В градината, сред много рози,
ухаещи на нежност и любов,
бях твоя - миг от вечност,
задъхана във теб живот.
И всеки лист година след година ...

На самия пъп
на Времето
жадувам дни -
разпукани слънца.
Защото утрото, ...

Защото сам. И се отвори
да влезе тоя дъжд при теб.
Ха, ти очакваше простора,
спасителния звездолет?
Но хлуйна хлад и нещо влажно ...

Прекрасна, в светъл цвят,
ти стопляш моето сърце.
И аз виждам лъча свят,
сияещ от ангелско лице.
И в приказни мечти унесен, ...

Жена с очи на сърна
на П.
В тебе има плаха сърна –
скриваш тъгата ù в поглед
- бездна в черни очи. ...

Играе моята дъщеря
На дъщеря ми Мария
Тиха вечер. Навън се събират
стари баби и майки, бащи,
а край тях все звучат и не спират – ...

Музика и изпълнение: Тодор Андонов
Текст: Румен Ченков

Мъдрост ли е да старееш,
старост ли е да мъдрееш?...
Годините, минаващи тъй тихо, кротко,
бързащи да ни научат на живот,
разказват ни историите кратко, ...

Един човек си отиде... А с него и частица от мен... Беше отдавна. Вече дори и не помня чертите му... Наричах го приятел. Дали е бил такъв, щом си е отишъл? Не знам... Знам, че не мога да го върна вече... Сега ми тежи грозният начин, по който се разделихме. Боли ме, че и аз нараних. Нараних може би н ...

В планината
Шуми поточе в планината,
снага извива, отеква като звън.
Дърветата, надвесени над него,
смеят се весело навън. ...

Момичетата бяха абсолютно различни - пълен контраст.
Едното беше с руса коса, разпиляна по раменете и гърба, чак до кръста, с червени устни и големи сини, искрящи, като сапфири очи. Роклята ù беше морско синя и очертаваше тънката талия на малката госпожица. Тя беше усмихната и погледът ù шареше по л ...

Сълза ли бе това,
или просто кубче лед, стопено от страстта...
Усмивка ли бе това,
или просто преглъщаше мъката...
За него ли се бе сетила, ...

Разказът, сам по себе си, е малко объркан, но е изграден само от догадки, и все пак ще се опитам да го разкажа ясно.
Диалогът може би започваше така!
- Съжалявам, пропуснах ли нещо, какво точно каза и кога? Как можах да пропусна, такъв силен и скъп момент от толкова чакана среща, наистина много съжа ...

Чувства
Обичам понякога.
Обичам моментите, дарили ме с щастие
и запечатвам ги вътре във мен.
И теб те обичам! По-силно от всякога! ...

Тук мъката властва. От нея боли.
Доброто със зло се наказва,
а то пък промъква се, тихо пълзи
на мрака в дълбоката пазва.
Ще мина през ада. В ранни зори ...

Тръгвам
и не искам да знам
кога ще погледна назад
и кога ще се върна,
просто тръгвам ...

Понякога съм търпелива до полуда.
Закърпвам всички грешки със игла.
С крила съм – седемцветна пеперуда –
заобикалям сложни правила.
Друг път съм яростна като тигрица, ...

Беше по обед. Бързах с детето към българското училище и я стисках здраво за ръка, че бе фрашкано с народ в станцията на метрото. Тая станция е огромна, има много заведения, магазини, казина, пекарни, вестници, а на една огромна стена върви числото Пи, което, като знаем, е 3,14, ама то било безкрайно ...

Удоволствието да живееш...
...iuvenes dum sumus*...
В циганското лято на Живота
радвам се на всеки божи ден
озарен от слънце и охотата ...

Dido - Me
I've never had a filling and I've got blue eyes
I've got every kind of lipstick you can buy
I've got 3 cupboards for my shoes
And a mirror that always tells the truth ...

Досега не се замислях
защо вярвам в чудеса.
Във магии и създания
със вълшебна красота.
Може би по детски имам ...

Длани протягам към гладкото минало, с длани погалвам съня. Нещо отдавна изстинало, моля да стопли нощта.
Губя се в дните отминали,
губя ви, мили, стари неща. Чувствам се много несигурна. От болка изстина нощта.
Длани отдръпвам изплашена,
с длани изтривам съня. ...

Ако тъгата имаше крила, то те със сигурност щяха да бъдат жълти – мислеше си Тя, докато наблюдаваше с възхита изящната пеперуда, която бродираше идеални овали около гроба. Дали пък това не е душата на майка ù, преродена в крехко, ефирно създание, което с нежността на току-що събуден слънчоглед освет ...

Една от песните в "Погледът на съзерцателя": http://www.suzercatel.tk

На маса сам седи,
с наведена глава
човекът,
глътките в чашата си брои
и отражения, ...

Разстла луната русите коси
и пръсна златните конфети.
И аз поисках тя да ме спаси:
и тази вечер да ми свети.
И в тази жълта, мека светлина ...

Дайте ми лист провикна се Храмът
От всичкото Аз съм опитал
Сега с думи ще градя
Сипете си сутрешна промисъл
Ами ето ти лист ...

Несебър. Няма да ви говоря за Несебър, на каква северна ширина и източна дължина се намира, защото това цял свят го знае, та камо ли българите. Само искам да кажа, че като завърших висшето си дърводелско образование, отидох да работя по разпределение именно там. Е, не беше случайно. С жена ми се бях ...

Стоя в тъмната стая сама,
стича се и последната гореща сълза
по така бялото ми лице,
копнеещо милувка поне.
И чудя се аз сега дали само с мене е така? ...

Аз съм...
различна,
нетипична,
тактична,
Боря се със ...