Аз съм твойто бягство от Рая,
а ти си личният ми ад.
Аз съм на тихите ти води краят,
а ти - след бурята - моят бряг.
Един за друг сме двама - спасение ...

Неизказани думи болят,
нераздадена ласка изстива
и на края на земния път
още вихрят ме страстите диви.
И препускам на кон - ветрогон, ...

Червена планета
Красива и млада
жена
с ирландска
огнена коса ...

Вечната гара
Като самотен Бог съм в тая гара,
изпълнена с невероятни хора.
Сред шум и луда надпревара
сезоните изпращам от перона. ...

Мирише ми на дъжд
и треви разбити.
Силен, едър мъж
обгърна светлините.
Лови жаби край реката, ...

Оставете ме да нося новата си рокля!!
Не хабете сили да одумвате!
Грим съм сложила по своя воля -
да прикрива колко много мъка
е втъкана в всяка моя бръчица. ...

Много хора казват, че любовта не съществува. Други пък мислят, че тя трае само миг. Но според мен истината е, че има любов и тя не трае ден или два, тя е вечна. Макар и малко хора да са я срещали, аз вярвам, че тази любов я има.
Всички ние трябва да вярваме, че съществува нещо толкова прекрасно като ...

- Къде е вашата болна?- попита жената, седнала до мен.
Любопитството в очите ù бе видимо. Маслиненозелените сенки по клепачите ù блестяха под лампите на болничният коридор, в края на който бяха паркирани инвалидните колички. Сивият бастун в дясната ù ръка изглеждаше доста износен, но на топката в кр ...

Поезията е между редовете.
Думите са общи приказки.
Да живее празнотата
в незапълнените бели листове.
Чувствата са претопени в символи, ...

Щастие
Вятър косите ми лудо развява,
яркото слънце блести,
рее се волно душата ми млада –
ангел над мене шепти... ...

Едно дете с различен свят
е поглед в друг живот,
с усмивка на искрящо слънце.
С една прегръдка ти показва истинската си любов.
Едно дете с чиста непокътната душа. ...

Поезията е това, което се губи при превода
„ В крайна сметка едно стихотворение трябва да достигне до три места:
Окото, ухото и това, което можем да наречем сърце или душа.
Най – важното за нас обаче е да достигнем до сърцето на читателя.”
Робърт Фрост ...

Аз те погледнах влюбено, ти ми намигна!
И пламна нещо диво между нас!
Като пирон ръждясъл в мен заби интрига:
каква ли бих била до тебе аз?
Какви ли сънища ще засънувам ...

Как мислиш, ти дали си по-щастлива?
В леглото си до тебе той заспива,
но в мислите си мене преоткрива,
дори леглото с мен не го разделя.
Той винаги със минало заспива, ...

Ако младостта ми знаеше и старостта ми можеше,
щях още повече да те обичам -
като овършано жито преди студа в дъждовните ножове
и като върнато в гнездото птиче.
Ако смелостта ми чакаше и ако пак страхът ми властваше, ...

Ще целувам само теб, само теб и двете ти очи,
и ще галя само теб, само теб и твоите коси.
Ще докосвам само теб, само теб и твоите ръце.
И ще бъда само с теб, само с теб и в твоето сърце.
И ще виждам теб, само теб през облачния ден. ...

Кръводаряване
Над мене страшно бял тавана
виси и почва да расте...
А колко болка насъбрана
Душата ми ще побере?.. ...

Мама никога не ще забравя!
Колкото и да ми бяга паметта.
Измъчена, отрудена женица.
Родила и отгледала
и трите си дечица. ...

Пеят първите петли
със прерязани гърла
и ни казват "работú"
с одата на радостта.
Спи ни се, но си мълчим ...

защо точно ти
като вятър
реши да минеш през мен
пожълтяла трева
със разцъфнали макове ...

Каква съм кучка само.
(И - въх! Сама не знаех!)
Уж все надолу гледам,
а мисля си за голо!
То само туй да беше ...

Когато бях дете, обичах
на хляба дъхавата кожа –
препечената му коричка.
И не дочаквах да го сложат
на масата, крадях си тайно – ...

Изсипаха се звездите по небето
и пълнолунието погледа отвлича,
в нощта тиха майката и детето –
загубиха мъжа, когото обичат.
Тъмнината му заличава лицето, ...

Възбудата на времето премина.
Утихна всичко. Тихичко заспа.
Но Любовта у мен не си замина.
Целунах те и всичко се разбра...
Сутрин съм прохладната милувка. ...

Когато ти си тръгна,
ме остави сам-сама.
Моето сърце изтръгна.
Не помисли ли за това?
Чаках те да се обадиш. ...

Виж, аз този човек никога не съм го познавала. Просто по някое време сме се озовали на едно и също място по едно и също време, и сме реагирали първосигнално.
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е лошо човек да си зададе правилните въпроси на време, за да стигне д ...

Затворен в студенината на хората,
човек, изпепелен от дъха на умората.
Копнеещ за ново безкрайно небе,
търсещ участта на бездънното море.
Човек, обвит в зловещ, изострен лед, ...

На жена ми Нури
От мен си тръгваш всеки миг или –
назад поели – стъпките ти мамят!
По-остри и от борови игли
черти разравят рохката ми памет. ...

Далече съм, на много километри...
Не знам в кое"безвремие" съм спрял?!
Мен чужда буря, тука ме обветри,
а мислят хората, че съм успял...
Край мен е всичко безнадеждно чуждо... ...

Аутсайдер
Ега ти избелялата фраза -
„с дъжда сме лиричен събрат”!
А аз си подбрах за другарка,
напук на модните гарги, ...

Безразсъдни мечти, уморени илюзии
и внезапен възторг в полунощ.
Танц на бесни вакханки, на прокълнати музи -
спомен яростен, дрипав и лош.
Нараненото утро се стапя безформено, ...

Стриптийз
Дванайсет мина - време е за шоу.
Пияната тълпа отвън ме чака.
Сърцето ми тежи като олово.
Разкъсана, пулсира в мен душата, ...

Познатата ми гръцка жега
сега е в родния ми град.
Сърдито слънцето ме гледа
като гиганта Голиат.
То притчата, уви, не знае ...

Просяк
Всеки ден срещам просяка бездомен,
застанал на точното място - подслон.
И всеки път очите му срещам,
но какво да му кажа, не знам? ...