Още от преди да се родя родината ми е воювала със съседните страни. Така е и до днес. Всички мъже в града, в който живеех, бяха или военни, или се готвеха да станат такива. На жените не им бе позволено да влизат в армията. Тяхно задължение бе да задоволят нуждите на армията, като работят в завода за ...

Две сенки, притаени във нощта,
на лунното безмълвие в покоя,
докосват се с души и със тела,
и шепот тих долита - "пак съм твоя"...
Два спомена сега се връщат пак, ...

Вечната жена
Пред теб стои сега, богиня съща.
Не моли, не говори, не докосва.
У нея властва сила всемогъща,
с очи като мъниста омагьосва. ...

Нещо грачи пред вратата,
май е гарга, но не знам.
Вятър духа, сякаш от земята,
на кръв мирише – пълна смрад.
Портата от бяла е червена, ...

Дъждът спря изведнъж и аз, кълна се, почти чух как градът отдъхва. Излязох на терасата, мъгла попиваше мокрите улици и натежаваше със солени капки, готова да експлодира от тъга по мъглявата си меланхолична съдба. Първите звукове след бурята - едно кап, кап, кап недалеч от мен, грациозните стъпки на ...

Искам някой ден да се смиря
и да съм спокойна като скука,
като мишка смело да се свра
в дрехи на една човешка кукла.
Да се зъбя срещу всеки луд, ...

Няма еднакви хора! Всеки един човек е различен! Може би понякога животът ни поставя в такива ситуации, в които всеки решава, че е по-добре да вледени сърцето си за останалите. Може би животът ни изпречва огромни пропасти, че понякога всеки по своему решава, че е по-добре да спре да се залъгва с идеа ...

Не знаеш как за теб съм зажадняла,
за твойте ласки и целувки омайни,
и тоз огън от любов, що в мен гори,
ще ме изпепели
и жажда страстна ме измъчва, ...

И чашите изпихме чак до дъното,
и без наздравица ги пихме,
и двамата седяхме тихо в тъмното,
със шапки и с одеяла увити.
И вятърът свистеше през пролуките, ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
17.04.2012
Амстердам
(Етно саунд)

Daniel Avdala: vocals, keyboards, mixing, sound
Boyko Petkov: mixing, mastering, recording

Ще те пусна тихо да си идеш,
няма вече между нас любов,
снегът затрупа всяка диря
и вятърът руши последния ни мост.
Празна ще е стаята без обич, ...

Отброеното ми време
Другарувам си с живота доверчиво.
А може би до мен вървят онези,
които са обстрелвали мечтите ми.
Не знам кои са. И те отдавна ...

Във църквите остават ореолите,
след празника
– иконите да светят!
Великден бе!...
Но трябва да се молите, ...

Руски валс
Изящен валс, ти разлюля
най-цъфналия клон във мен.
Затуй със теб да споделя
мига си искам вдъхновен! ...

Софийска сага 5
Глава трета
Трак-трак, трак-трак, трак-трак, чаткаха копитата на дорестия кон по жълтите павета на улица "Злеполе", докато файтонът откарваше мадам Шони и нейната красива възпитаница Слава Донинa към магазин “Петекс”, където днес бяха докарали нова стока.
Собственикът на магазина, г- ...

Роси първа пристъпи.
- Каква красота... - тя потопи пръсти в студените бистри води на езерото. Рибите сами дойдоха при нея и започнаха да се търкат и галят в тях. Тя бе като омагьосана. До нея се доближиха Ваня и Алекс. Потопиха ръце във водата и пиха от нея.
- Такава вода не съм пила никога!
- Ех.. ...

***
Едно оздравяло легло
вече припка към твоите двери.
Ще разтвориш ли храма до сто,
или пак ще броиш златни сфери? ...

За българите
Не знам какъв народ сме ние?
Завиждаме си и все се ядем…
Усойници във пазвите си крием.
За близките си търсиме „Джандем“. ...

Самотен, стихът ми доволен
Самотен, стихът ми доволен
край пъстрия бряг бавно върви.
А морето синьо, голямо
всяка моя крачка следи. ...

Любовта променя,
любовта окриля -
когато имаш
сърце, където да
я приютиш, ...

Тайните на любовта
Любовта е красива и коварна,
тя може да бъде нежна и груба,
може да те извиси и да те смаже.
От господар да те превърне в нищожество!!! ...

НЕНАПРАЗНО
Колко бързо пораснах - сега осъзнах...
И животът ми мина на филмова лента.
Колко дълго към щастието свое вървях...
Вече май прекосих седемте континента. ...

Какво обединява нас, хората?
Какво ли обединява и какво ли разделя нас, хората? В своя живот не веднъж сме задавали въпроса -„защо се разделихме”, мислейки повече за отрицателното, отколкото за положителното. Без да се опитаме да търсим и в нещастието си мъничко щастие. Нима всеки един от нас днес г ...

Пътища странни и незнайни
в мисъл търсят брод позлатен,
далечни, безкрайно непознати
чувства преплитат се в мен.
Бели камъни, скали огромни, ...

Две очи прекрасни има,
две очи като звезди,
устни страстни и омайни
ах, какво си ти, какво си ти.
С тези две ръце гальовни, ...

Луда светлина
Луда светлина Луната
(луда-подлудяла)
разпилява над Земята,
та развиделява... ...

ВЪЗПИТАНИЕ
Сигурно съм бил пет-шест години. Каквато и болест да се завъртеше, все при мен. Родителите ми бяха вдигнали ръце от мен. При един разговор на баща ми с някакъв лекар, му дал съвет. „За да закрепне детето ви, трябва му чист въздух и планински климат”.
И ето ме градското дете попаднах при б ...

Жега
Залезът изтля.
Нощта не плисна хлад
над този побелял
от жега град. ...

Каквото бях за теб, аз бях…
Време е да си отида,
за да не подправим любовта.
Тя няма право да е полужива.
Каквито дни ми подари, ...

Меланхолия
Тъга.
Акорд.
Сълза.
Стон. ...

Отдавна пазя всичките си тайни,
аз често размишлявам в самота,
така ми е добре и вече зная,
че в жилите бунтува се кръвта,
за себе си не търся милостиня, ...