Някъде сред тъмнината
губи се въпросът,
спотайва се отговорът,
някъде във времето,
вещаещо безсмислие, ...

Бях поседнала на пейка в кварталната градинка, за да се припека на слънце и да послушам академичната полемика на гларусите, емигрирали от крайбрежната ивица навътре към сушата, богата на казани за боклук. Още отдалеч познах леля Мита, известна в квартала със своята оригиналност... Ексцентричка откъд ...

ШЕГИТЕ НА"ВРЕМЕТО" 4
(животоописание)
Продължение 3
ПЪТЯТ, построен по времето на Цар Борис ІІІ, Цар на Българите, като тясно шосе, настлано с трошенокаменна настилка. сега е модерен асфалтиран път със сравнително слабо натоварване. Животът на Средните Родопи е изпаднал в летаргия. Преди по него да ...

Майка
На залеза студената жарава
вечерника раздухва във искри
и някак неусетно свечерява
над тъжно-замълчаните гори... ...

Утрото ме среща строго
с тази китна долина.
Примижавам в изнемога
в бликналата светлина.
От съня попадам право ...

Река от сълзи подсуши
и сърцето нежно докосни.
В море със страх се впускам към дълбините
и с надежда изплувам към висините
там, където бъдещето ни зове.

"Ще се возим ние със самолет,
ще излязат тигрите на терена!
На никой няма да дам аз отчет -
от Бог държавата ми е поверена!
Цялата публика се разтресе - ...

Дойдох поканена
на този свят
за кракто време.
А щом умра
ще ме заровят във пръстта. ...

Умиращия лъв на Люцерн*
„Умиращият лъв” е като жив
изсечен тук направо във скалата,
от болката присвит и мълчалив
на лапата си сложил е главата... ...

Забравяш злодея,
забравяш кой те е наранил, нагрубил
и така ми е по-добре.
Не помниш злото
и не те обсебва, ...

Tи си тук, вече не изпитвам страх.
След толкова нощи, в които плаках и плаках.
Сърцето ми сигурно ще продължи да тупти,
но не мога да забравя лицето ти...
Когато пак си тръгваш, обърни се, ...

Приятел
Имам си приятел нов,
с тебешир го нарисувах.
Очертах го със любов
вчера, докато лудувах. ...

Какво ли всъщност е животът?
Една несбъдната мечта,
във който всеки се надява
да срещне сродната душа.
Любов в омраза се превръща ...

Изпуснатият шанс
Как губим света
Може би нищо не се знае. Хората са странни същества. Бавно учат и съжаляват. Трудно преодоляват. Опитът идва изневиделица. Светът е труден. Мнения без граници, мисли разпуснати. Нека структурираме.
Да започнем от една приятна история. Проста, банална, но хубава в същ ...

(хумор)
Измина почти месец, откакто поставих заглавие и оттогава не съм прибавил нито ред, та се чудя какъв е проблемът. Проблемът е, че не ми е ясно как да представя тази история, защото нито е особено смешна, за да ù лепна етикета „хумор”, нито е сериозна, за да я прехвърля в друга категория, къде ...

(из цикъла "Вицове в рими")
В онези позабравени години,
когато бях все още недоучил
студент хуманитарна медицина,
на осми март веднъж така се случи, ...

ПОМНИШ ЛИ...
Помниш ли, бе тъй отдавна
времето на нашта младост,
влюбени как с тебе бяхме
и блестеше във очите радост. ...

Не мислиш ли, че всъщност е лъжа,
че уж на тридесет избистря се ума,
а ти за пръстите отново се хвана
и под хипноза от лъщящи дрънкала
в прокрустовото ложе се завря... ...

"Живот, като на лента" -
клиширано звучи.
До днес аз няма да забравя
картината в техните очи.
Картина на покой, ...

Заглъхна песента на пианото…
щом последният тон отлетя,
на парчета разпадна се тялото,
стопи се и мойта душа.
Изчезнах, превърната в нищо, ...

Обичам дъжда, що чука
по прозореца на моята Душа,
и чисти всяка клетка, емоция, тръпка отрицателна...
и зарежда ни с положителна тъга -
незнайно защо позабравени неща... ...

> „боли ме,
> боли ме...
> болиш ме,
>
> искам болкоуспокояващи...“ ...

Музика и изпълнение: Иван Е. Дракалиев
Амстердам
28.09.2012

Хей, познаваш ли ме още -
толкова много време измина,
но и до днес мисля за тебе нощем,
ще си мисля и след десет години!
Казват, първата любов не се забравя, ...