Тя стоеше на прозореца, облечена в очакване и нетърпение. Минаваше дванадесет след полунощ и улиците навън бяха почти пусти. Само някои таксита и закъснели развеселени хора минаваха епизодично и се смееха и закачаха. А вечерта бе толкова топла и приятна. Лекият морски бриз нежно милваше косите ù, но ...

Мълчание. Много е трудно, нали?
Цял ден. Опитай и после кажи.
Издържа ли? Нито дума дори.
Само мисли. Тишина. Не говори.
Минута след минута. Ти си сам. ...

Изпивал ли си болката
до дъно,
до капка,
както пие гладна смърт?
Изпивал ли си болката ...

Искам истинска, взаимна и споделена любов. Без тайни, без лъжи, без игра на гоненица. Лоялни и предани отношения. С много фантазия, въображение и хумор.

Нощем,
когато луната е брошка
върху дрехата вечерна
на небето,
в което звездите ...

Тъмна, черна пелена
спусната е над града.
Пълна, сляпа тишина,
нарушена от кола.
Глас на приятел в телефона звучи ...

Защо не спиш
И ето сега, затварям очи,
но мойта душа не ще да заспи!
Какво те измъчва, кажи ми сега?
Какво те преследва и гони нощта? ...

НЯМОТО
То не говори, а само мисли, мисли
минават зад изпъкналото чело...
Не може да ги каже, въпреки че иска.
Пък и едва ли някой ще го чуе. ...

Събирам
По плажа вървя, оставям стъпки в пясъка.
Всеки ден съм тук.
Всеки ден събирам по мида с ръка.
Ценна е. Скривам я там, на дълбоко в моя океан. ...

-----
И я няма онази любов с топлината в сърцето,
с аромат на омайващо вино след късна вечеря –
тънкостенните чаши оглеждаха устните слети.
Аз не искам да помня, ...

Любов - хазна, напълнена след кражба.
Съкровище - след влизането с взлом.
Подслон във дом. Пропаднал покрив.
Опора - сринати мечти.
Да се вселиш отново в себе си. ...

Лъчо рееше празния си поглед през прозореца на автобуса, който всяка вечер го отвеждаше у дома. У дома?! Кой дом? Оня, който беше приютил толкова надежди за пълноценен и щастлив живот, а сега тънеше в глухо мълчание, като грохнал старец, завинаги забравен от роднини и познати. От Бога. Кротко притих ...

В разпилените от теб моменти се намираш,
разбъркваш се нарочно уж неволно в дните ми,
харесваш ми как никога, никога не спираш...
Минава време и се вглеждаш пак в очите ми.
С куршум разстрелваш всяка чужда моя мисъл, ...

Да бях аз слънце, да огрея
градината ти с благодат –
в теб ябълките ще узреят
и ще разпръскват аромат.
Да бях пазачът на бостана ...

Есен палитрена грейна в гората.
Тайно напръска с боички листата.
Втъкна във клоните златен конец.
Вплете короните в шарен венец.
Слънчо зад облаци сиви надникна, ...

И понеже лед сковал е счупеното ми сърце,
си нахлупвам черна шапка без красивото перце!
Музиката тихо свири все един и същ рефрен,
как любов не се повтаря, но я чакаш всеки ден!
Бавно лягам във тревата, вдъхвам сутрешния бриз ...

Всички сме чували израза "Когато една врата се затвори, друга се отваря."
За нашия герой Ивайло тази врата направо го цапардоса в лицето. Той беше на 42 години. Живееше в малък град. Беше романтичен, поет, меломан, душата на компанията. Женен за Надя, красавица, на която индианското ú име бе "вечно ...

Искам да помълчим... на фона на сивия мрак! Облаците са се слели един в друг и са готови да покажат яростта си. Капки дъжд започват бавно да се изсипват на земята. Земята под нас се мокри, а ние мълчаливо следим капките. Една се търкулва на челото ти... наблюдавам я с интерес! Как бавно слиза надолу ...

