харесва ми да бъда капка от морската вода,
ако по тебе бавно ще се спускам,
харесва ми да бъда сянка,
ако ти си тази, която следвам в слънчевите дни,
харесва ми в теб да разпознавам светлината, ...

Цяла седмица от тъмно до тъмно съм на работа. Минусови температури, вятър, киша... После, докато напазарувам и сготвя... Това мойто живот ли е? През вечер простирам или събирам прането в тоя студ, а моят ми крещи:
- Затвори балкона, че умрех от студ!
- Айде да се сменим, аз ще държа дистанционното, ...

Липсват ми очите ти - зелените,
безкрайната им шир да ме прегърне!
И както във мечтите - по поляната
с греховните си мисли да потънем...
Липсват ми ръцете ти - коравите, ...

Цялата
Когато Времето превръща
златното палто в пелерина
и усмивките, когато са набрани,
опаковани за сладко от спомени. ...

За теб може да измисля нова творба,
но, моля те, чуй моята молба -
заведи ме пак във онзи манастир,
инак ще капят тихо сълзи от сапфир.
Заведи ме там високо в планината, ...

„не подминавай клетото „Обичам те...“,
а спри и го убий!!! Да се не мъчи...”
Петя Божилова, автор в ОТКРОВЕНИЯ
Не го убивай! Тъй е много лесно...
Един замах със ножа и готово... ...

истината е, че наистина не е истина,
раздялата е комедия, а срещата -
жълта драма, снежинките са рози,
разказват истории за чадъри,
отчаянието е несигурно, съкращава ...

Често се случва така.
Заспива в 3 през нощта
всеки със своя малка тъга.
Събужда се пак сутринта,
преоткривайки бурно света. ...

Бягам с мислите
от теб.
Бягам, за да опазя
мирогледа си свеж.
Оставям ти само ...

Бях на девет. Светът бе свиреп.
А домът ми не беше уютен.
И не вярвах, че има и "след".
И не помнех че има и друго,
по-различно от тези стени, ...

Защо, Родино, стара и изтръпнала,
се гънеш тъй пред простия народ?
На огън и на бури не потръпнала,
предаваш се пред гнилия си плод.
Кръвта ни не попива вече жадно ...

Банално
Тя бе плячката. Той бе ловецът -
тъй природата тях подреди.
Тя вървеше в гората безцелно,
беззащитна, с открити гърди. ...

В прастара приказка една,
която разказваше ми баба,
имало дворец накрай света -
живеела във него жаба.
Но не била тя простичко влечуго - ...

Америка е готина страна!
Америка не може без война.
Днеска сърбите не слушкат,
утре друг ще е на мушка.
Леле, само ние да не сме! ...

Затварям очи и времето спира,
превръща се в чувство целият свят,
душата усмихва се и с трепет намира
на истинска обич нежния цвят.
Ръцете протегнати нежно докосват ...

Изминавам пътя стар, така познат,
осеян с миналото на нашата любов.
Потъпкан път, облят във прах,
една частица от нашия живот.
Пътя, който ние извървяхме, ...

Хората се срещат и се разделят през живота си и за това си има причини. Не могат просто така да се срещнат без никакъв смисъл, без никаква цел. Съдбата играе много важна роля за срещите и разделите на хората. Има различни гледни точки на хората, даже в ежедневието сме чували някои да казват: "Ако ни ...

Всеки ден минават…
Той!
Дрипав! Окъсан!
С каручка, теглена от кон, по-кльощав от него.
И Тя! ...

Ще се стопят отново ледовете,
ще потекат пак буйните реки
и ще ни стопли слънцето сърцето,
ще ни припомни хубавите дни.
Как си мечтаехме там под звездите ...

Най-силна си, Любов, когато ме болиш 33
със болка – глас камбанен,
и аз градя от рани мост,
за да лекувам... рани.
Кажи къде сгреших, Любов?! ...

1
На митницата - мъдростта.
Подава си паспорта знанието.
- До тук са твоите права –
не можеш да прекрачваш границата! ...

Стисках дълго дъжда, вятър леден люлеех
във две шепи от липси, да забрави сърцето.
Изброих есента с листи, дето пилеех
по застлания друм на една самота.
Ала как ще забрави това, що обича, ...

Тя ме спря и поиска ръка -
да ми гледа. Така ме подмами.
Беше слаба и крехка жена.
И приличаше много на мама,
там от снимката, дето в нощта ...

ЦИНГАРЕСКА
Нощ.
И кон.
И чаша вино.
Циганска китара. ...

Децата се подхилваха, че Андрейчо не сваляше и в клас каскетчето с черна обточваща лента над козирката. У село се заговори, че Григор Кръстев - Гришата, е убит от граната, попаднала в теснините на окопа. Жалееше баща си. Не му бе до смях, но децата в ранна възраст са жестоки, сякаш лешоядчета. Болка ...

Вглеждам се в очите ти,
вглеждам се в безкрая...
Докосна ли ръцете ти,
докосвам се до Рая.
Възможно ли е, питам се, ...

Пак се прибираш пиян
и вдигаш ненужен скандал.
Сърцето ме боли от тез думи тежки,
дето ми ги рече ти.
Една, две, три... ...

Констатация
О, всеки от нас
тук донесен
е с Изгрев
и с тягостна Нощ, ...

Когато бях прасенце,
ах, как щастливо бях!
Досущ като детенце
с играчки си играх.
Из кочина просторна ...

Защо?
Защо животът
тъй клокочи,
на богат и беден
еднакво слага кръст? ...

Amor et mortem
Изстрелях с ярост всичките патрони,
в прахта захвърлих револвера стар.
Вината от сърцето си прогоних,
тя беше моят властен господар. ...

Красива е зората край морето,
изгряващото слънце пурпурно сияе,
простенва гларус, мами той сърцето
по слънчевата диря други светове да опознаеш.
А бризът гали бузите с коприна ...

Тя стоеше на моста с ръце, вкопчени в парапета, и гледаше залязващото слънце. От мястото, на което стоеше, изглеждаше сякаш слънцето потъва в реката. Вятърът беше толкова силен, че бучеше грубо в ушите ù, правейки невъзможно да чуе каквото и да е било друго. Дългата ù черна коса се вееше пред очите ...

Той е близък и далечен.
Обича да се крие,
избира най-неоткриваемите места.
Стреми се да не показва чувствата си.
Крие се зад коварна маска. ...

С последните си думи вземи
и въздишките ми по теб,
във талисман ги превърни
и после продължи напред!
И аз ще продължа нататък, ...