Студено е... Нали е топло в Ада?
Аз трябваше отдавна да съм там,
а чувството, че някъде пропадаш,
признавам си – и него разпознах.
А този дъжд, що сипе безучастно, ...

Невъзможна любов ли? О, Господи, няма такава!
Кой на буйния вятър извечния порив ще спре?!
Тя е космос и дим, и магия, гореща жарава,
тя живее дори и когато сърцето умре.
Невъзможна любов? Колко глупава, плитка измама! ...

ЛЕТЕЖ
“Орльо, орльо, горско пиле,
дай ми твоите криле,
за да литна...”
Стара песен ...

Вятърът отвя листото.
И то усмихнато се радва на новия си свят.
А после дълго, вечно плака за своето изгубено дърво.

Софийска сага 11
Глава осма
Новата 1952 година не донесе нищо хубаво на Славка. В театъра се бяха появили млади балерини от балетното училище. Мадам Шони беше пенсионирана и изпратена да обучава пионерчетата от балетната школа към Двореца на пионерите в Кърджали. Държавният музикален театър имаше но ...

Колко жалко
се получи.
Разбих се в каменни стени.
И за малко
не улучи ...

Най-красивото отлита,
най-вълшебното се губи,
щом изтлее магията му,
най-невероятното става
обикновено, най-хубавото ...

Имам аз една мечта -
за пролет, за светла бъднина,
да усетя душевната ти красота,
да усетя твоята светлина.
В нея пак съм аз облян. ...

Желая те...
Душа и дух, и тяло -
сега съм мъж - до липсващо ребро.
Сърцето ти е птиче полетяло
и кацнало във моето око. ...

Ще дойда в офиса ти само по парфюм
Тази пролет, мили,
вече ме побърква!
Феромоните ми - всички
взеха да превъртат. ...

Ще сложи карта или зар ще хвърли
и в кармата човешка ще се взре:
на фолк певица, топ модел, на гърли,
на бизнесмен, "педал", или конте...
Разбрала, че под лустрото се крие ...

Веднъж срещнах един просяк, който извади от коша парченце хляб. Спрях го и го запитах какво е работил в миналото, а той ми отговори, че е бил инженер, а сега не може да си намери работа. Вкъщи децата му гладували.
- Търсят все млади, за да могат да ги лъжат по-лесно шефовете им - отговори той.
Сведо ...

Разпорихме душите на парцали,
от вените направихме въжета,
поведоха ни нагли маргинали,
повярвахме на тяхната вендета,
а жаждата си с кърви утолихме ...

Един чаровен ден
Чаровно търсих
във чаша кехлибарена - ума си
А в тъмното чаровно появи се
чаровник... и започна да ги ръси ...

В очите ти съм толкова красива.
В сърцето ти съм толкова добра.
От устните ми сладък мед отпиваш
и плуваме в море от чудеса.
В очите ти съм толкова красива. ...

Мислиш, че знаеш кой си? Нищо не знаеш.
— Из филма "Сблъсъци" на режисьора Пол Хагис
Бъди до мен, когато полудявам,
когато ще забравя даже кой съм.
Тогава вече няма да прощавам, ...

Жадна съм за обич, помогни ми,
отчаяно те търся нощ и ден,
очите ми във твоя поглед да се губят,
и устните на твойте да са в плен.
Не понасям липсата на топлото ти тяло, ...

КРАЙПЪТЕН ДЪНЕР
Като крайпътен дънер онемяваш
след профучалия край тебе ден.
В очите ти въпросите остават,
без отговор в кръвта превъплътен. ...

Без тебе дните се нижат бавно и мъчително
като тежки, дъждовни облаци пред буря.
Без теб светът изглежда сив и скучен,
макар да грее слънце и да цъфтят цветята.
Без тебе аз изглеждам друга - самотна и мълчалива... ...

Казват, че всеки човек е една малка вселена. И наистина, това е така – няма две индивидуалности с еднакви съзнания. Следователно, всеки човек е изключително ценен, тъй като с неговата смърт умира и цяла една вселена. Уви, за съжаление, смъртта е неизбежна – това е краят на всеки един житейски път.
И ...

Прежуря Слъчевият диск!
Мараня блести под клепки примижали!
Душа настръхнала като врабец!
Сърцето бие в крехкото телце!
Искри фонтанови небето отразява! ...

И потичат сълза по сълза
И няма кой да ги забърше нежно
Чакането на позвъняване така желано
Надявайки се никой да не влезе
Моята малка стая на болката ...

Стефан оправи за последен път вратовръзката си и тръгна за работа. Целуна Маги на излизане, провери дали веригите на ръцете и краката ù са добре поставени и излезе от стаята, като не забрави да я заключи отвън.
Маги остана сама. Така, окована и заключена в стаята, прекарваше дните си вече четвърти м ...

На къра
АГРОстих
Тъ виждъм ис пулету кът минаваш,
приметнъла мутика прес гърба,
дълбоки дири ф угъртъ уставаш, ...

Влизаш и мълчиш!
Излизаш, без да се обадиш.
В празнотата, празна ти стоиш,
как поне не се забавиш!
Скарай ми се, наскърби ме, ...

На излет в планината
Вървя...
Край мен е планината.
В ушите ми
от тишина бучи. ...

по творбата
Монолог на Иисус Христос
О, Господи! Това ли беше всичко...
Страхът е болка. Болката е страх.
Когато всички рани си приличат, ...

Пролет
Ти, пролет моя зелена,
идваш с песен при мен.
Дърветата цъфнали пеят,
птици над мене кръжат. ...

От своето сърце съм те изтласкала.
За кой ли път на себе си повтарям...
Изчезваш като рана от одраскано,
а бездните под мене се затварят.
И вкъщи няма счупени предмети. ...