Силна бях
и даже по-силна станах!
Понеже плачех
и все влачех се,
за тебе страдах. ...

Бъдни вечер. Това беше онази прекрасна и благословена нощ, когато в далечното и малко градче Витлеем някога се бе родил Младенецът Христос. Днес, 2000 години по-късно, същият трепет, който е горял тогава в сърцата на пастирите и мъдреците, поднесли Му първи своите дарове, отново беше завладял душите ...

на Мариела
От толкова лета той нея беше чакал,
а тя не знаеше, че ще го срещне там.
Ноември тихо зъзнеше в стъклата
на ослепелия от лунните лъчи таван. ...

Песъчинка радост
в моята пустиня утаиха
твойте светещи слова.
Заключиха усмивка
в крайчеца на устните - ...

Уби ме... с две думи и тръгване,
разстреля ме с предразсъдъци,
може би беше начин за лесно измъкване,
а аз едва си удържам душата в зъбите...
Подхвърляш ми сламки, като ме видиш в дълбокото, ...

Веднага след като приключи с последната контролна за месеца, тя се отправи към неговата класна стая. Не се бяха виждали отдавна. И двамата заети със своето обучение и планове за бъдещето.
Надяваше се да го изненада!
Чувстваше се толкова щастлива. Толкова... свободна. Готова да отдаде цялото си свобо ...

Напоследък често се случва политици и журналисти да плашат достатъчно намъчилия се вече български народ с анархия. Мине не мине време и хоп, недейте така да правите, защото ще настане анархия. И един уважаван дисидент наскоро, и той - не искал да предизвиква анархия, а само да протестира срещу инсти ...

Подтикнат от всеобщата неволя,
лирата ми тъй смърди.
Наоколо е пълно с хора,
а животински се отнасяме, уви.
Покажа ли се вънка, гледам - ...

Дядо Захари слизаше по стълбите към подлеза на Софийския университет. Толкова дълго и мъчно му се стори това слизане, че на два-три пъти поспря да си почине, като се подпираше на здравата си тояжка. Ето, най-сетне стъпи на равната земя. Долу, в подлеза, той се огледа и видя същите лица, които бе вид ...

Отчаяно мечтата ми разпери
крехки и неопитни крила,
обречена, сама, изплашена трепери
от първия си полет във реалността.
Устремена към далечни небеса, ...

Аз ще тръгна натам
На Гери с милион прегръдки
Аз ще тръгна натам. Към безкрая, където
полски вятър се вплита между влюбена ръж.
Ще се скрия в пръстта. Ще докосна небето. ...

Не ме питай как съм, погледни ми очите,
те ще разкажат всичко за мен:
как до болка в приятел се влюбих
и как вярвах в това без край!
Но нещо май в него се счупи, ...

"Oh Say Can You See"
Oh, say can you see my stars
The night time is almost ours
To wander through Hayley's and look at the bars
Night time is almost ours ...

Course Of Nature - Caught In The Sun
You're my distant destination of choice
I'd give anything just to hear your voice
I could have passed you on the street
Without saying a word ...

Есента е сестра на тъгата.
Тя танцува по сухите листи.
Вий протяжно, оплаква се вятъра
на небето, до болка пречистено.
Есента ни загръща във спомени. ...

От болката ти пия вдъхновение
О, нека никога не ме достигнеш
и нека винаги за теб да бъда само блян!
И откривайки ме, ако само мигнеш,
да ме изгубваш пак, от многоточия пиян... ...

Няма влюбване. Чу ли?
Ненаписан е - Стих...
А Луната - отбрулен,
къс от древен масив?
Всички думи са Вятър, ...

Любима приказка, когато бях дете,
ми беше приказката стара, стара -
как стана тъй, че без да разбере,
красавицата влюби се във звяра.
Дори и нарисуван, беше страшен, ...

Кой си ти? - попита тя внезаптно.
Кой съм аз? - мислех си наум.
Има ли значение? - отвърнах безгласно.
Има ли? - тя попита ясно.
Аз съм онзи - който те докосна нежно, ...

невинаги идваш с гръм и трясък,
понякога тихо и бяло валиш по цяла нощ,
а сутрин те вдишвам с първото кафе -
празнично-искрящо-бяла,
а пръстите ми замръзнали от липса, ...

Не искам младост да се връща
и невъзможно е това.
А старостта да ни прегръща
по остарялата трева.
И днес обичам те такава, ...

Когато
Когато ми е тъжно и самотно,
наужким гледам скучни сериали.
Навън мяукат влюбените котки,
а хората отдавна са заспали. ...

Във колко трепети се криха мойте чувства,
какви ли не тревоги преживях...
Без тях душата ми останала би пуста,
не бих това, което с тях станах!
Едва навършил бях шестнадесет години, ...

ЕЛИЗА И ЕДИНАЙСЕТТЕ ЛЕБЕДА
Реплика на Ханс Кристиан АНДЕРСЕН
На простора в бледото синило,
на небето в старото корито,
призрачни, далечни, белокрили, ...

Всеки се променя,
неусетно става друг.
Може би във лабиринта
тръгвам в друго време,
чудиш се защо съм тук. ...

Бях сигурна в един миг, че ме обичаш,
бях плакала със теб дори,
но този миг тъй кратък си отиде
в своя дом далечен от звезди.
Повярвах на щастието мимолетно, ...

Колко трудно е да кажеш "Сбогом"...
Когато сърцето ти казва искам, но цялата ти душа крещи: "Той те нарани!"
Кого да пренебрегнеш - сърцето, което знае що е болка, или душата, неможеща да понесе повече удари?
Знай - ти си това, което иска душата, но и това, от което сърцето крещи: "Боли!"

Марина стоеше на средата на тротоара и стискаше няколко бели листа в ръката си. Хората минаваха покрай нея и някои от тях учудено се взираха в младата жена. Вятърът развяваше дългите ù коси, а очите ù бяха приковали напред във фигурата, която се отдалечаваше. Срещата ù тази вечер само беше усилила б ...