Съществувам.
В сива роля.
Съзвучие,
разнищено
в безмълвие. ...

Аз съм вълна
на приливи и отливи,
но не достигам ничий бряг.
Аз съм звезда,
но не в небето - падаща, ...

С тишина се загръщам в студените нощи,
ти до мене заспиваш безмълвен.
Аз наум си рисувам все още и още
шарен свят, със надежди изпълнен.
Под небцето хининово някак горчи ...

Като малка пеперуда
Като малка пеперуда
във пролетната синева
реших да полетя към слънцето,
към неговата светлина. ...

Не спирай, живей
Времето спира
стъпките ми уморени,
слънцето по-малко вече ме грей.
Над главата ми падат ...

Като спомен, заключен в кутия -
притихнал, забравен, далечен,
вадя те тайно - ти си магия,
която направи те вечен.
Запазени мигове - пусти, ...

Аз ли? Аз съм онова дете, радващо се на дребните неща..
Аз ли? Аз съм онова дете, пълно с мечти и надежди...
Аз ли? Аз съм онова дете, правещо неволно белú...
Аз ли? Аз съм онази, която нощем плаче, а денем е с широката усмивка на лице...
Аз ли? Аз съм онази, която е предавана милиони пъти, но намир ...

Лято е. В един мръсен град на име София трима цигани ровят из разделно събраните боклуци. Каруца с дръглив кон чака наблизо. Черно беемве профучава покрай тях и отвява шапката на единия. Часът е 2:30 следобед. Всички са потни и всички търсят уюта на сянката и прохладата. Единият от циганите започва ...

Йеромонах Серафим със светското име Юджин Роуз, е роден на 12 август 1934 г. в Калифорния. Той е от курортното градче Сан Диего и израства в протестантско семейство. Още като дете той привличал вниманието на учителите със своя талант и така завършва училище с отличен. През 1952 г. постъпва в колеж в ...

Остави го! Той е луд –
рови там, прогнил до кости.
Пръв приятел – стъклен студ.
Слънцето му е на гости.
Минал сам през куп лъжи, ...

Когато очите погледнат в тъмнината
и гласът да проговори не се осмели,
когато млъкне всичко в тишината –
дали смъртта ще успее да ни раздели?
Когато попадна в тъмнината вечна ...

Провокирано от :
Познавах я… по уморената усмивка
по вперения в облаците поглед
по хилядите ненаписани съзвучия
прелели в празни петолиния след полет… ...

Имам ли право на влюбване?
Мълчиш недвусмислено. А защо ли?
Цигарата изсмуква сетна капка дим,
а място много имаш в дробовете.
Защото този дим отрови само моите... ...

От толкова много време пиша за Мишо и неговите приятели - "батенцата". Сигурно се чудите, истински ли са тези герои. Да, истински са, и сега ще ви разкажа за моята среща с тях. Една сутрин, както си пиех кафето, отворих Фейсбук-а, и какво да видя - покана за приятелство. Както всеки заблуден младеж ...

Навън дъждът силно вали.
Стана тъмно и страшно.
А вятърът сякаш шепти:
"Не си струва да ти е тъжно."
Не искам такъв да те обичам. ...

Нов смисъл
и нова надежда,
ново омагьосване
и нов сън -
до болка истински ...

Рано в неделя...
на Е...
Минахме нощта игриви
и се будим в утринта
скъпа, с малките лениви ...

Софийска сага 19
Глава шестнадесета
Новата изложба предизвикваше голям интерес. От сутрин до вечер ценители на изобразителното изкуство пълнеха голямата зала на Галерията на улица Шипка. От сутрин до вечер тук беше и Зора. Посрещаше, изпращаше, обясняваше, предлагаше каталози и брошури, въобще по ця ...

http://vbox7.com/play:fb89d67506?p=collection&id=408955&order=date
Убиваха ме - всяка нощ... На сън!
А в утрото за жалост се възправях
и пак ги чувах – птици две, отвън,
но моите криле - лежаха срязани. ...

Сърцето ми не се изтри от болката.
Изправих се. Усмихнах се щастлива.
Животът ме очакваше, бях сбъркала,
че можех в миналото да остана жива.
Душата оцеля след твойта липса. ...

Тръгваш си, отнемайки дъха ми,
и отиваш толкова далече.
Тръгваш си, отнасяйки съня ми,
в твоя ден и в топлата си вечер.
Вземаш ми внезапно и покоя, ...

Звън от пиринчено звънче.
В сърцето ми кънти
кристално чисто чувство.
От звън на пиринчено звънче,
нежно като ангелско гласче! ...

Защо и как се случи?
Аз ли съм виновна, или ти, или, има ли виновен?
Аз видях добро във теб и ти го споделих.
А ти попита. - Защо така реши? Усет, може би.
Реши да не ме разочароваш и винаги се обръщаше към мен с уважение и доброта. ...

МЕРСИ!!!
Мерси, че превърна
черното в бяло!
Мерси, че ме върна
в детско одеяло! ...

Спомням си, когато го видях за първи път. Беше в началото на учебната година. От съвсем скоро бях започнал да си позволявам да се заглеждам по разни мъже. Дори за секунда не ми минаваше през ума да загледам жена. Реших, че е нещо, което ми е забранено и недостъпно и че човек като мен е загубил спосо ...

Дадеш ли сърцето си,
не давай половината,
не давай даже част.
Даваш ли сърцето си,
слагаш глава на гилотината, ...

Разпаднах се от многото умори,
които в мен внезапно избуяха,
от клюките по устните на хората,
от нощите, които отлетяха
с клепачи, недокоснати от сънища ...

Не заспивай лесно,
трябва да будуваш!
Като мене често,
в нощи бели да щурмуваш!
Нека и за тебе , ...

Не се боя от самотата.
Тя вярна спътница е в моя свят.
Опитах се – летях с на любовта крилата,
но паднах… и нозете още ме болят.
Опитах и с омразата... но струва ли - ...

Вървя по „Раковски” с ръце в джобовете,
провирайки се през човешкия дим.
Съдба е окаляла белите камъчета
и не съзирам вече сред тях снимка.
Като лика на истинска перла ...

Ти още спиш, Природо закъсняла.
И в тебе дреме твойта красота.
От зимните фортуни неуспяла
с усмивка да посрещнеш Пролетта!...
Ти още нямаш пролетна премяна, ...

(В допълнение към една тема, която с теб чоплим отдавна)
Ти си мъж!
На теб ти е позволено да скиташ!
Да се връщаш,
щом огладнееш, ...

Рисунката с молив е на Маестро Ненрик Мозес...
Б.
Всеки ден…
Всеки ден минавам по един и същи път - и сутрин, а и вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини, аптеки и офиси помещения отразява ...

И понеже Лажова отсъстваше...
(Нек’ сега да се пука по шевовете)
ще се пробвам, макар да е късно,
да разкажа за Китенска среща.
Беше лятото 2012-то ...

ПИСАНСКА БАЛАДА
Писанец, село писано
от двете страни на Лома.
В пещера са изписани
български святи икони. ...