Моят миг
В мигове като този,
когато тишината пее
и тихо пращят съчките в огнището,
усмихваш се на спомена ...

единствено мъдрост
има в любовта
и в смелостта
да я изпиташ...
гледаме се и се питаме ...

Глава четиридесет и пета
Понякога юни е най-хубавият месец на парижкото лято. Така беше и тази година. Всичко беше обгърнато от светлина, цветове и аромати. Независимо от многобройните коли, задръстванията и изгорелите газове, въздухът във френската столица беше пролетен. Пролетно беше и настроениет ...

Ще приседна на твоята маса,
сякаш порив на вятърът - див,
на шега ме е пуснал да сляза,
от небето, завърнал се - лист!
Ще надзърна в очите ти, черни! ...

В град на мъртви души,
красиво цвете тихо спи,
на неверници очите краси,
ала на праведната уханието си подари.
Все попада в ръцете на пророци, ...

ДА ЗАШИЕШ СТАРОТО ПАЛТО
- Дай да закърпя старото ти палто!
Дупка протрита отляво прозира.
Не се оплаквай! Не можеш! Какво!
Топли, пази от студ... Е, нервира, ...

Когато нещо скъпо си отива
преди да е дошло
по стръмното на болката пенлива
във пропастта на спомена...
Тогава някъде в заслона на надеждата ...

Коледата наближава,
подготовката е врява
културотерапевтът по интернет
търси нов коледен куплет.
Творци, започвайте, пишете, ...

Слушам празнотата вътре в себе си.
Храня я с останки от мечти.
Разрешавам ненадейни ребуси,
в чудеса повярвала почти.
Сто въпроси, хладна паст раззинали, ...

Затваря се кръгът
и всичко се повтаря.
В центъра мигът
като светлинка догаря.
В центъра мигът ...

Самотна улица събира светофари
и тънки пластове от лед пращят в студа,
под стъпките на двамата другари,
които си приказват във нощта.
Мигът отлита неусетно, отдалече ...

С устни ме целуна – ослепях!
Виждам те, а нищичко не чувам!
Тъй живея с обичния грях
и в съня с любов да те сънувам!
А светът отдавна се върти!... ...

От село съм. Там – много от далече.
От Орешник съм – свито под Сакар...
А дядо ми във детството ми рече:
Осланяй се на своя си дувар...
Дувари виждах много аз из къщи ...

В сънищата само те прегръщам,
затова все бързам да заспя...
В нощите е все едно и също,
следват дълги дни на тишина.
И в мечтите само те обичам, ...

"Жълтее тази привечер, жълтее.
И кестените падат от дърветата.
Изпепелява споменът по тебе
и става все по-сумрачно небето."
Васил Златарев ...

Как искам пак да си до мен,
да усещам твоята любов,
да ме галиш нежно с твоя
чуден поглед.
Как искам страстта да усетя ...

Нощта е стих,
посипан
със звезден прах.
Той искри
от приказките на луната, ...

Посади дете дръвче. Поливаше го всеки ден. Песни пееше, редеше.
"Расти, дръвче, не спирай!"- викаше, но то не щеше. Не знаеше детето,
че време трябва. Мина ден, минаха два, детето бързо се отказа, не разбра.
Но чакай! История обикновена това не е, дръвчето със съзнание роди се и
покълна. Да, никой с ...

Бог? "Свещена глупост!" Повлияна от поезията на Ботев, реших да попитам къде ли е вашият Бог сега и какво ли прави? Може би в момента изписва следващия ви ход... или понася обвиненията за някой ваш неуспех? Или може би съставя нов списък с Божии заповеди, тъй като забелязва, че сегашните биват наруш ...

По крайчеца на думите се движа
(а те ме режат като с нож),
на кръстопът от рими все изграждам
изминалия си и бъдещ ден .
От себе си не мога да избягам ...

Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...

Не ми е чужда сляпата ти болка.
Сълзите ти... И те не са ми чужди.
Във този поглед, зная точно колко,
безгласни са били желания и нужди.
И нощите познавам – по-самотни ...

НЕ ЗАМЕРЯЙ МАСКАРИ С ДОМАТ
Щом замеряш маскарите с домат,
значи си търсиш белята...
И ще стане животът ти ад,
трябва да плащаш цената. ...

Когато просякът в студа ти се усмихне,
осъзнаваш колко си богат за миг,
щом бездомният със нищото щастлив е,
ти и сит и подслонен си принц честит.
Забравил на живота простотата, ...

Ти бил ли си със есенно момиче,
което през гората да те води,
да ти показва шума и позлата,
да мислиш, че лети, докато ходи?
Сега за теб съм може би магия, ...

ходи бързо
бяга от себе си
с онзи поглед
знаете го
с който те сочи ...

За първи път съдбата ми подари такъв подарък-пътешествие на екзотичен остров, обвит от мистериите за тамплиерите, Последната им крепост.
От пръв поглед островът казва:
"- Аз съм каменна крепост! Предизвиквам те! Ела и ме превземи, ако можеш!"
Старите сгради са построени от блокове пясъчник. Явно дър ...

И какво, ако грешиш за себе си. За собствените си идеи и идеали. До това докъде се простират възможностите ни/ти. Можем ли да предвидим какво ще се случи след час, два, ден, седмица... И какво, ако не можем. Ако не можем да спрем да мислим за бъдещето и все пак да не можем да знаем какво ще се случи ...

Поглеждайки наоколо, си казвам,
как може наопаки да е Светът,
невинните да се наказват и да страдат,
а виновните да са на свобода!
Дали наистина никой не разбира, ...

На К., с обич
Влюбих се в теб. Трябваше да ти кажа отдавна. Но не го направих. После се появи тя. И аз реших да те отстъпя. Плачех тайно, без сълзи, някъде дълбоко, дълбоко в себе си. За тайната ми знае само Огледалото.
В момента усещам как не мога повече да задържам думите в себе си. Как те напират ...

Толкова сме свикнали с тях, че вече изобщо не ги забелязваме, по-точно – фиксираме ги с крайчеца на окото като част от пейзажа – погледът ни равнодушно се плъзга по олющената фасада на сградата до Макдоналдс, по малката цигуларка на входа на метрото с вечно скъсан чорапогащник и очила с дебели стъкл ...

Красиво си и ароматно дивно цвете!
Обичаш свободата,
синия простор...
неспуснато перде.
В душата ти любов живее, ...