Само в космоса черната дупка
всепоглъщаща истински черна е!
И гробовният трап неподкупен
с двата метра вдълбана каверна.
Друго черно в природата няма! ...

Tempi passati*
Къде отива Времето след Края?..
Къде преди Началото било е?..
Аз цял Живот прахосах да узная,
но някъде изгубих се в безброя... ...

„Виртуално говориш. Виртуално мълчиш.
По-стаена от орех. По–незрима от стих.”
(„Виртуална жена” - Илко Илиев)
Виртуално обичаш. Виртуално целуваш.
По-безгрижен от вятър и по-мокър от дъжд. ...

Лъгала съм някога света,
щом живота свой съм те наричала,
лъгала съм даже и в това,
дето казвах как съм те обичала.
Имам още хиляди неща ...

17.03.2012г.
гр. Сопот
автор: ©Събина Брайчева
* Емануел, от иврит, означава “Бог е с нас”.

Преспах със него. И какво?
Веднъж изчуках го. И толкоз.
Бе просто секс. Без грам любов.
След секс без обич няма болка.
Сега съм сита като лъв, ...

Има дни, в които нещата не изглеждат толкова зле. Когато не се молиш на висшите сили да движат бързо стрелките на часовника, а с тях и работния ден. Когато стъпваш по-ведро и си мислиш, че може би точно този живот е подходящият за теб. Сигурна съм, всеки има такива дни.
Когато бях по-малка и се гнев ...

Харесвам онзи август от картината,
със кроткото безоблачно небе,
с ветреца, дето дипли кринолините,
с притихналите ярки цветове...
Със улицата прашна, с хлапетиите, ...

Тишина...
Един самотен лист политва,
откъснал се от своя клон,
бездомен като нас останал.
Мълчим... ...

Във мислите ми все препускаш,
лицето ти аз виждам всеки ден,
секунда, две, за миг напускаш,
но знаех, ще се върнеш пак пред мен.
Очите ти като кафето, ...

Денят преваляше. Зимният вятър сякаш не можеше място да си намери. Сърдит, разфучан, леден, помиташе всичко по пътя си. Небето - свлечено над покривите. Дори бездомните кучета се бяха изпокрили в този студ. Ако не светеха лампите по къщите, човек можеше да си помисли, че се е озовал в някакъв фантас ...

Тихотворение.
Тихо нека е в главата,
и в сърцата.
Леко да е на душата,
светлина. ...

Родих се любопитен кестен
и паяк люлка ми оплете
от прежда слънчева и често
във нея слизаше небето.
Цъфтях напролет пребогато, ...

Навреме нека да се разделим.
С най-честните си кожи, още потни.
Камeлия Кондова
Не очаквай да грохна, да стана проклето безмозъчно старче,
дето пие оцет, вместо вино, и дъвче с протези. ...

Да се влюбиш в този, в който никога не си очаквал
Доста често се движиш само в една среда, една компания, въпреки че познаваш много хора. Но в един момент разбираш, че можеш да се влюбиш в някой, който познаваш от дълго време, но никога не си го приемал като нещо повече от познат. Тогава разбираш, ч ...

Чудовище
Ти се питаш какво съм аз?
Отговорът е толкова ужасен!
Под мойта маска от красив порцелан
бди тъмен злодей, кръвопиещ и опасен… ...

Понякога копнея за докосване,
което не заплашва целостта ми.
Понеже мойте плещи са износени,
а нежността ми не търпи несръчности.
Понеже не понасям посегателства ...

Петък е! И цялото човечество ликува края на работната седмица. С неутолена жажда, гърлата на половината български мъже, очакват спиртната наслада за сетивата или както казва една българска реклама за ракия – „меката топлина”. От друга страна жените обсъждат тоалетите за така важната по исконна бълга ...

… а цветя са поникнали
като късчета пролетен блян
посред зима
и превиват стеблата си с вятъра
и танцуват с дъжда… ...

Душата ми ти образа рисува
със четки от печална красота,
с която постепенно се сбогува
и слънце осветява любовта...
Онази истинската, чистата, ...

... а те обичам, ей така,
напук, на инат те обичам.
Не искам да те държа за ръка,
не искам в очите ти да надничам.
Не искам да те гоня отново, любов, ...

(Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.)
Почва да ми писва от всичко. Честно ви казвам. Вие знаете, че аз винаги говоря истината пред камерите и абсолютно никога не си сменям мнението за каквото и да е. Защото се уважавам. Но наистина вече ми писна. И от народа, и от медиите, от вси ...

Аз още помня първия учебен ден
и родното училище голямо,
в което като прекрачих прага,
научих се да пиша Мамо.
И слънчевата класна стая, ...

Под върховете, в слънчеви долини,
закътан си ти, чуден земен рай.
Родени са тук горди исполини.
Прохладно е, на розов цвят ухай.
Заспя ли вечер, шепнат върховете: ...

Стиховете не са еднакво силни.
Като децата и те са различни.
Има напудрени, насила стилни...
скучни, бледи и прозаични.
Стихове-вятър. Изчезват в полето. ...

Очите му... Те са толкова красиви - кафяви, точно като кафето, което пия всяка сутрин. Когато ме погледне с тях, не мога да му откажа нищо. Искам, старая се да бъда силна пред него, но не успявам... Той е всичко, което ми е нужно, но и също всичко това, което ме съсипва. Защо не спре да стой така - ...

България се намира в Европа и като част от нея, ние, българите, имаме правото да се наречем европейци. Териториално е така, но дали наистина притежаваме чертите на истинските европейци. Дали нравите ни, възпитанието ни и отношенията ни един към друг са цивилизовани и отговарят на тези, които трябва ...

Старо

Лаура и Йоланда
Лаура непрекъснато търсеше агенции, които предлагаха жени, обучени да се грижат за хора с увредено зрение. Имаше проведени вече няколко интервюта, но все си мислеше, че не може ей така, с лека ръка, на предаде дъщеря си на когото и да е. Беше изчела всичко, което успя да намери, за с ...

Сърцето ми с тъга се пълни,
че трябва с теб да се простя,
че нивга няма да те видя,
че занапред ще бъда аз сама.
Горчиви сълзи аз проливам ...

Чувам твойте мечти! Като мисли на друга планета.
Като хора, които говорят през смях и във мен не вали.
Като чужда съдба! Като нежност прикрита в очите
с топли думи от теб. Като дъжд, вече спрял да боли.
Искам с теб да съм пак! Искам пак да усещам дъха ти. ...

Кой се страхува от обичане?
Та божи дар е любовта!
Нали разбра - обречен си
да бъдеш пролет в есента.
Не се плаши, обичай ме, ...