Петлето
Вдигна си нослето
весело петлето.
Ех, че като закукурига,
събуди се детето. ...

Музика и изпълнение: Иван Е. Дракалиев
Амстердам / Холандия
(етно саунд)

Умира денят
и слънцето изгаря
в хиляди огньове.
Болката горчи в сърцето
и нещо в мен умира. ...

публикувам темата само да ми напомня, че трябва да я завърша.

Сълза връз ухото ми пари.
Таванът, подгизнал от мисли,
в очите със стон се стовари.
Забравих ли? Не, не очаквай.
Сърцето обидено стене. ...

- Наздраве!
- Наздраве! – вдигнах чашата си и аз, и го погледнах въпросително – Няма ли да ми кажеш най-после какъв е поводът?
- Исках просто да ти благодаря, приятелю, че през всичките тези години беше неизменно до мен. Каквото и да съм правил. А е факт, че какви ли не съм ги вършил...
- Да не се е ...

Докосни ме, влажна съм, паря.
Очите са мокри, когато цялата кожа изгаря.
Докосни ме, треперя, копнея за страст -
робиня безплътна под твоята власт.
Докосни ме с ледени устни, ...

Разпилявай, ветре, душата ми боса,
разпилявай я сякаш листенца от мак,
разпилявай, не бой се, аз няма да плача,
малко ли плаках, когато живях.
Сърцето бездомно и него вземи, ...

Обичаш...
Летиш...
Падаш...
Изправяш се...
Мислиш, ...

Имало едно време един затворник... Той отдавна се отказал да вярва в приказки, понеже суровостта на живота го отрезвила рязко като удряне с огромна буца лед по главата, но... не знаел какво му е приготвила любовта. Казвал се Георги. Този затворник имал момиче на мечтите си. Усмивката ù била по-ценна ...

ЛЯТНА БУРЯ
В небето злите сили спорят.
Стъмни се целият екран.
За тъмното над се борят
с гнева на този свят събран. ...

Листата падаха от небосвода,
разстилаха се в шумна пелена
и сякаш цялата природа
ухаеше, ухаеше на красота.
Катериците насам-натам сновяха, ...

Беше тя на нощите звездата,
за сухите ми устни бе дъжда,
за грозните ми мисли - красотата,
за празното ми тяло бе душа...
За вълните мои беше бряг, ...

Аз съм разказвачът на спомени.
Ще изплитам от мигове дните.
Надълбоко съм пуснал корени,
няма как да ме изкорените.
Навярно на бурен приличам ...

БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ
Едно парцалче, креда, пепел сива
и дълго търкане.
И спомен блед
внезапно блесва ярко и красиво, ...

Ех, човек ли си, мое видение,
мое дълго отричано аз.
Най-истинското чувство - бълнувано.
Най-реалният сън и кошмар.
Аз се лутам в вселенски прозрения ...

Опиши ми ти една сълза,
стичаща се по нечие лице.
Как отронва се от любовта
и разкъсва невинното сърце.
Опиши ми я със чувствени слова, ...

Една след друга
римите откъсват
горещи късчета
от светлата душа!
Но молиш се ...

Погледни дълбоко в моите очи.
Откри ли в тях какво за мене значиш ти?
Сърцето ми, душата ми, тях също потърси.
Не се лутай дълго, защото притежаваш ги ти!
И казват хората: „Все някога оставаш сам.” ...

Зелени до скрежисто върхове,
реки със каменни терзания,
безумно от синеене море
и богове със гръмогласни мании...
Търкулнати маслинови сълзи ...

Полет В Рая
Сърцата ни със страст изгарят,
потрепват жадно нашите тела,
през бурен вихър, жар, омая -
се реем във вълшебни небеса. ...

КОГАТО СЪВЕСТТА Е ТРИК
Дори и кожата тежи,
пришита върху съвест чужда.
Наметнал тънките лъжи,
ти дефилираш, но ненужен ...

Бях усетил мириса на цъфтящите череши, когато отново го видях. Вече две седмици всяка сутрин крачи запъхтян край реката с тояга в ръка. Избуялата коприва жули и през шушляковия му мръсен анцуг, с който не се разделя. Старите му маратонки са спечени от кал, защо ли да ги чисти, като на другия ден ще ...

Софийска сага 8
Глава шеста
Първият сняг беше паднал още по средата на Ноември. Натрупа доста, но не остана дълго. Заваля дъжд и снегът се стопи като захарен памук. Улиците се превърнаха в локви. Небето потъмня и стана оловно сиво. Вятърът гонеше дъждовните облаци, но те като че ли напук се връщаха ...

Мини отново покрай мен,
погледни ме с тез очи прекрасни!
Поздрави ме с ,,Добър ден'',
отмий сълзите ми безгласни.
Моля те, мини, за да те видя пак, ...

ЛЮБОВНО
Като пролет се втурна в кръвта ми
и ме разлисти
точно когато в дълбоките рани
ровех с езика си ...

Ето.
Стигнахме.
Не е връх.
Не е изворът на реката.
Не скала. ...

Тази нощ погребат любовта ни,
която издъхна под горещи рани,
отворени от твоите лъжи,
изречени без жал във моите очи!
Оплаквам я и капят ми сълзите ...

СИЛНА
Толкоз пътища аз искам
сам-сама да преоткрия!
Знам - не мога аз от риска
толкоз плахо да се крия! ...

Здравей! Да знам, спиш. Сега е времето ти да се откъснеш от реалността и да се потопиш в мечтите си. Не, не се плаши. Аз дойдох за малко. Просто да напомня за себе си. Да ти кажа, че съм тук...
Всичко е наред, не се буди, моля те! Аз просто ще си поседя и ще те погледам. Ще те погаля и ще си отида. ...

Мое горско Пиле...
Моя Нежност луннокоса
и зеленоока ти,
дали си в утроба носена
или пък в мечти?.. ...

На Поли
Звезда голяма бе изгряла
на небосклона в тъмна нощ
когато на полето бяло
под моя стих видях: „Разкош!” ...

Аз питам тишината
и всички вас, самотници.
Къде остана топлината
на моите разковници?
Посипвам пътищата с косите си, ...