"Когато удариш дъното, виждаш небето"
проф. Елка Константинова
Надолу, надолу, надолу -
ударихме дъното вече.
Във падане главоломно ...

Целуваш лунната вода, погълнала,
тялото на девствена жена.
И със сребърните устни питаш,
съживена ли е вече тя.
Водата носи своя знак ...

Крокодил с крокомобил
в Интернет се появил –
вред сърфирал, вред слухтял
и към полунощ заспал!
"Ще го хвана – мисли Митко, – ...

Зима на село
На Зинка
Изсипа небосклона ситен сняг
и той покри изгнилите листа,
и всичко заблестя от чистота, ...

Кредо
"Животът нека бъде стих,
а не от стих живот да правим."
С. М.
Каквото можех, съхраних. ...

на далечен път,
вземи си абица за лятото,
скътай хлебец за зимата...
Вземи си сбогом
с миналото. ...

Ромео и Жулиета
Добре де, какво от това,
че лягаш понякога с друг?
Със него споделяш деня,
а нощем със своя съпруг... ...

На Мама от Мими
Песен реших да напиша за мама,
с моя талант е лесно това,
от своята обич безкрайно голяма
нищичко няма сега да спестя. ...

Аз не съм тук, не съм свободен!
От дива черна магия съм поробен!
Не знам дали е нощ или е ден,
а кръвта ми ври, кипи във мен!
Коя е тази тъмна сила, тъй красива! ...

разбърква
всичките му чувства
по подобие на
тесте карти
в което винаги е била ...

ЗИМЕН ДЕН
С три ключа го заключих този ден.
А той не сваля поглед от вратата,
откраднал си от всичко, от нещата,
оставени от някого за мен. ...

Когато този свят напусна
Не искам плач и жал…
Не ми е нужно лицемерие!
Не искам вашите сълзи!
Когато склопил си очи ...

\сонет\
Луната спи, но пак нощта ми свети
с безброй звезди в бездънното море.
Да крачат по безлюдното небе
аз пак съзирам будните поети. ...

Ти защо ми се сърдиш… Недей…
Виж – Сърцето не иска да знае.
То се врича в един хубав ден
и обича до всичко – до края.
Аз опитах, повярвай – веднъж. ...

С прашинки от покълващото утро –
като трохи по утринна трапеза –
стремглаво над площада се разпука
изгревът и във домовете влезе.
Хилядоръката му благодатност ...

Желание щом в теб цари,
веднага с мен го сподели,
съвсем спонтанно ще е то
това единствено е за добро.
Страстта в нас двама винаги я има, ...

Едно,
две,
три...
седем -
аз съм пътят към вечното щастие. ...

ТЪМНИ РЕКИ
Текат през времето – откакто свят светува –
невидими реки без бряг и пристан,
реки, в които кораби не плуват,
реки без дъно, мътни и нечисти. ...

Една година Любов,
една година копнеж
и колко ли още... колко ли още...
Дванайсет крачки направих към теб
малки - като пшеничено зрънце. ...

Нощта съблече роклята си тъмна
и утро от копнежа ми роди,
със тази звездна блудница осъмнах
и сънищата във очите ти...
И в онзи шепот на душевни трели ...

На прашинка от рая
Ти знаеш ли нощем как злобно си хапя
до кръв и сълзи наранените устни,
как вие безпътна и пуста душата
и как самотата я с нокти разкъсва? ...

Безпътен пътят е, а хората са мили,
сбогуваме се със пропити от сълзи лица,
усмихваме се, но се мръщим, а сърцата ни унили
не могат с думи да рисуват думата 'тъга'.
Прегръщам силно мама с уморени длани, ...

Чуствам те край мен и в мен,
искам да лежа без дъх в ръцете ти!
От устните ти съм опиянен,
когато докосват се лицата ни!
Сърцето ти е лед за други, ...

Изчезващ вид ( акростих )
Живеят на далечни, чужди планети,
Е може би намират се и на тази.
Но ако ги има, или са заети,
Или са фантазия. ...

Когато съм натрупал гняв,
гърдите ми печал ли стяга,
не търся хап в аптечен шкаф,
а към писалката посягам.
И върху белия ми лист ...

В утрото се ражда свободата,
с разперени до синева ръце,
с желание, с надежда... до разпятие,
с готови и в безпътица нозе,
които ще намерят проходимост ...

Изола. Ударението пада на "И". "Л"-то се изговаря меко, но не чак да стане "ля". Допреди две седмици изобщо не подозирах, че ще го посетя това малко градче в Словения.
Допреди две седмици дори не знаех, че съществува. И когато ми се обади моят приятел, доцент Х., и ме попита: "Свободна ли си от 25-т ...

ЖИВА СЪМ
Запирах сълзите. Напразно. Потекоха.
А сушата дава ми свойто лице.
Попиха. В браздите дълбоки се стекоха
и скришом ги бърша с корави ръце. ...

На бойното поле съм пак
и яхнал старата си кранта.
Вдигам облаци от прах,
изтупвайки последния комат
от пътната си чанта. ...

Безплътно
Безплътно.
Безплътно мълчание кънтеше във стаята.
Безплътно, безпътно, безжизнено нищо стоеше на стария диван, гледайки призрачно към напразно празния прозорец…
Защо? ...

Не ме буди, когато си отиваш!
Забравила съм как да се сбогувам.
Пийни кафе, студено и горчиво.
А аз ще търся смисъл да жадувам.
Не ме буди! Едва ли имам сили ...