Да! Това е той!
Момчето, което ме познава,
той е този, който ме нарича
по различен начин от другите,
но не за да ме дразни, ...

Политиката е панаир.
Гледайте на Бойко якия сеир.
От Индия бог -
ще плащаме скъпия ток.
Бедните с монополи ще удари, ...

Летях!
(The Great Gig in the Sky - Pink Floyd)
И в полета забравих, че земята
е толкова далеч... далеч от мен!
Не исках да се спра, зад мен оставих ...

Казват хора стари:
"Там, где си вадиш хляба -
друго не търси!",
сбъркаш ли -
тогаз едва ли ...

ЗЕЛЕНА ПРИКАЗКА
куклена пиеса в три действия
от Вероника МИТЕВА
Действащи лица:
Жабокът Мистър Грийн ...

Безразлично ли ти е,
че ти остави ме, все
едно ли ти е, че не
те обичам, безразлична
ли ти е любовта ми, ...

Веднъж бях чула “не вярвай на сърцето, то е ранено, заблудено”... наивно, защото вярва, че любовта е само мираж за душата и щастие за човека. Господари ли сме хората? Господар ни е сърцето - обича безрезервно и правилни, и неправилни...
Защо в грешните се влюбваме, а после плащаме със сълзи? Нима жи ...

Вечер. Вали.
Тихо е. Облаци и небе.
Баланс.
Цветята се усмихват.
Слънцето залязва. ...

"С ряз вратата щом утворих -
да не ми избяга,
целия са укокорих,
ей ти ИЗНЕНАДА!"
dqdo_pop ...

Пролетна картина
Кой прогони студовете,
тягостните сиви дни?
Кой разчупи ледовете?
Въздухът защо звъни? ...

---
Където и както да смяташ,
все Господ е криво отсвирил.
На умните — празна ръката.
Глупаците — с остри секири. ...

Забравих си жилетката у вас
и онзи, шарения шал.
Забравих си целувките, надеждите и думите -
ей ги там, във въздуха висят си още.
Забравих си мечтите и копнежите - ...

Споделено
Не искам разни почести,
суета и слава.
С богатство не се топля,
когато в мен е студ. ...

Дошла е баба Зима,
баба Зима, тя е снежна балерина.
Бала, пухкава и нежна,
с много обич и надежда.
По пързалките децата, ...

Смокинята расте във двора
и казват,че свещено е дърво,
под нея на беседката просторна
прелиствам книга - за добро и зло.
Над мене вятърът отвява ...

Ммм, нечии устни, разхождащи се по врата ми, ме изтръгнаха от съня. Нежни, красиви, чисти като въздуха след дъжд. Какво повече да кажа - перфектният начин да посрещнеш слънчево неделно утро. Белите чаршафи галеха краката ми като пух, а главата ми бе сгушена в скута на най-прекрасното същество на све ...

"От тежките думи буквите се попрегърбиха..."
С. М.
От тежки думи буквите немòщно
прегърбиха се като запетайки.
А листът смачкан полетя към коша, ...

Все по острите ръбове лягам,
да прогоня самота и разлъка.
Нещо все не достига да дишам
и се давя дори и във капка.
И да пея не мога, цвърча, ...

Пръски, шарки, пера, въздишки,
цветове, песъчинки, стъклени усмивки,
отразяващи слънчеви лъчи лудешки,
пораждащи, ухаещи на дъжд насмешки.
Феерия от нестихваща магия, ...

Изглежда, както предполагах,
животът ти върви добре...
Но няма вече да ни върне
това, което ни отне.
Сълзи се спускат през усмивка - ...

Ако умра, какво ли ще оставя?
Скърбящи хора, студ, сълзи...
Ти едва ли ще забравиш,
но моля те, аз искам - забрави.
Ако умра, аз искам да изгряваш ...

Там някъде животът продължава ли?
Със тебе сме заключени в мига си,
откъснати от всички и останали,
запазени единствено в дъха си.
Все още ли ни чакат озлобени ...

ГЛАВА ОСМА
Утрото настъпи тихо. Слънчевите лъчи заиграха по лицето на Мич и той се събуди. До него тихо спеше Боби. Той се наведе и внимателно, без да я събужда я целуна. Стана, изми се и отиде да донесе нещо за закуска. Боби се събуди. Бе спала толкова добре... Чувстваше се защитена. Мич го нямаше ...

Пред нас се открива чудно бъдеще,
пълно с още повече градивна любов.
Ние ще сме повярвалите в пътя,
разкриващ безценните богатства.
Енергията на вятъра и слънцето ...

И когато в душата ми буря бушува,
и когато преглъщам сълзи,
и когато сърцето ми смело рискува,
и когато от болка мълчи,
все съм Аз: ...

Любовта е пламък, любовта е жар,
живи въглени в огнището ЖИВОТ.
Чувството прекрасно е от бога дар,
скъпоценност в житието на един народ.
Любовта е сляпа и това е неин чар, ...

Сещам се от време на време колко хубаво беше, когато бях малък и ходих по поляните да гоня пеперудите. Имаше всякакви - големи, малки, шарени, бели. Тичах наляво-надясно да ги гоня, все едно бяха мои. Радвах им се, играехме с тях. А те ми се усмихваха, викайки ме да се приближа по-наблизо към тях. З ...

Закъсняла среща.
Денят на отминаване.
Тъмнината се изсмя
с коварното примамване.
Закъсняла среща и ...

Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход.
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...

Не ме обичай. С мен ще ти е трудно.
Убийствено егоистична съм във любовта.
Ще те обсебя. Без магия ще те омагьосам.
Ще станеш друг. Аз неусетно ще те претопя.
Небето ще покрия с плащеница ...

Споделено щастие
- Радина! От толкова време не сме се виждали! Грам не си се променила! – срещу мен вървеше видимо усмихнат мъж на средна възраст с огромен букет яркожълти нарциси в ръка. Засмях се.
- Мисля, че ме бъркате с някого.
- Прилагаше ми този трик, когато бяхме ученици, помниш ли! Колко глу ...

>Болка

Той ми дава любов - нежна, сладка, без да иска нищо в замяна.
Гледа ме с възхищение, боготвори ме сляпо, до фанатизъм почти.
Следва ме, навсякъде с вярността на куче.
Искам да пия от неговата нежност и любов.
И това, което с теб ми липсва, да го получа от него. ...

- Цял живот съм мечтал да рисувам, откакто се помня, ми сподели старчето, като замислено ръчкаше огъня. През снопчетата искри лицето му в мрака странно ми напомняше нещо, познато, но забравенo.
- Имахме няколко кофи с блажна боя в пристройката на къщата и аз вземах от нея в бурканче и тайно рисувах ...

2.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Скръндзи Стотинков лежеше на пода в спалнята си, вперил блуждаещ поглед в тавана и бълнуваше.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Две неща го бяха довели да сегашното му състояние. ...

Трева
В очертаните от слънцето контури
тревата ще лудне от страст,
мрачните мисли - белег от буря,
тихо топят се под нейната власт. ...