Като малка сълза, като бяла тъга,
като рима – отляво те нося,
а навън е дъждовно и пада мъгла.
Аз вървя, прекосявам я боса.
Като бурна река, като бистра вода, ...

вградено око в стаята оставям
и ябълки
преглъщай ме и чакай -
бъди търпелив
уханието твое ...

По алеи от есенни листи
На Мария
Като плисък на морски вълни,
като буря, отминала рано,
във душата ти нещо трепти – ...

Мечтая си
да ме повикаш...
Едва, едва –
на малко име.
Ще литна ...

Цвят бледорозов, неразцъфнал -
чака да усети топлината.
Сълзи във очите незакапали -
ще излязат, щом пробуди се душата!
Вик, който иска да изригне - ...

Съдиш ме, че грешница съм аз,
но как, кажи ми женската си същност да изтрия?
Щом усетя корава, мъжка власт,
започвам отново за нежност да копнея.
И ако искаш другата да избереш, ...

На моя ангел
Къде остана ангелът пазител
на моята изгубена душа?
Къде отиде моят пръв спасител?
Ще дойде ли за мен, освен в съня? ...

Колко много те обичам!
Повярвай, само ти си моя.
Да, но не и днес,
забрави, че кафе ще пием!
Няма друга като теб. ...

Аз съм твоето лято, къпещо те в светлина.
Аз съм твоето лятно момиче,
обичащо те повече от всичко на света.
Аз съм твой порок, твоя радост.
Твое желание, твоя слабост. ...

Много мислих, но пак не знам откъде да започна моята история.
Едно обаче знам със сигурност - имам нужда да я споделя. Не мога да задържа това в себе си, пък и събитията така или иначе следват своя ход. Аз само ги проследявам.
На трийсет и пет съм. Възраст, на която в едно нормално развито общество ...

Коледна приказка
Чедо мило! Ела тук... Кажи:„ добър вечер“ на госта.
Дядо Коледа той е! В чувала подаръци има!
Не поглеждай ботушите...татко ти същите носи,
над брадата памучна очите на татко ти мигат. ...

Не съм във своята Родина!
Орисан съм да бъда сам!
Живота ми така премина,
за лошо-хубаво, не знам...
С тъга по моята Родина, ...

НЕБЕСЕН МОТИВ
На приятелите-поети
Викаш ли ме, Господи?
Изглежда
скуката при тебе си я бива, ...

„Приятелство” е емоция, прекалено бедна на думи дори...
„Любов” най-често носи повече тъга, отколкото любов и е също така бедно (а и относително) понятие...
Това е нещо много по-различно. Нещо, което никога не съм си и мечтала да открия. Нещо, което повечето средностатистически души на тоя проклет о ...

Тя беше толкова красива,
нежна и игрива!
Всички вярваха в следата,
която се остави на земята.
Тя беше чиста и неопетнена, ...

Осем жабчета зелени,
кръглооки и засмени,
скачат, бутат се и крякат,
някой да ги храни чакат.
Мама жаба Кикерица, ...

измислих си една любов -
такава, каквато я исках,
измислих си една любов,
такава, каквато я почувствах,
измислих си я ...

Не съм ангел, аз съм дявол!
Зъл и тъмен, пълен с мъст!
Завист ми гори душата, зла и черна като кръст!
Бях тъй светла и красива, бяла, чиста и добра!
Но сега не ми отива, аз съм вече много зла! ...

Марина и паяците
Но аз ще те сепна с целувка искряща от хлад
и тя като паяче нежно по голия врат
ще хукне веднага...
Артюр Рембо * ...

Ще гледаме днес чуден балет
и то без билети за място и ред.
Да грабваме шалове, шапки с помпони,
бързо да излизаме по наште балкони.
Ще видим пируети, реверанс, поклон ...

Един дълъг живот ме очаква без тебе,
опакован в дантели от скръб.
По лицето ми лепне нелекият жребий
да съм свършващ във тъмното път.
Два-три мига любов. После глътка забрава. ...