Не ме търси по старите бистра,
онази пролет няма да се върне
със късата клоширана пола
и перли разпилени на разсъмване.
Не ме търси сред весели сърца, ...

Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, който ни съпътстват, докато сме живи, които не бива да загърбваме.
Всички знаем, че на първо място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.
Не бива да забравям ...

На улицата селска вятърът изтича.
Застана бос до пътното дърво,
в клоните се покатери
и хукна, дявол знае накъде.
И бистър ден ми смигна, ...

Не референция, а реверанс
Истината е невидима за очите. Използвай ума си.
Станцията , 2881 година
***DON’T PANIC***
< ...

Звън на чаши. И всред него вървеше замислена тя. Натрапваше й се блясъка на златоткания гоблен със змееборчески мотиви, който някой от предишните Наместници бе заръчал да се изтъче навремето и сега сияеше на стената в огромната трапезария. В чашата й имаше вино. Тя не го бе опитвала и не сещаше нужд ...

Не иска друго моята душа
Не ме вини за приказките - тези,
изригнали от вулкана на сърцето,
пулсиращо в изплетените мрежи
от вълнуващата сянка на морето. ...

Аз не съм се раждал като всички.
Бате Климент Денчев ме създаде
с глас и четка, с няколко чертички.
Знам, защото гледах как го прави.
После, след като ме нарисува, ...

Колко много праведни,
ах, колко гордо вдигнати глави...
колко лесно
заклеймявате
това, което не прилича на вас... ...

Ако те няма в този свят,
какъв би бил светът за мене?
В един единствен бледен цвят –
живот под непосилно бреме.
Ако те няма... миг поне ...

Лятна импресия
На Кали
Топла лятна вечер беше изместила горeщия ден. Лунната пътека се хлъзгаше по тъмносините води на морето. Луната усмихната и весела, намигаше съзаклятнически от трона си. Ти лежеше гола на пясъка, а летният бриз галеше настръхналите зърна на гърдите ти. Прибоя надвесил се над те ...

БРАЗДАТА
Как да пиша, като не ми се пише тази вечер? А знам, че трябва. Както е с живота. Не му се живее на човек понякога, смъртта го притиска, души го отвсякъде, но душата се опъва и не ще да излезе от тялото. Мислите са отвъд, но тя не се откъсва, стои си оттук, инатѝ се и вика:
– Не! Аз не съм с ...

Усмивката :)
Усмивката е най-красивото, наивно-изразеното, благородното щастие.
- Усмихвай се, защото усмивката ти те прави по-красив,
по-отворен към света, по-горящ за живота.
Най-естественото нещо е на лицето ти да грее истинска усмивка, ...

Този спомен вече е чужд.
Преминава през лицето ти като нещо от друг живот.
Като вик от нечий гроб.
Без да оставя следи.
Без да извиква усмивка. ...

Охльо Бохльо, помогни на...
Охльо Бохльо, покажи си, моля те, рогцата!
Една душа приветлива и детска… вършела е нещо.
Замислила се е на хора слаби за сърцата
и без да иска малешките си… скрипнала ги е… зловещо! ...

Седни за малко. Поплачи си...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка. ...

Една пиеса с роли,
пълна с различни, абсурдни герои.
Едни засенчват други и фалшиво се раздават,
в костюми пъстри себе си продават.
Черна дреха и образ без значение, ...

дрипава мъгла... от уличните лампи
призраци изскачат и разплитат плетива
нишките пресукват намотават на кълба
минутите а аз варя си лещена чорба...
сянка от крила... крясъка на птица ...

не казвай, че ме обичаш
- лумват телата
не казвай, че ме желаеш
- търсят ръцете
не казвай, че ме копнееш ...

Дойдох си в село на почивка.
Животът ми да се смени...
Тук ме посрещнаха с усмивка,
това дори ме притесни.
Покой намерих във селото ...

САЛМЕ *
Салме идва при мен носталгично смълчана,
носталгично смълчана присяда до мене,
притаила в очите си здрачни видения,
а в косите си тъмни – корона от блянове. ...

Не дочаках те, моя любов!
Уморих се, ти не порасна -
малка, крехка, две устни живот,
мила, звездна, бяла и страстна.
Не дочаках те, моя любов! ...

Пролет е
и ме извеждаш на разходка
сред
цветовете хубави
на тревите, ...

Нощта
Нощта леко пристъпва
и обгръща тишината.
В мистични усещания -
нежен блус, събрал в мелодия ...

Защо си мислех, че ще забравя, но това не се получава?
Защо не може друг да те измести от моето сърце?
Защо при всеки спомен сълзи се стичат по моето лице?
Кажи ми докога ще е така?
Докога ще чувствам тази цялата тъга, ...

Пустотата, която ръми по прозореца,
влива капки в очите, безсънните.
Огън... запален в средата на стаята...
Всъщност мираж е. От онези, пустинните.
Само аз не съм мираж. Понякога успявам да ме има. ...

Побеля ми в Душата!
Как не спря да вали?
Заличи всичко! Дати,
с тях лицата... почти!
А снегът ме затрупва, ...

Официално, идеята на всички социални мрежи е да ни свързват с приятели, познати, близки; да ни дадат възможност да споделяме всичко с тях - размисли, снимки, видеота, живота си... Неофициално? Нямам представа каква им е целта - освен да ни заливат със спамерски съобщения и доброволно да си даваме ли ...

Ти виждал ли си как пустиня граби?
От усмивката и радостните нрави,
дори в сълзите красотата не намира,
взима всичко, бяга и се скрива...
Вятър лекичко повява... самотата сутрин-вечер озарява, ...

Не стигат думите за любовта
и няма нищо по-красиво
от това, да чувстваш радостта
да обичаш всеотдайно, диво.
И когато вкусваш плодове ...

Не чакаме само Коледни вълшебства,
няма празни приказки и ала-бала.
Няма сложни думи и твърдения,
няма гордост и излишна суета.
Любов сме по всяко вълче време, ...

Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха, ...

Аз пак ще обичам,
с любов от ръцете на Господ,
чиста, истинска топлина,
очите му ще са моята радост,
а от моите повече няма да капне сълза. ...

КОЛКО МАЛКО...
Колко малко аз искам от тебе,
но колко много това ми тежи!
Мен да обичаш, за мен да мислиш
до късно вечер, от ранни зори. ...

През прозореца влезе нощта
с две танцуващи пеперуди,
с тази синя, магична луна,
дето идва на края на лятото.
Някой диша до мен, ...

Отражението ù. Много исках да го запечатам. Замислих се с какви настройки трябва да подходя. Лентовият ми апарат имаше своите особености (например неработещ светломер) и шансовете за добър образ бяха ниски.
... бавен затвор, да, определено по-бавен... но с това тракане и друсане на влака... да...
Ви ...

Листата на маслината попадаха
сега както ръка протяга клони към небето
в молитва... застинала и бледа,
навярно недолюбена, недообрана.
Безмислена велможа в селски двор, ...

***
Дъждът римува
рехави вълшебства.
Извалях тихо.
*** ...