СПОМЕН
Дали защото беше толкова отдавна,
че даже времето не си го спомня…
Или защото беше толкова различно
от всичко, преживяно до и после… ...

*
* *
Запълвам дупките в стената на живота,
не спя, посрещам всеки идващ миг с охота.
Оглозгвам го до кости, сякаш е последен ...

СЯНКАТА
Внезапно разбирам, че тук има нещо нередно,
че нещо край мене не стига в жестокия зной,
че всичко е някак по-иначе, някак по-бедно,
че нещо ми липсва, че някой ми липсва... ...

Мигове на тишината
В безкрайните мигове на тишината,
затворена с мен като колело,
движение сякаш е спряло
насред пътя ми само. ...

Отражение
Две разплакани очи
ме гледат в огледалото,
две разплакани очи,
които търсят помощ, ...

ДОЙДЕ МИ ДО ГУША!
(Женя Иванова-bizcocho & zefpet)
Дойде ми до гуша от праведни,
от измислена ангелска глъч,
от безгрешници, всъщност нахранени ...

Изплъзваш се...
по тънката линия,
минаваш...
крехката граница...
бягаш ...

Напусна ме.
Времето спря.
Тихо е,
някак зловещо,
ето ме, ...

Жена
Загадка си,
ти, тайна вдъхновена,
и жрица нежна,
и огнена вълна. ...

Синхрон
Синхрон между разум и чувства,
аз преоткривам моите духовни блудства,
търся вътрешната си опора,
моята истинска изгора, ...

МАЙКА БЪЛГАРИЯ
Трохи не са ми нужни, ни компас,
и в карти тебе няма да разгръщам.
Цял свят дори и да пребодя аз,
при теб, Родино, пак ще се завръщам! ...

Влюбено
Нощта е звездна. Сребърна пътека
пред мен разстила. Стъпвам по мечти.
На буквички те сричам. И отеква
гласът ми влюбен. Чуваш ли ме ти? ...

Застинали очи в мълчание
сред хаоса, родени във покой,
и мислите - ранени колебания,
настръхват за пореден бой...
Но ти си тиха, гледаш ме смирено ...

Вдъхнови ме „Обичам те в неделя” Николай (ringo2) Благодарности!
А аз и в Понеделник те обичам,
към фирмата ни във зори поел,
докато аз по козметици тичам
и къпя се отвсякъде с „Шанел”. ...

Все едно нещо се счупи и нищо между нас вече не е както по-рано. Случи се изведнъж. Поне за мен. Рязко и неочаквано. Но не като удар, а смачкващо и страшно, колкото предателството. Как ми липсва твоето: "Обичам те!". Не посмя да ми обясниш каква е причината, но сме разделени. Разстоянието от твоето ...

Софийска сага 18
Глава петнадесета
Нека оставим Симон да чертае бъдещето си в Париж и да погледнем настоящето на Бонка в Мароко.
Един французин беше формулирал в едно изречение понятието Мароко. „Това е страна, където слънцето няма топлина, цветята нямат мирис, жените нямат свян и мъжете нямат чест“ ...

Неочаквана среща- 2
на С...
Не казвай нищо!.. Прегърни ме само
и ако можеш, просто поплачи
във срещата на мъжкото ми рамо ...

Хлад струи, нощта навява,
прах от спомена... Шепти,
буден, вятърът: Прощавай,
пак до теб ще спрат мечти
и ще виждаш - много още, ...

Мечтах и аз за поетична слава,
но то, за жалост, без талант не става.
Как славата и мен да ме опари -
ни ме четат,
нито ми правят коментари. ...

Приятна утрин - завивката в леглото гали,
събужда ме със звуци и прозорецът отворен.
В тишината на мислите съня проспали,
отвън почуква звук, тъй нежно монотонен.
След токчетата по асфалта поемам очарован, ...

Аз вечно ще свиря втора цигулка -
мелодия тъжна от творец непознат,
нощта ще е тиха и малка светулка,
ще броди нехайно по нотите пак.
Ще свиря фалшиво, лъкът ми ще стене, ...

Сбогом, Фабио,
няма връщане назад
и аз загинах.

Ти ми прати едно окуцяло небе.
Аз ти върнах в замяна усмивка оръфана.
Не съзнавахме колко измислена бе
тази тръпка внезапна и жадно задъхана.
Ти ме гледаше с питащи странни очи. ...

По алеи от дъжд два сезона и нещо похарчих.
А далече е петият – дявол и вятър го взел! –
Само ти си до мен все така, мое мило другарче –
в тоя мелничен свят – и посока отнесъл, и цел.
Но солен е дъждът. И умората вече нагарча. ...

Златната рибка
или
(щипка Любов)
2012 година.
Казвате, нямало чудеса? ...

Фасовете на непушача
18:00
Флора най-обичаше след уморителен и дълъг ден да се прибере вкъщи, да си пусне духащата печка, да си съблече всички дрехи, освен бельото, и да се сгуши до печката. Лягаше с гръб към нея и все едно някой нежно я обгръщаше в топлите си прегръдки. Някой, който нямаше да я при ...

Нищо не може да ме спре
да те обичам и желая.
Дори любовта ти да умре,
моята ще е жива, зная.
Нищо не би могло да ме прекърши ...

В топъл летен ден
ти дойде при мен.
Само с усмивка ти
ме плени и сладки
думи зареди. ...

Втори коловоз
(размисли на железопътната линия)
На И. К., която ме качи на влака...
ЛЮБКА: Ние искаме да се качим във влака и да се махнем от тук.
ХАРИ: Къде? ...

Задънена улица
Като в задънена улица съм – няма изход.
Само брод без следи.
Тая стая ми е тясна,
отвънка виждам само мъгли. ...

След дъжда
Бурята отмина, но дъждът
поизмокри ни крилете.
Оцеляхме пак. И този път
слънцето за нас ще светне. ...

''Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.''
Пабло Неруда
Забравих си очите върху теб.
Узряха вече всичките череши.
Ужасно ми е бедно в този свят. ...

Вятърът отнася надалеч
последните есенни вопли.
Сякаш срязани от остър меч,
умират лъчите топли.
Отправил взор към небесата, ...