
Да ме гори, да ме боли и да обичам.
Дори на колене, и възнак на земята пак прострян, ...

... защото те няма...
и пак в очакване
ще минат часове,
защото те няма
и пак ще мине много време, ...

Ще те обичам...
до края на живота си
и още мъничко след туй
от мен ще дам.
Не ще се спра ...

Не искам големи букети,
показност в обич обвита.
Колко отнети животи на рози...
Не искам!Не съм се родила,
за да чувствам, че някой обича, ...

„… ще се прегърнем и ще помълчим…
Умеем да мълчим.
На много теми.“
Добромир Банев
Различно се мълчи за любовта ...

Човекът без чадър
Като мъдра жал на старец изоставен
пее мартенският мадригален дъжд,
няма рози върху стръкове отрязани
и в пещта на бога – дънер от Едем... ...

Die blaue Blume
Joseph von Eichendorff
Ich suche die blaue Blume,
Ich suche und finde sie nie,
Mir träumt, dass in der Blume ...

("Пролет моя, моя бяла пролет" – Н. Й. Вапцаров)
Искам да повярвам, че си жива,
Пролет моя. Нека те открия!
Да ме жàри младата коприва.
Да ме грабне твоята стихия. ...

Тревожно-неспокойна моя пролет,
очаквана, бленувана, но пак възможна,
понесена с обветрения птичи полет,
сред утринта премрежено–дъждовна.
Стопяваш със дъха си зимните окови, ...

Аз отново съм объркана и съм сама, на
Бог се моля, лутайки се във нощта.
Вярвам, ще намеря светлина,
гледам през тунела мрачен, но в
далечината е мъгла - не виждам нищо... ...

Челото ми тежи от толкова безплодие,
гърдите ми държи в плен толкова безводие.
Без семе за мечти останал съм зад веждите,
изсъхнаха почти в сърцето ми надеждите.
И стиснал ме е лих сезон в такава скоба, че ...

Казваш, че знаеш пътя и искаш да ме водиш?
Добре, но тогава ме хвани за ръката, а не за носа!

Ако можех да те имам,
света си щях да преобърна,
с всички сили да се боря -
с ветрове, стихии, урагани,
само, за да ме обичаш. ...

С топли лъчи обгрижва ме морето,
те са като нежно ехо -
златисти като жълта пелена и
мокри като сутрешна роса.
Толкова красиво е морето пак, ...

Рисуват птици във небето свободата,
окъпани в сияние от мека нежност.
Трепти в пространството юздата
на времето като снежинка от безбрежност.
Рисуват сила птичите ята в небето - ...

На вечеря
Вечерях със теб насаме,
поканих те късно, леко смутен,
а ти наистина взе, че дойде,
в ефирна рокля, без сутиен... ...

За да остане пътят, трябват и мостовете.
И сянката, и тихата чешма.
И късче хлебец нейде из джобовете.
И в стомната мълчаната вода.
За да го има пътя, трябва да обичаме - ...

Ти с изгаряща любов докосваш
всички сетива в мен,
сутрин лекичко на пръсти,
идвай тук при мен.
Аз до тебе чувствам, ...

„Справедливостта” на Бога
Тая сутрин денят бе наистина хубав, въпреки че беше малко хладничко. Слънцето леко напичаше, а птичките бързо летяха на всички посоки. Личеше си, че идва пролетта.
Такива сутрини се харесваха най-много на Иван – нито много студени, но нито и много топли. „По средата винаги ...

Лудостта на поета – вихрогон необуздан.
Лудостта на поета - удар с боздуган.
Лудостта необятна, тежко е да си избран,
да изказваш чувства и да оставаш неразбран!
Лудостта на поета се крие в душата! ...

Има и такава тишина, полегнала
върху пухен дюшек, със златна кожа,
буба копринена,
справедлива, внушаваща истини,
тишина, която без да иска ще те превърне ...

Не казвай "Сбогом", щом е за последно
Не казвай "Сбогом", щом е за последно.
Не с Бог, със тебе искам да съм аз.
Мълчиш.
И аз мълча, ...

Дните ни са светла паяжина.
О, боже, колко сълзи -
отронени и скрити
в щастливите и мъчните ни дни.
О, боже, колко добрина - ...

Казах ли ти днес:
Обичам те!!!
Ако не съм, тогава значи,
че не съм живял.
Минутите в живота ми ...

От безкрая зърнах Теб.
Прекрасна, нежна, сладка,
изпълнена с нежен аромат!
Ти бе вечност, сън с цветя!
Вятър! Изгрев! Светлина! ...