Среща със Смъртта
В една гора от приказките взета
объркал пътя лутах се веднъж,
когато я видях (към мен напета)
да идва тя след пролетния дъжд... ...

Морето е докоснало безкрая си
със мъдрост, по- различна от преди…
Днес вятър по вълните му гадае
дали след още хиляди луни
Земята ще го чака недокосната ...

Колко лесно скланяте глава
пред думите ми истински
и колко лесно
атакувате с празнословното
лицемерие... ...

Усмихвай се дори да ти се плаче
Усмихвай се дори да те боли
Усмихвай се... обаче
Ти винаги помни
Усмивката лекува безплатно и от раз ...

КОЛЕДНА МЕСЕЧИНКА
Месечинко вита, златорога,
Коледа порещнах с тебе аз.
Гледах те с възхита и тревога,
ти ми се усмихваше - разбрах! ...

И както в приказка на Братя Грим,
вървях към теб и камъчета пусках,
за да бележа пътя си – незрим
за другите. Но Вятърът изкусно
прошепна нещо през порочен смях ...

Ще съм отново аз поет
във следващия мой живот.
И с стиховете си зает,
ще лея поетична пот.
Ще пиша песните си аз ...

Бъди Човек
Когато самотата роди болка,
а болката докосне душата.
Тишината запее тъжен блус
и сълза се отрони от добри очи. ...

имат те история
бенки по лицето ти
очертаваща съзвездие
на мисли неизказани
свят на нелогичност ...

провокирано от:
Заваля, заваля…
Този есенен дъжд
днес изми всички стъкла
и в олуците после се свлече. ...

Аз съм обречен да бъда удавник,
да разговарям с тишината, която създавам.
Морето е тихо, чак до дъното,
за което не мисля, просто гледам небето.
Синя е повърхността на водата, ...

Когато ангелите падат,
небето през дъждове се дере.
Защо падат, нали ангелите имат криле?
Но няма кой да ти отговори на тези въпроси,
всяко велико създание отговорност си носи. ...

Отредили синя неизбежност
след едно безкрайно тръгване
иззад грешките на безсловесните желания
търсим погубения силует на утрото...
Блажени са бягащите ...

СКЪПИ МОИ
Дечица мои, три звездички,
дълбоко скрити в моето сърце,
какво аз дадох ви на всички:
любов и нежност дадох ли поне? ...

Целувай го,
до кръв го целувай,
със страст го целувай,
обичай го с нокти,
до смърт да бленува ...

Изхвърлих греховете си във огън,
изплаках мъката си пред вода -
вода, която огъня разпали
и прати пламък, който ме пожали!
Във пясък - своята изповед написах, ...

Ще идвам тихо във съня ти,
с нежни устни ще рисувам.
Ще стъпвам леко по сърцето ти,
без да ме интересува.
Нежно ще те наранявам, ...

Дълги са минутите, когато съм далече
от двете си деца и родния си дом.
Последна роба душата ми и тази нощ съблече,
заоглежда се в поредната ми чаша с ром.
Тя ми говори, влюбена е като мене, ...

Децата ни, скъпа, отдавна веч' не са деца,
а ний сме, мила, неусетно някак побелели.
И на лицата ни животът своята следа
остави, белег от мечти и болки отшумели.
И всеки косъм побелял във нашите коси ...

Напускам бащиното огнище,
изхвърлям се на социалното бунище.
Обръщам гръб на майчината милувка,
посрещам Живота-Ад със целувка.
Някак жестоко погубвам се пак. ...

Когато светът ти се срине под теб,
сивото дебне,
страховито напада и трака.
Огромна устата
предъвква до голо венците си, ...

Мила, тъжна гълъбице,
кацнала на моя праг.
Знам какво тежи ти по съдба, сестрице,
не тъгувай, може да изгрее слънце пак!
Подслони глава под моето крило, поспи си! ...

Най-силното оръжие, дадено на низшия организъм, е способността му да се размножава много по-успешно от висшия.

Зелено, червено, пулсиращо лилаво, жълти кръгове, смътни очертания, премигващи контури. Гравитация? Моля? Какво е това?
Вятър. Топъл. Не. Болезнено студен, режещ с всеки полъх.
Дъжд. Приятен? Топъл? Вероятно...
Вече бе мокър...
Глад, студ, болка, страх... омраза. ...

Заля ме една доста сладникава муза, както ще разберете от по-долу написаното...
Малката Сузи Джонсън беше отишла на гости на леля си Попи. Докато мама Джонсън и леля Попи пиеха кафе и бъбреха в кухнята, малкото момиченце излезе на двора. Леля Попи имаше голям двор, ограден с дървена кафява ограда. З ...

Download https://soundcloud.com/dubk-2/dub-k-remix

Разговор между поети
– Хей, приятел!
Че издател
търсиш чух?
– Найдох... – Браво! – ...

Плетачка
Съседка вчера ме попита
що правя в тази зима мразовита.
Аз отвърнах, че от скука
ще плета на една кука. ...

Сънувам те, когато пак те няма.
Изтривам те ядосано на сутринта.
Но не заздравява още тази рана,
която душата ми безжалостно гризе.
Сънувах те, застанал сред зелена, слънчева поляна, ...

Как мога да те загубя?
Ти ме поддържаш жива...
А как ще живея без теб?
Когато те няма?
Как ще си представя, ...