Bist du wirklich mir so feindlich
Наистина ли си така враждебна
Bist du wirklich mir so feindlich,
Bist du wirklich ganz verwandelt?
Aller Welt will ich es klagen, ...

Моя, побеляла вече, Родино,
поробвана столетия и оцеляла,
дали сега, когато си свободна,
ще можеш ти от нас да се опазиш?
Прости на тези, дето управляват, ...

Скиташ се пак из черната нощ,
кълнеш и проклинаш сценария лош,
че пак си сама и сълзите не спират,
а със всяка сълза част от тебе умира.
Всяка надежда, всеки спомен отлита, ...

.... мъжете се от Марс....
Сълзата бях в окото на вселена,
хлябът за случайни звездни странници.
И здрачът син, закърпил бреговете,
раздрани от разсърдени совалки. ...

Аз съм твоят верен път за никъде.
Печелившият билет за Ада.
Тревата, върху грешките поникнала.
И най-непожеланата награда.
Аз съм всичките омразни празници. ...

Каква е равносметката от тая "демокрация"?
Че топим се ние бавно като нация.
Корумпирани, некадърни политици
дават на народа "постни пици".
Разходите само съкращават, ...

Не се обръщай!
Миналото ти самотно скита.
Присяда, после пак си тръгва.
Не можеш да го върнеш никога.
Отива си и всичко е различно. ...

Щом от глад умирам,
нещо сладко си намирам
и лапам тайно шоколад,
а мама гледа "Листопад".
Щом хладилникът е празен, ...

Вторник. 7 и 40 сутринта. Пак съм се успала. Нали се събуждам естествено, без будилник, но с два джиесема под възглавницата. Така и не се научих да използвам алармата. Предпочитам да ме събуди онова съобщение или обаждане, заради което съм денонощно с тях. Пъшкам, защото не мога да си намеря втория ...

КЛОН
“Изгряват залези.”
Борислав ЦЕНОВ, “Мотив за спомен”
... И духат ветрове, и сняг навяват,
и, както някой беше казал вече, ...

Не мисля, че защото нямам време
не се оглеждам, Огледало, в теб!..
А затова, че Съвестта ми дреме
и търся щастието в своя джоб…
Аз знам, светът не се върти край мене, ...

Kaквото и да правя,
няма да забравя
твоите прелестни очи.
Ти не знаеш,
но красотата им вечна ...

Беловласият мъж на около петдесетина години беше подпрял глава на дланите си и разговаряше с възрастната жена срещу себе си. По къси панталони, кожени чехли, поизбеляла раирана риза, отпусната над колана, но гладко избръснат, той изглеждаше уморен, за разлика от жената до него – приблизително на същ ...

Погледът ù се замрежи от сълзите. А те не преставаха да избликват от очите ù и да се стичат по бузите ù. Болката беше толкова голяма. Чувстваше се като някакво осиротяло голо птиче, малко и беззащитно, изхвърлено навън. Беше събирала в себе си всичко от толкова дълго време. То се бе утаявало бавно в ...

Думи, празни думи,
лишени от смисъл...
Изричаш ги лесно,
не влагаш мисъл...
Думи, просто думи, ...

Миналото аз забравих,
няма връщане назад.
Там и тебе аз оставих,
ври във своя малък ад!
Вече другиго ще мамиш, ...

Любими,...
Вилнее в мене буйна
и изгаряща Жарава..
Защо така разгаря
страстно Любовта? ...

Кой на пети януари е роден?
Писано ми е в съдбата,
да обичам на земята,
само в случай, че жената
е родена в този ден! ...

Бих ти разказала нещо за мен...
(Чай или истина? Мляко?)
Тих е светът ми. Мълчи озлобен.
Аз не мълча. И преграквам.
Смея се с глас на горките мъже, ...

Хайде да играем на надлъгване...
да видим кой кого ще пожали,
да видим кой кого
ще разгневи...
отсега съм изгубила равновесие, ...

Но вчера неочаквано
започна и последното
сражение... Понякога
и филм, повторно гледан,
решаващ е за изхода. ...

Вечерята мина в дълги разговори и шеги - нещо, дотолкова одобрено от Кунтиг, домакинът на трапезата, че той самият се бе превърнал в най-дейния им привърженик. Мейвин се подсмихваше скромно от стола си напълно еднообразно и си личеше, че духом е другаде. Велклиг размахваше гарафите и пълнеше бокалит ...

Напускам бавно света на суетата...
в уличките пусти спомените свои аз укривам.
Преминавам като полъх сред тълпата,
а най-скъпото в сърцето си прибирам!...
Ръцете ми превръщат се в криле на птица, ...

Смрачи се. Вятърът както всяка вечер започна с монотонното си свирене и отвя опадалите и пожълтели листа от мократа тясна уличка. Последните файтони прибираха закъснелите жители на селото, а луната се опитваше да се подаде зад гъстите облаци, които бяха покрили небето над китното селце.
Скоро къщите ...

С ръждясала броня, накуцващ от болка,
но пак все към нея върви,
а тя е прекрасна, на главата корона,
лицето ù бледо краси.
Обичат се двама, от тук до звездите, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
След хиляди години самота,
от своя трон, величествен и стар,
Бог слезе, за да види по света
какво се случва. Взе си за другар ...

Овали
Понякога ръката ми
е ръб на мида –
порязва и боли до вой.
или дъга, покров извит, ...

Ридая вътре в себе си, усещам, че
заглъхвам в непосредствено съмнение,
но впивам нокти в костите и вените
на старото си пълно недоверие.
Събарям го. А как тежи то. Тонове! ...

Една мечта, обгърната в копнеж,
една мечта и реална, и фалшива.
Една мечта, отвеждаща ме там далеч,
една мечта, с която да се чувствам жива.
Една мечта - тъй тягосно обречена, ...

Скоро щеше да настъпи моментът. От няколко дни усещането се беше загнетило в нея и съвсем скоро нямаше да има вече избор. Тялото ù и сега не ù се подчиняваше, както в началото. Цената на безсмъртието беше жестока. Нямаше представа на какъв принцип се случваше. Можеше да минат осемдесет години, но мо ...

Ще ме мислиш... и след много време,
когато ти си тук, а аз в безкрая,
обещай си този път да не потръпнеш
при мисълта за любовта си със оная.
Накарай кожата си тихо да кротува ...

Есента дойде в моята душа
и дъжд пороен заваля.
Мъгли сърцето ми обвиха,
студове вътре в мен
гнездо си свиха. ...

Тази вечер беше поносимо тъжна. Ти не беше мърдащ кактус в корема ми, а по-скоро информационен шум. Жужеше ми, а аз си слагах тапите за уши. Няма те. Няяяяма. Но, естествено, разплаках се. Съвсем за кратко и точно на вратата (врата и праг винаги значат колебание). От мен висяха телата на думи, които ...