Sobre el contenido de mi maleta roja
За съдържанието на червения ми куфар
Me marcho otra vez, está seguro, Поредното ми тръгване е факт.
mas cuando vuelvo... no sé todavía. Поредното завръщане – не зная.
Así galopa el tonto, con locura Така препуска съвършен глупак ...

Последните лъчи на залеза
изпращам с песен на щурче.
Че пролетта е време за живеене
и грешно е през май да се умре.
Но хич нехае Оня, дето взима, ...

Вярвате или не...
Премахнахме смъртното наказание да бъдем демократи
и по едно-едничко нещо да изпреварим Съединените щати.
В България няма футбол, но има повече футболни хулигани
от Англия - майката на футбола. ...

Гледа мило влюбената тя,
стои и мисли си за него.
Безкрайно дълго е сега,
времето прекарано без него.
Часовникът явно не помръдва ...

Пак познатото пътуване.
Цял живот пристигане и заминаване.
Вали. Къде съм? Със кого? Защо?
Неподходящи са въпросите ми за задаване.
Капки и сълзи се стичат ...

Човешкият живот е като книга,
писан страница след страница,
живеем до един момент и стига,
а много искаме да няма граница.
Ако е откъснат поне един лист ...

На 6-ти май, точно на именния си ден почина дядо. Той така си избра. Все казваше: „Когато умра, не ща да плачете, забранявам! Ще пеете, ще пиете и ще се веселите – все едно е празник!”. Много силен човек беше, и физически, и като характер. Тези, които го познаваха, знаят как обичаше да ни командори. ...

А беше хубаво в съня ми
като утринна литургия!
А беше чисто в съня ми
като детската душа.
И палаво беше в съня ми ...

Разхождам се - пиян до веждите от тишина.
Препъвам се във самотата си – полегнала пред прага.
Готов съм да завия и да удрям като ураган,
а тя – гризе обувките ми с остатъци от пясък.
Преминава куче някакво и развява звезден шал, ...

Там горе
(на П. Пенев)
Изпитваш ни там горе, от високото.
Годините прекрачва твоят стих.
Подвластно ли е времето, жестокото, ...

Истинската пролет идва със събуждането на природата.
С упоителния мирис на люляка.
С огнено червеното на божура.
Със зелената свила на гори и поля.
Със златния дъжд, който ...

Гореща си, кръвта завира!
Влизам в тебе, твърдо съм решен.
Влажна си, ума ми не побира,
защо съм толкоз много изкушен?
Трудно дишам, пот се стича. ...

И няма го вече любовният рай
Небето на мойта любов се пропука.
Светкавица блесна и в миг онемя.
От тази внезапна сърдечна пролука
разля се горчива, студена тъма. ...

Оставù ми кичур от косата,
твойта лека стъпка във росата.
Оставù за спомен и очите,
да се сливат вечер със звездите.
Оставù целувка сладострастна - ...

ПЪЛНОЛУНИЕ
Нощта със ефирност ни свети,
облива Земята навън.
Напомня пак меко на всеки,
че вече е време за сън. ...

Седни до мене, самота.
Тъгата си в лилаво облечи -
така по-малко ще горчи
продаденото утре,
измаменото вчера. ...

Веднъж извърших нещо срамно.
Ала, от срам или от страх,
аз истината не разказах -
дипломатично премълчах.
Защо си замълчах тогава, ...

Първата любов бе драматична.
За жалост, втората, с трагичен край.
Но третата - тя издържа стоически
на бурите - дойде бленуваният рай.
За мен ти беше всичко, за което съм мечтала, ...

Не ми е във кръвта да бъда лоша.
Дори и да ме спъне някой с крак,
а друг да ми забие два-три ножа,
аз пак ще съм добра. И пак, и пак...
И не от глупост, Господи, от обич ...

И ако дните натежат
като зърна от чепка грозде
и ако спомените ти мълчат
и мъката отвътре гложди
и те удавят лунни дъждове ...

Когато спиш до мене,
тъй - тиха и спокойна е нощта.
Дошла е тя от нас да вземе
една частица от съня.
И твоето, и моето безумие, ...

Все търся себе си! Не знам ще се открия ли?
В детето, което немирно на двора играе.
В момичето с поруменели от слънце страни
или в жената, която отново мечтае.
Ще се открия ли? В ято чайки над любимия град. ...

Аз знам, ще си отиде
някой ден
от тебе
Пролетта.
И Облаците ...

ОБРЕЧЕНИ
На смърт отивам в този час.
На смърт! Обречена в забрава.
За любовта загивам аз,
изпепелена във жарава! ...

Днес нашарихме яйцата,
че е празник за децата,
ден велик след дълъг пост -
днес възкръснал е Христос.
Вкъщи рано някой трака - ...

Къде си ти сега? За да ме гушнеш в нощта!
Днес трябваше да бъде твоят ден рожден и да празнуваме в този ден!
Сълзите ми не спират за тебе да ридаят!
Ръцете ми не спират да те желаят!
Очите ми не спират да те търсят. ...

ДЪЖД
Така навярно никога не е валяло –
не дъжд,
а сребърно стъкло се спуща в здрача,
като разкошно венецианско огледало; ...

Денят свърши, вечерта дойде.
Виждам те сега, вижда те и моето сърце.
То те харесва, мило.
Харесва те, защото си добра.
Добра и красива, красива и усмихната жена. ...

Отново е пълнолуние.
През прозореца сребърни снопчета се спускаха върху лицето на сина ми.
Това малко създание бе глътките ми въздух в дробовете. Целият ми живот. Вдъхновението върху празната страница на монитора.
,,Имате съобщение в пощата''
Разсея ме малкото пликче, примигащо на екрана. ...

да възпламеним любовта,
отдавна иска да живее
още и още
и да продължим,
отдавна е време ...

Животът ми е цирк,
а аз съм в него клоуна
с усмивка на лице,
макар и да съм болна.
Там някъде дълбоко - ...

НА РЪБА НА ПРОПАСТТА
Огледа около себе си и навсякъде бе бездна... Бездна, която застрашаваше да я погълне, заедно с целия ù нещастен живот.
"Точно на мястото си съм", помисли си тя и спирайки крясъка си, започна да се взира с копнеж в дълбините на бездната. Зейналата ù паст сякаш я подканяше да ско ...

***
Търся те
в бистрия смях
на дете.
В майски цвят. ...

Тежи ми, че вече няма нищо.
Че слънцето все грее, а не топли.
Че и залезите не се окъпват в красота.
Тежи ми, че във всичко липсва смисъл.
Че един ден и друг са все еднакво кухи ...

ДУМИ ПОД ЕЗИКА
По улиците изпълзяха вади.
В сърцето на разхлипаната есен
жена чадър от нищото извади
и над света внезапно го надвеси. ...

Чувам песента, разсъмва,
ритъма се бавно ускорява,
мелодията изцяло ме запълва,
започвам дори да я припявам!
Ако трябва ще я изтанцувам - ...