(из цикъла "Вицове в рими")
Димитър Гогов, повече познат
под името Майтапа, си седеше
под ореха на селския площад
сред жегата на сенчица и хлад ...

Рисувай, художнико,
рисувай за тъгата
на тъмното небе,
рисувай за снагата
на прашното поле, ...

Очите ти са толкова красиви -
светулки плахи в лунна синева,
в тях трепкат пламъчета диви
и срещна ли ги, кипва ми кръвта.
Очите ти са слънчеви посоки ...

Сричам спомени.
Дишам безумия.
Олисяла тъга
листопадно трепери
и разперва две есенни, ...

Няма как да се върна!
… изваляха ме всички дървета…
още малко и сняг ще заситни по двора
ще засрича навън някой бавно деня ми
и ще бърше от струните вятър умора ...

Седеше в близкото кафене, загледан в минувачите.
Чашата с кафе заигра опасен танц в треперещата му ръка и няколко капки от горещата течност го изкараха от унеса.
Не бързаше за никъде и не чакаше никого. Близките му отдавна живееха в чужбина и с времето контактите помежду им намаляха.
На тази възраст ...

И ПАК ЗА ЛУНАТА
Денят разказва приказка една -
как времето строи си мост невидим.
И как по него будната Луна
със ситни стъпки бърза да премине. ...

Пръст и Светлина
Унесено-отнесена,
разсеяна и разпиляна,
в гората тялото ми крачи,
духът ми плува на мечтите в океана. ...

Можеш ли да обичаш,
без нищо да искаш,
да обичаш ей така -
само заради една усмивка?
Усмивка, която те посреща, ...

Златна есен
Златна есен заиграва
по листата със бои
и превръща ги в жарава,
от пожар не се бои... ...

лястовиците са спомен
небето е празно
цветята линеят
около нея
подобно пъстри танцуващи ...

За да намеря цвете, преобръщам джунгла,гора и поле
за да сътворя дръжка, шия нежно с жълъдчетата по красивото небе ,
за да я укрепя с бодлички, бродирам шипки върху необятното море,
за да ù закрепя листенца, ще погаля чимширчето от градинката на непозната,
за да разцъфти, с четката на близък нося пъ ...

Минутите редят се като часове!
Времето тъй бавно тече,
години с векове се сливат!
Капки от сълзи като реки
в сърцето ми потичат. ...

С паче перо
Поезията не е само ритъм,
ни звънка сплав от рими и метафори.
Тя с пръсти рови в истините скрити,
оплождат я поети, а не автори. ...

Кое ли е това дете?
С големи бузки и бретонче.
То е моето малко внуче.
Гордост бабина и радост.
Вече с математика се борим. ...

Едва ли има коментатор, който да е експерт във всички спортове. Ала някои неща са видими и за неспециалиста в бокса, особено когато се дискутира не спортно-техническото, а моралното измерение на боксовите двубои и победите на Кубрат Пулев.
Най-напред да отдадем дължимото на тази "българска майка юна ...

Отиде си момчето ми;
порасна;
отиде да живее другаде
и стаята му се изпразни -
по дънките познавам. ...

Аз съм онзи, същияТ с парфюма от предното писмо. Сещате се, нали!
Искам да благодаря на този, който ми писа къде да открия тази мистериозна дама. Оказа се от близък град.
Без много да му мисля, метнах се на мотора и отпраших. Лесно открих магазина, където работи. Паркирах срещу него, но не си махнах ...

Догаря огънят
и само пепелта напомня,
че имало е някога огнище...
Проблясват въгленчета в мрака
и хвърлят сенки в тишината. ...

С очите на лятото
пак се поглеждам -
момиченце рошаво,
в очите с надежда
и пламъче палаво - ...

Приседнал на ръба на нищото...
избирам път...
Молба отправям към Всевишния...
Мълчи Гласът...
Посоки много... вярна е една. ...

