Две очи парещи, горящи
очакват те, но теб те няма.
Рани във душата ми кървящи,
причинени от измама.
Една любов несподелена, ...

Животът е променлив. Чувствата също. А и самите чувства не са нищо по-различно от интереси, само че в най-тънките вибрации. Изпитвайки силни чувства към даден човек, вие не осъзнавате, че всъщност изпитвате тези чувства към себе си, към своето същество и его. Вие искате да задоволите себе си, притеж ...

Научи ме, Любов, как да те обичам тайно,
като молитва тиха да очаквам сбъдване,
да ми стига въздухът без теб. Безкрайна е
всяка глътка тишина преди разсъмване.
И небето е безкрай, а сбирам го в юмрук, ...

В кобалта на притихналата нощ
луната се гримира във червено.
Смехът на сова реже като с нож
на хоризонта дървените вени.
От болката потръпва скършен клон, ...

Дъга
Вълшебна дъга ме огрява,
духовен простор ми дарява,
небосклона озарява,
с щастие ме дарява, ...

Сред цъфналите клонки е запяло
едно щастливо птиче в утринта!
През зимата в студа е оцеляло,
а днес възпява с радост пролетта!
Прастара е навярно тази песен, ...

Не вярвайте, че аз съм се изгубил,
дори камбанен звън да възвести,
че с раница на гръб и шапка груба
съм хлътнал зад невидими врати.
Какво отнасям – скърби и неволи, ...

- Аз съм брат Григориус и съм пазителят на свещения енергиен източник. - той седна на трона. - Зная, че имате много въпроси и че много неща не сте и предполагали, че съществуват.
- Така е, много от тях са само мит.
- Но... вие се уверихте в обратното. Тук, в Атлантида, отдавна не се правят жертвопри ...

Сън се ражда в сърцето на мрака
и се люшва в поле златокосо,
може би някой нейде ме чака
във покоя на лятото босо.
Тайна нежна потрепва в листата, ...

Кратка катранена нощ,
забулена до последния покрив.
Комин, а в краката му сутрин,
пристигнала с първия влак.
Мляко с оризови облаци ...

Пролет е!...
А сивите облаци над цветята
нахално надвиснали!...
И дъждът скрил се дълбоко в тях,
сякаш нещо тъжно бяха намислили... ...

Смешно и тъжно
На Катина
Колко е смешно днес
пред нас момичето!
Гледа това момче ...

В миг -
всичко започва
и в миг свършва...
едно дихание,
един копнеж, ...

На предателите
За нощите без сън благодаря ви,
за дните в гняв и гнет благодаря.
Прегръщам всеки, що ме изостави,
отблъснал грубо моята ръка. ...

Порочни сини клади са очите ти...
В тях влизам доброволно. Без свян, без вик, без страх.
О, не, не ми е жал... само недей ме пита
как – праведен и грешен – до този миг живях.
Нещастен като просяк във луда самота ...

Бойко пак направи гаф голям,
от който да останеш ням.
Това тиквено човече дебело
каза, че Варна била село.
Сякаш за тоя пуяк наперен ...

Тая твоя усмивка, така ме влудява,
та чак дъх не ми остава.
Щом ми се усмихнеш ти,
разтапям се на мига като сладолед.
Тая твоя усмивка, така ме затопля, ...

Онзи гълъб съм, който се блъсна в стъклото одеве,
и отчаяно биеше със крилете си покрива,
а перата му, сякаш оскубани във сражение,
се посипваха долу и затанцуваха в локвата.
Теб видях. Затова се заблъсках отчаяно, ...

Изгубване след теб възпламених.
Изгарям, не като кибритна клечка.
Забравих колко пъти те корих
и колко те ранявах, после стенех.
А не аз бях ранената. Не аз! ...

То терлички не плете,
знае само скайп и барче.
Европейското бабе,
малко взима, много харчи.
И с мотика не борави, ...

Единственото, което правя от години, е да старея. Отдала съм се на този процес изцяло, сякаш от него зависи животът ми. А може би наистина е така. Усещам как с всяка секунда, една по една клетките ми се състаряват, изхабяват се и скоро им свършва годността. На тяхно място се появяват други, един вид ...

Вятърко, защо лудуваш,
рошиш ме и ме целуваш
и над босите нозе -
роклята ми на лале.
Раменете ми прегръщаш, ...

Дори и да поискаш да избягаш,
ще те настигна даже в дън земя.
И тунел през нея да проправиш,
ще съм първа там - на край света!
Дори и да поискаш да се скриеш ...

Дори и не успяхме да се разделим.
Защо ли тъй се случи?
Вчера, в нощта, пропита с градски дим,
туй, що искахме, не се получи.
Нощта открадна те и ти изчезна ...

На следващата сутрин всичко мина, както по старому. Събудих се, закусих и отидох на училище. И там нищо интересно не стана. На няколко пъти просто щях да заспя. Монотонното говорене на господин Бейли, учителят по английски, направо ми действаше като приспивна песен. Добре, че четвъртия час имахме ис ...

Може би си ме срещал в съня си
или търсел си моя адрес...
Календарните дни си откъсвал
и си чакал да дойда... До днес!
Днес, превърната в златна зора, ...

Усмихни се на слънцето!
Така отдавна беше лято...
А днес прогнозата е слънчева
и светът потапя се във злато.
Безкрайно чист е синият простор ...

Априлско тайнство
Посветено
Отново Южен порив ускорява,
върхари наклоняват в резедаво.
Отново лъч в зениците кълни, ...

Кацнал врабец
на заснежения клон,
вика пролетта.
***
Цъфналите божури, ...

За любовта ни
За нашата любов сега ще разсъждавам,
когато пламне тя в сърцата и гори.
Със най-висока степен аз я оценявам,
защото най-великите неща твори. ...

ЗЛАТИНО, ЗЛАТИНО…
Златен дъжд злати полето,
чуваш ли, Златино?
В златна вечер от небето
капе златно вино. ...

В памет на моя вуйчо Велибор
Навярно си поискал да изкупиш
с един живот стотици грехове,
най-трудните уроци да научиш
и да шокираш много умове. ...

С мен са всички
Целуна ме сянката,
като приятелка стара.
Целуна ме слънцето,
искаше отново да играе с мен. ...

- Хайде, да тръгваме, още колко да те чакам?! – на малката Грета вече започваше да ù писва. Кога най-сетне щяха да ù позволят да му каже цялата истината.
- Ама, как да тръгна? Сега мама пак ще влезе в стаята ми, ще види, че ме няма и пак ще заплаче.
Деветгодишният Павле не можеше да откъсне очи от м ...

Софийска сага 4
Глава втора - част 2
Небето се беше продънило и снегът, вече втори ден, валеше ли, валеше. Столичани газеха в снежните преспи и псуваха общината, която не си вършеше работата. Както всяка зима, така и тази ги беше “изненадала”, сякаш беше започнало да вали през месец юли, а не през д ...