По-самотна съм без Самотата си.
Тя добра компания ми прави.
Двете грижим се за красотата си
и забравяме, че сме забравени
от Късмета, Любовта и Вярата. ...

Студено е
и топлината липсва ми,
когато ти не си до мен!
Не съм спокойна,
липсва ми спокойствие, ...

На тебе
Случи се и с мене най-накрая
да обичам, както цял живот мечтая!
Чувство непознато връхлетя ме,
любовта внезапно завъртя ме! ...

Тук морето е църква -
ветровита, тържествено пуста.
И под купола звезден
блещукат на кораби мачтите
като хиляди свещи. ...

Стариците плетат чорапи
през дългите си нощи
за късите си дни.
Мушкато на прозореца заспива -
сънува жълтото си лято, ...

Детството е, казват, най-хубавият спомен,
но какво ли беше, не ми остана помен.
Кога играехме на стражари и апаши?
Кога се разделяхме на ваши и наши?
Кога тротоара до плочка описвахме? ...

Хайде, стига лъжи и измислици!
Тази приказка свърши, на стъпка от Рая.
Ако ще векове да прелиствам,
все такъв, все сълзлив ще е краят.
Да, ама... плащам със сълзите кредит ...

Емигрираш от всичко... Добре.
Хайде, сгънах ти ризите.
Заминавай и ти, мое слънце в зеницата...
Моя болка и близост.
Къде ще наместиш сърцето ми тръпнещо, ...

Плувката потрепна, после рязко се шмугна под водата, което накара Геле да се ухили широко с много зъби, повечето от които обаче развалени. Явно на кукичката този път се бе закачила едра риба. Жената на Геле надигна глава от плетката си и се загледа в изпънатата корда.
- Жено, това парче е поне две к ...

Някак блудно се голят дърветата
и среднощно събличат греха…
Обосели гнезда тихо шепнат
и безмълвни сънуват страстта.
Тази нощ вън е вятърно хладно, ...

Този свят е прекрасен, но аз все грешах –
много бързо препускаше пулсът ми.
И през буйни води се опитвах, пеша,
да премина безбожно, със лудите.
Не посрещах зората усмихнат, а с гняв, ...

За да те имам –
бих бродил сам през цялата вселена...
За да те имам –
вълнàта ще изпия и солена...
За да те имам – ...

Бързам забравена по магистрала от чувства,
табели и знаци не виждам... сърцето до края газта настъпва.
Свръхнова съм, звездна експлозия.
Натискам педала, излитам във Космоса!
Не ми слагай предпазни колани, ...

И ме чу Господ и Господ го прати,
не е Спас, даже не е Стоян,
един мъж, изтъкан от въпроси,
със съдбовното име - Иван!
Един мъж, ожаднял в самотата ...

трети разказ
МЪЖЕ В ЧЕРНО И В БЪЛГАРИЯ
Всъщност, заглавието на тази история трябваше да бъде “Фантоми в черно и в България”, но приех първото, защото, както е известно, преди няколко години по екраните на кината се прожектираше филм със същото заглавие. И тъй като много от зрителите го приеха от към ...

Понякога и аз се питам,
и търся смисъла голям:
кое за плюсове да считам,
и накъде оттук-натам?!
С каква цел аз съм на Земята? ...

Незнайно защо, героите от приказките живеят през девет планини в десета. Явно им харесва да са далеч от нас, което всъщност е разбираемо. Героите на тази приказка обаче нямали нищо против да живеят в София, и то далеч още преди римските императори да идват тук да си лекуват артрита. С две думи – тов ...

Ах, ти...
Не знам дали си забелязала, но съм хлътнал лошо, по теб,
а ти май си играеш с мен и ме взе за мезе...
... Но аз не съм играчка, а просто странен човек
и не си кривя душата, ако нещо не ми е наред. ...

Легенда
Една легенда знам...Красива...
...Разказа ми я стар монах-
в монашеската си килия
погребал сам Любов и Грях... ...

ЛАВИНА
Горе свети небето прозрачно и чисто
като тъмна учудена детска зеница,
сякаш странно дърво
със звезди вместо листи, ...

Топлина за всички
Слънцето изсипа
в моите длани топлината.
Погалих я и стиснах,
а после се засмяхме. ...

Любима, погледни навън, дъждът вали,
как чукат капките в стъклото,
будна си, кажи, нали,
колко топло и приятно е в леглото.
Събуди се! Чуваш ли, ела! ...

ЗАЩО ПЛАЧЕМ И ЗАКОНЪТ НА МАТЕРИАЛНИЯ НИ СВЯТ
Ненаситността на човешката душа към материални блага и власт. Това е законът на материалния свят. Това е този, на когото казваме – Сатана, Лукавия и Дявол. Все си го представяме като живо същество, но уви, оказва се чувство, владеещо душата ни. От нас зав ...

Тя беше толкова красива,
нежна и игрива!
Всички вярваха в следата,
която се остави на земята.
Тя беше чиста и неопетнена, ...

По "November rain" (Guns N'roses)
(посветено)
Отива ми! Господи, как ми отива
ефирният снежен сатен!
В дантела от облачно бяло се скривам, ...

Сърцето ми не спи.
То чака...
пороя в края на нощта,
когато в дебрите на мъчно лято
топи се в капчици роса. ...

Щастлив съм напоследък и не пиша!
Когато любовта до мен приседне
и кротко във гърдите ми задиша,
за нищо друго не отделям време!
Приятели споделят, че до вчера ...