И ме чу Господ и Господ го прати,
не е Спас, даже не е Стоян,
един мъж, изтъкан от въпроси,
със съдбовното име - Иван!
Един мъж, ожаднял в самотата ...

трети разказ
МЪЖЕ В ЧЕРНО И В БЪЛГАРИЯ
Всъщност, заглавието на тази история трябваше да бъде “Фантоми в черно и в България”, но приех първото, защото, както е известно, преди няколко години по екраните на кината се прожектираше филм със същото заглавие. И тъй като много от зрителите го приеха от към ...

Понякога и аз се питам,
и търся смисъла голям:
кое за плюсове да считам,
и накъде оттук-натам?!
С каква цел аз съм на Земята? ...

Незнайно защо, героите от приказките живеят през девет планини в десета. Явно им харесва да са далеч от нас, което всъщност е разбираемо. Героите на тази приказка обаче нямали нищо против да живеят в София, и то далеч още преди римските императори да идват тук да си лекуват артрита. С две думи – тов ...

Ах, ти...
Не знам дали си забелязала, но съм хлътнал лошо, по теб,
а ти май си играеш с мен и ме взе за мезе...
... Но аз не съм играчка, а просто странен човек
и не си кривя душата, ако нещо не ми е наред. ...

Легенда
Една легенда знам...Красива...
...Разказа ми я стар монах-
в монашеската си килия
погребал сам Любов и Грях... ...

ЛАВИНА
Горе свети небето прозрачно и чисто
като тъмна учудена детска зеница,
сякаш странно дърво
със звезди вместо листи, ...

Топлина за всички
Слънцето изсипа
в моите длани топлината.
Погалих я и стиснах,
а после се засмяхме. ...

Любима, погледни навън, дъждът вали,
как чукат капките в стъклото,
будна си, кажи, нали,
колко топло и приятно е в леглото.
Събуди се! Чуваш ли, ела! ...

ЗАЩО ПЛАЧЕМ И ЗАКОНЪТ НА МАТЕРИАЛНИЯ НИ СВЯТ
Ненаситността на човешката душа към материални блага и власт. Това е законът на материалния свят. Това е този, на когото казваме – Сатана, Лукавия и Дявол. Все си го представяме като живо същество, но уви, оказва се чувство, владеещо душата ни. От нас зав ...

Тя беше толкова красива,
нежна и игрива!
Всички вярваха в следата,
която се остави на земята.
Тя беше чиста и неопетнена, ...

По "November rain" (Guns N'roses)
(посветено)
Отива ми! Господи, как ми отива
ефирният снежен сатен!
В дантела от облачно бяло се скривам, ...

Сърцето ми не спи.
То чака...
пороя в края на нощта,
когато в дебрите на мъчно лято
топи се в капчици роса. ...

Щастлив съм напоследък и не пиша!
Когато любовта до мен приседне
и кротко във гърдите ми задиша,
за нищо друго не отделям време!
Приятели споделят, че до вчера ...

Човек е по-силен от
една песен - спомен
едно погрешно свое действие
невъзможността да мисли в
переспектива на моменти ...

Набрах тези цветя, защото обичам да вървя,
набрах тези цветове, защото познавам полетата,
набрах тези кученца, защото обичам цветята,
набрах този букет, заради обичта си към природата,
откъснах тази красота, защото мислех, че не мога да я намеря на пазара, ...

Къде ли е това сърце,
което така жадуваше любов?
Нима някой ми го взе,
може ли да е така жесток?
Сърце в гърдите не остана, ...

Безброй преплетени съдби
в миг разделят се бързо, без утеха.
За кой ли път, уви, виновен е човека.
А там, в каютата, на пост,
в захлас заслушан капитана, ...

Край пътечка във гората
Панчо днес намери гъбки.
С пънчета във жълто
вместо със крачкà,
с шапчици червени, ...

Поисках да си тръгна,
като есенен лист,
от студения вятър отнесен,
нямах място до теб в твоя път!...
Поисках да си тръгна, ...

