Днес бях във Царацел.
Преминах по пътечките,
разпръснали навред
оранжеви цветчета
сред младата коприва. ...

Иде ми с сълзи мъката си да удавя
и с пълно гърло да крещя на глас,
защо все на мене се случва
и винаги ли само аз, само аз?!
Иде ми някъде далече да избягам, ...

Дълго се борих.
Дълго издържах
по дългите улици
в дълга депресия.
Дълго търпение, ...

Сериозна съм.
За теб, за нас.
И без да чуя твоята оферта,
да, по дяволите, има сделка!
А каква е твоята игра? ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
22.06.2012г. - Амстердам / Холандия

европейски емоционални трусове
трева
хипнотизирано зелено
на терена и на телевизора
дрън-дрън ...

– А сега какво ще правим, драга ми Невенке?
– Ами… можем да пийнем по бира, драги ми Томиславе – промърмори Невена и се захвана да върже на опашка дългата си меденоруса коса.
– Държа да те информирам, че съм с кола, което означава, че не мога да пия.
– Ти на тази гробница кола ли викаш. Не ставай см ...

В нежно робство обречи ме,
даже много да горчи,
в болка обич подари ми,
порив в пламнали гърди.
Остани мечта, прекрасна, ...

Преди време, едно малко детенце бе написало стихче за любовта, което звучеше така: „Любовта – какво е това?/ Капка във морето?/ Облаче в небето?/ От пустиня пясък?/ В огледало блясък?/ Не. Любовта е силен звук във тишината,/ Любовта е светъл лъч във тъмнината,/ Любовта е слънцето красиво,/ Любовта е ...

Във моя дом не си добре дошла!
Отдавна вратите си залостих.
Защо пристигаш… чак сега,
когато чакам вече други гости?
Студено ти е? Искаш питие? ...

Авторът винаги има право
(16)
Звездите над нас са такива
Мила Мария,
Стихчето за звездите е посветено на един мъж, в чийто дом в Мадрид ходех да чистя и гладя веднъж седмично за няколко часа. Надрасках редовете, свита на пейката край една детска площадка. В мига, в който свърших, зяпнах като риба на ...

Стара тръпка се смесва таз вечер на масата
с липов дъх и въздишки по минали жалби
под крилата чадърени тук на терасата
над бокали със вино и бирени халби.
Твоят поглед искри като струйка мехурчета ...

По тихи нощи будни стъпки
кръстосват моята душа…
От спомени, нахално-дръзки,
се ражда огнена мечта
и се стаява, там, от ляво… ...

Сега разбрах, че ти си само вятър!
Минор от неизвестна партитура!
Пиеса, изиграна във театър
без публика, сценарий, режисура...
Вода в поточе, търсеща морето! ...

Събличам кожата на ручей, преди да изтънея есенно,
преди нощта с лице от плазма да се обърне към земята.
Лисичи стъпки покрай мене заметоха небето в клечки.
Синигери – смълчани в страх – отмъкнаха набързо лятото.
Дими подпален куп със шума, в сланата утринна изплакнат, ...

Тя е жена за много любовници...
Но за един мъж.
Циганка, родена през май,
а кожата ù е по-бяла от съня на неналюбени ангели.
Идва точно час след залеза. ...

Ела...
Без теб студено е дори във зноя
и чувствата ми летаргично спят.
Затуй ела - взриви покоя
и звуци хиляди да зазвучат. ...

Спри да ме обичаш, моля те.
Хвърляй фаса и върви.
Безполезно е обичането ни,
ако вече не боли.
Някак си... съм станала от рано ...

Сбогуване
В тишината на лунния вятър,
във покоя на нощна тъга
твоите стъпки отекват нататък,
а пък мракът потръпва снага. ...

Вятърът в косите ми
и любовта в сърцето ми.
Блясъкът в очите ми
и радостта в душата ми.
Усмивката ти - топла, всеотдайна, ...

Напуснаха ме...
Напуснаха ме близки и познати,
оная, Черната, ги взе от мен.
Защо все още аз съм на земята,
без път, без обич, спомен заблуден. ...

Навънка студената буря бушува.
И глутница сякаш припява навън.
А тъмнината бездомна студува
и сякаш се моли за отдих и сън!
Навънка е пропаст, студена и страшна, ...

22.01.2012
Споменът за първата целувка,
споменът за първата милувка,
споменът връхлита във главата,
от годината изминала едната… ...

ЛЮБОВ И ОМРAЗА
Да те обичам или да те те мразя,
от теб какво ли да запазя???
Ако те обичам, ще боли...
А да те мразя, надали...! ...

Тъкмо когато си мислим, че вървим напред, правим най-много крачки назад.
Вървим и напредваме, точно когато не се сещаме, че се случва това.
Лесно се самозабравяме, трудно притихваме, бързо се стремим, бавно губим, силно желаем, трудно обичаме...
Задъхваме се.
Замръкваме... ...

Бледо утро. Пролет.
С надежда се ражда светът
с кафета, цигари и гримове.
Кажете какъв е цветът
на някога бледите димове? ...

Покажи ми
Покажи ми импулс,
или поне зачатък на усмивка.
Искам да усетя ускорения ти пулс,
сгушена в мен под меката завивка. ...

Дъхът ти е някъде върху рамото ми,
гърбът ми в тебе е допрян,
а ръцете ни са хванати.
И колко е часа – не знам.
Не искам да знам нито час, нито ден, ...

Земята ме роди камък - твърд и студен (мислех си). Когато вятърът и времето започнаха да ме оформят, разбрах, че нищо не е достатъчно твърдо или тежко, за да им устои. Когато слънцето достигна най-високата точка в небето, осъзнах, че нищо не е прекалено студено да устои на лъчите му. "Кой съм аз тог ...

Бъди добра,
бъди послушна,
ела при мен
и дай да те гушна.
Недей ме подминава, ...

dar4eto и Drago Pi4a...
Всичко тук си е о ред,
gerrycherry, Мая трие
коментари - уиски с лед...
* ...

Във вените искам да чувствам живота,
в нежния поглед на някой да плувам.
И сладките звуци... нота по нота
на нечия обич в мене да чувам.
Искам да виждат очите ми цветно ...

Една болчица от теб ми остана,
притулена дълбоко във сърцето,
дълбае дните ми - като стара рана,
когато яростен дъжд вали от небето.
И не зная как да я излекувам - ...

Не спешите жить...
не торопите время...
Николай Денисенко
Денят започва…
Като всеки ден. ...

Дали е сън
Притихнал дом. Прогнила, тъжна стряха
протяга криви пръсти зад дувара.
Мухи, къпини, троскот, птичи крясък
забъркват се в магическа отвара. ...

Пронизващ поглед.
Тишината
се чупи и забива в мен.
Ранена чайка с вик се мята
по пясъка, ...

И когато ти се върнеш,
няма да ме има тук.
И дори да ме потърсиш,
аз ще бъда с друг.
Това последното писмо е ...

"Животът ми не струва пукнат грош
без рамо, на което да поплача...
Животът - и от мащеха по-лош,
по-скъп и от сълзата на сираче.
По-скъп! - Нали си плащам като поп, ...