Закусих с на търпение трохите,
избърсах устните си от печал
и стекоха ми се от мляко дните
на лепкавия ми нещастен шал.
И роклята ми с пламенна украса ...

На майката е тъжна участта,
а умора да показва – не приляга;
тя върши сто и две неща сама
и ни едно за по-късно не отлага.
Раздава се. До късчета последни. ...

Морето сиво бе като стомана,
но ще речеш, че спящо е дете -
водата бе като чаршаф простряна
под нежното светлеещо небе.
На пясъка бе толкова студено ...

Здравей,
в това писмо ще се опитам да опиша какво чувствам към теб. И да кажа колко много те обичам. И колко значиш ти за мен. И колко си ми ценен.
Ще започна с това, че искрено съжалявам за всичко! Искам да знаеш, че абсолютно никога не съм се подиграла с теб. Не съм те и лъгала. Освен един път - к ...

ПЛЕННИЦА
Ти вмъкна се тихичко
без да попиташ
има ли място за теб в моя дом.
Обсеби душата ми, ...

Песента на щуреца щом чувам,
знам, че жива е мойта душа!
Неподправено още бленува
за дъха на косена трева,
за цвета на звездите в нощта, ...

Дай на душата си каквото поиска -
ще дойде време нищо да не ще!
Стените се смаляват и я стискат,
а дивото все повече зове.
Слабият ù глас набира сила - ...

Търсех себе си -
изгубих Любовта.
И хукнах да я диря,
и се лутах.
Не я открих - ...

Всеки ден в нета
виждам случки разни.
Тук започва веселбата
на игра с думи празни.
Виждаш го добро човече, ...

Сомо за мъже
Когато в лабиринта земен
изгубиш път към любовта,
отново потърси южняка,
с него идва пролетта. ...

Наблюдения и размисли
Тази снимка има обидно за обикновения българин съдържание - на нея е изобразена храна...
Предизборна обява: „Български политик търси интересни хора за обслужване на неговите интереси".
Опитно съм установил, че човек живее по-дълго, ако има с какво.
Всяка седмица алкохолиците у ...

Като бездомно куче край мен
тича моята тъга неизмено.
Радостта ми се изгуби постепено.
Може би някой някога
ще ми върне радостта? ...

В моите сто и двайсет шкафа подредих
камбани, котки и женски
истории.
В бял шкаф сложих кукли-дивачки,
плач и рев на приказни герои. ...

Събудена, Земята
зелената си дреха
на слънцето простира.
А после шала бял
от цъфнали дървета ...

Харесвам те такава,
каквато ти си днес.
С душата си толкава,
със чара си нощес.
Харесвам ти очите ...

- Добър ден. Идвам относно съпругата ми.
- Да? Подозирате я в изневяра?
- Не. Знам, че ми изневерява.
- Ясно. Значи трябва ви доказателствен материал.
- Напротив. Точно обратното. ...

Надежда...
Изгубвам вече смисъл и надежда,
че времето е само разстояние,
и любовта ни някак бързо се подрежда,
когато няма празни обещания... ...

Потъна в чашата ми...
Като камък във море изчезна
току-що съчиненият, великолепен стих...
Напрегнах мисли, пресегнах се,
очи затворих и отпих, ...

ЛАЗАРКА
Нашта Сладуранка
днес е подранила.
Лазарка ще бъде
внучката ни мила. ...

Като на лъгано дете
душичката ми се е свила.
Изкъпах се. Ти не дойде.
Язък за къпането, мила.
Въпросът е по същество: ...

„Натали, Натали...”, Жилбер Беко пееше фалшиво от часове, без да спира. Грамофонната плоча беше толкова надраскана, че гласът на този прекрасен певец звучеше вече почти неузнаваемо. А малката Натали се беше свлякла на пода и беше обгърнала кокалестите си колене с крехките си ръце. Гримът ù се беше р ...

За да му заверят билета, ловецът трябваше да се отчете с вреден дивеч – да е убил една лисица и да предаде 25 чифта крака от сиви врани или от свраки. Трябваше да предаде за унищожение отрязаните уши на лисицата
или да представи кожата, на която пробиваха ухото, за да личи, че вече някой се е отчел ...

Вземам си думите назад
- Революция! - крещеше множеството.
- Обесете ги!
- Като Левски ли?
- Не, като мръсни пирати! ...

Два месеца без него, а още се будеше с мокро лице и кънтяща душа. Бяха решили, че няма да продължат. Всъщност, той го реши. Сети се изведнъж, че има семейство. Сякаш досега нямаше.Вече нищо не я радваше. Дори спря да пише стихове. Нямаше никакво вдъхновение. Като че ли беше ампутирал поетичната ù да ...

Дори най-силните умират.
И други идват вместо тях.
Добри при недобрите спират.
С годините това разбрах!
И всичко туй е олелия, ...

Копаех си кротко лехичката
през неделната пролетна утрин.
Край мен ромолеше рекичката
и във клоните кос се притули.
И, както попържах Всевишния, ...

ПИСМО ОТ ОСТРОВА
“...без бряг са времената...”
Алфонс дьо ЛАМАРТИН
На масата до мен седи часът на здрача.
Пред двамата съм сложил чаши вино; ...

Знаеш ли как настъпват минутите,
когато те гледам през мисъл,
как прегазват ме веднага думите,
които винаги за теб съм писал...
Същите, които ако тук си, ...

Обичах те безрезервно,
но ти не осъзна това.
Накара ме да се лутам безцелно,
не сподели с мен любовта.
Мечтаех за малко нежност, ...

Пак се лъжем със тебе, живот...
скътах истина само в душата -
на едно преживяно дърво
като слънце струи светлината.
Нямам вяра на свойте очи, ...

Времето да си кажа „лека нощ”, мина преди часове. И тази вечер се наказвам с безсъние. И не е, че не ми се спи, но някак не мога да си легна и да се заровя в спокойствието на прекрасните ми чаршафи. Съзнанието ми е обременено. Някак си загнивам отвътре. Има хора, които преследват щастието. Аз пресле ...

Разбра ли, българино,
Венчал се се за двадесет и първия век и си длъжен да плащаш за преференциите на онова време, когато България не е имала ток и не е плащала преноси на високи и ниски напрежения, доставки на зелени енергии и затова сега е паднало на държавата и на ДЪРЖАВИТЕ да ти съберат всички т ...

Катастрофиралата линейка...
И капки кръв... И бели хризантеми
разхвърляни абсурдно по паважа...
Откъснати безсмислено, без време
и тъй жестоко, и зловещо даже!... ...

Глава пета
Тътена на войната все още беше далеч от България, но с всеки изминат ден, тя се чувстваше в свежия въздух на Столицата. Вестници, списания и радио не преставаха да възвеличават силата на германското оръжие. Елитни части на Вермахта удряха крак по централните площади на някои европейски ст ...

Според Чехов, аз съм културен.
Според чичо, съм гола вода.
Щом цветята наричаме бурени,
значи има резон във това.
Ама Чехов отдавна го няма, ...

Празно е. В стаята е празно. Стаята е празна. Няма я китарата, която стоеше в ъгъла. Цветето е преместено в един друг празен ъгъл, който вече е полупразен. Ти си отиде. Остави ме сама. Аз го пожелах.
Празно е. В сърцето ми е празно. Сърцето ми е празно. Той го грабна, омота го в мрежите на усмивката ...