Kато каза приятелка, смъртта се сети за последния си приятелка, която беше имал. Опитваше се да си спомни, но само бледо лице се показваше пред очите му. И то какви очи - кухи очни ябълки, които гледаха в мрака. Той си беше обещал, беше си обещал, но историята се повтаряше отново. Тя, да, жена беше, ...

---
Смъртта настигна родното селце,
къщето ни остана без стопани,
но скътах го до моето сърце
и днес то има мен, и мойта памет. ...

Благата дума тежки порти отваря,
със слънчева ласка, с божествен заряд.
Тя омразата в дълбока тъмница затваря,
където лъжите непрестанно горят.
Благата дума, ах, благата дума, ...

Роди се утрото.
С усмивката си
двойка гълъби погали,
а те от удоволствие
мъниста гукащи занизаха, ...

За теб съм правил и бих направил всичко.
Създадох вечен епос – „Махабхарата”,
градих дворци, храмове и пирамиди.
Дарих хората с пътя на Светлината.
Поощрявах всички търсачи на истина, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Една позната – видна журналистка
от медия, която по понятни
причини ще прикрия – без да иска
навярно, но е много вероятно ...

Слова, слова- отлежaли, безмълвни и дъхави,
легнали в пръст, легнали в пръст на забрава…
Творящи очи- покорени, безлунни и искрени,
претворяващи плът, претворяващи плътска жарава.
Сам ли бе, сам ли там да ги ровиш ...

GoGo - китара
Vesko - укулеле, пеене
Nevska - пеене
^_^

Залутана във лабиринти от мечти,
жената трудно любовта си ще признае.
Напразно се опитваш в многодънните ù ириси
ти чувството да разгадаеш.
Дори сърцето ù да е готово с твоето ...

Вината е като бодил от роза.
След пробождането, ако не забележиш капчицата кръв, няма да ти направи кой знае какво впечатление.
Но...
Съвестта е за това, да те гризе по част, разкъсвайки мъчително душата отвътре.
Точно както опияняващия аромат на розата. ...

Сега, като си помисля, май много спомени ми се натрупаха…
Дечурлигата от моето поколение ходехме на село при бабите. Аз имах късмета да щурея в Студена, Пернишка област. То не е от ония села, в които има стари дървени къщи, натежали от спомени и ревниво пазещи дъха на много поколения, а са на по два ...

В живота си останах Пепеляшка.
Не се изпълни древната магия...
Не се превърна тиквата в каляска...
Пантофката не смогнах да открия...
Край пепелта на старото огнище ...

Излезнах на брега,
за да видя
океана на съществуването.
И засвири
рибешкият оркестър ...

Един ден ти ще си тръгнеш,
ще забравиш за моята любов.
Ще остане само споменът,
болка, мъка и душа оголена...
Ще копнея аз за твойта нежна ласка, ...

В душата ми -дълбока зима,
и студ сковава моите крака.
И сняг в сърцето вече има.
Безсилна е и моята ръка.
Затрупана е всяка дума... ...

Като озъбено куче Животът ме връхлетя.
Животът бе само дворцов лакей.
Отваряше ми една след друга врата.
Пристъпвах напред, а той: "Спри тука ! Не смей !"
И в стаите светли други хора се смяха, ...

Не рисувай връз мене икони -
аз не ставам за бяла стена.
Мен не ме догонват сезоните.
Аз съм Демон с лице на жена.
Лик връз себе си не изписвай, ...

Много болка във мене се крие
като просяк от хорски очи
и сърцето ми призрачно вие:
кой си ти, кой си ти, кой си ти?
Лоша дума подхвърлило времето ...

Ако някога само за миг си помисля,
че вече не съм ти мила-
Вселената да замълчи!
Ако даже с мисъл или дума те обидя-
Вселената да закрещи! ...

.***
…И золотые будут времена,
И прорастут иные семена
Побегом мощным, что не удержать.
И будет добрым этот урожай, ...