•Той беше толкова разочарован и наранен от всички момичета досега, че не искаше никога повече да погледне момиче, нито да се влюби, просто беше станал безчувствен. Живееше ден за ден. Дните му минаваха еднакво и безразлично. Работа - вкъщи - компютър. Това беше ежедневието му, а дори и много често т ...

Този хрип е заседнало орехче в дроба ми.
Аз изпращам септември почти като брат.
Есенни улици гоня в тази жълта утроба.
И не знам дали мога да знача нещо за вас.
И не знам дали имат значение думите, ...

В книгите намираш красота,
прочиташ ги за ден, за два.
Класици ти ги преподават,
те силно те обогатяват.
Опознаваш краища далечни, ...

В ДЕНЯ НА ПОЕЗИЯТА
На рапър някакъв бездарното перо
творение "безценно" сътворило.
Било уж всичко за народното добро,
затуй и знамето опозорило. ...

Препичаш се край Черното море,
а мен в главата нещо ме гризе,
нагонът ти да не те подведе
и в вихъра на страсти и копнеж,
в гнездо на СПИН ти да се озовеш... ...

Мини басня
- Не ме гъделичкай, че ако кипна! –
изсъскал чайникът на печката.
- Веднага ще ти изстине мястото! -
разгорещила се печката. ...

Не зная
Не зная колко още лета ще дочакам
да посрещам слънцето, което в мен гори?
Колко сега съм различна с времето,
оставило отпечатък в моите коси? ...

Канен бях на сватба днес. Отидох!
Гледам и се мая, нещо куца -
булката със рокля крокодилска
слиза от накичена каруца!
Две облечени в лилаво сваки, ...

ЖИВОТ
Годините прелистват календара
непрестанно, безвъзвратно,
животът е безкрайна надпревара
и няма връщане обратно. ...

Есента ù отива. С цвят на лист осланен
е косата ù дива. Листопад е за мен.
Силуетът мъглив е. Нереален и лек.
Паяжинно красив е. Поглед: сивкаво мек.
И самотните устни: с вкус на есенен дъжд. ...

Носят се легенди за това тяло, изградено от руини. Толкова стар, но и толкова млад. Очи, пълни с мъдрост, но същевременно толкова празни. Едно колебание между реалното и фантазията.
Искам да ти разкажа една история... Да, на теб, приятелко. Ти си истинската героиня тук, ти, безценна и уникална, ме п ...

Не съм се спрял, не чакам безучастно,
о, и на мен ми времето тежи!
Аз знам, че всичко в мен не е прекрасно...
На стари лаври никой не лежи!
В живота гледам да се адаптирам, ...

РОД
Изпратих брат си – Лятото – далече
и някак странно опустяха дните;
той тръгна, стъпил върху Пътя Млечен,
сред хладната жарава на звездите. ...

ЧЕРНА МАГИЯ
Генка Богданова
Полъхва те студ, полазва те мрак,
тревога се стели под мъгла сива...
Чертае Съдбата фаталния знак, ...

Някъде сред тъмнината
губи се въпросът,
спотайва се отговорът,
някъде във времето,
вещаещо безсмислие, ...

Бях поседнала на пейка в кварталната градинка, за да се припека на слънце и да послушам академичната полемика на гларусите, емигрирали от крайбрежната ивица навътре към сушата, богата на казани за боклук. Още отдалеч познах леля Мита, известна в квартала със своята оригиналност... Ексцентричка откъд ...

ШЕГИТЕ НА"ВРЕМЕТО" 4
(животоописание)
Продължение 3
ПЪТЯТ, построен по времето на Цар Борис ІІІ, Цар на Българите, като тясно шосе, настлано с трошенокаменна настилка. сега е модерен асфалтиран път със сравнително слабо натоварване. Животът на Средните Родопи е изпаднал в летаргия. Преди по него да ...

Майка
На залеза студената жарава
вечерника раздухва във искри
и някак неусетно свечерява
над тъжно-замълчаните гори... ...