Срещнах аз един мъж през една априлска нощ.
Нощ, в която навън беше мрак... като в моето сърце.
Мъжът бе красив и чувствен, с голямо сърце и романтична душа, търсещ любовта.
Срещнах аз един мъж през една априлска нощ.
Срещнах го и ме заговори, аз - самотна, наранена... и не обърнах внимание на негов ...

Облак върху облак
над света пътува,
вятър му помага
да се налудува,
а морето синьо ...

Моля те, ела
Има ли те?... Няма ли те? –
питам се сега...
Късно ли е?... Рано ли е?...
Как да продължа? ...

Утро. Будилник. Душ. Закуска. Работа. Обяд. Хоби. Вечеря. Сън... Девет стъпки в моето ежедневие, изпълнени с толкова спирки и въпроси по между им, а да ме мъчи само една единствена мисъл. Мисъл, която автоматично ме спира на всяко покорено стъпало и пред всяко ново... ягода или шоколад? На пръв погл ...

избодох
очите на календара
задрасках му
нарисуваната уста
вместо панделки ...

Има думи, които просто не можем да изречем на глас. Не говоря за тайни или пожелания, нито за липса на изразни средства. Говоря за онези думи, за които се искат не само смелост добри харизматични качества, те изискват да се пребориш със себе си. Нямам предвид реплики от сорта на "Да, прав беше" или ...

***
2-3 капчици
дъжд
днес ти пращам
по вятъра ...

Има нещо красиво в дъжда по слънчево време.
Нещо, което те кара да погледнеш лъчите,
промъкнали се между капките божествена вода.
Нещо, което подобно на надежда приповдига ти духа.
И отвлича те от всичко временно и тленно. ...

Здрасти, аз съм Авалон. С ударение на първото „а“, моля. На седемнайсет години съм. Родена съм в една малка къща на брега на австралийското езеро Торънс. Баща ми и майка ми са от онези простовати, но особено грижливи и обичливи хора. Татко Джон Джаксън и мама Марла Джаксън са фермери.
Когато бях мал ...

Две тихи думи,
прошепнати в нощта,
две топли длани,
докоснати сега,
два кратки мига, ...

Защо дойде
и ни отмъкна
приятел мил и скъп?
Та той не бе изминал
и половината ...

Когато отворя онази врата,
дали ще ме пуснат да мина?
Преливам, тъй пълна със гняв и вина,
та чак под клепачите имам.
Проплаква еолова арфа навън, ...

О, Шипка, беше се провикнал Вазов!
О, Шипка, се провиквам днес и аз!
Синовна тръпка по гърба ми лази,
аз преживявам всичко в този час!
Какво величие и героизъм! ...

Вън е бяло.
В мен нещо вали. И прави локви.
В тази зимна тъга не мога да пиша.
Бих могла да мисля, да мисля
само за локвите и да спя… ...

Спас, шофьор на тир,
докато кара през Сибир,
адски много му се ще,
да си направи малко кеф.
Качва готина мадама, ...

Самотата. О, това е много относително нещо. Подобно е на онова ужасно стягане в гърлото. На сълзите в очите. Същата като мрака в стаята. Студеннината в душата. Смъртта. Ужасно чувство. Опитите ми да опиша самотата са все така несполучливи. Тя не се вижда. Чувства се. Изпитва се.
Няма да забравя думи ...

ТРУДНИ ОТГОВОРИ
- Мамо, аз лизбийка ли съм? – нахлува тя в къщи и въпросът ù ме удря най-неочаквано като гумена палка по главата, отскача към тавана, закача се на полилея и остава да виси там.
- Те ти булка Спасовден... – тихо промърморвам от изненада.
- Мамо, днеска ли чичо Спас има имен ден? И коя ...

Като изгубен ангел сред милиони светове,
прелиташ и рисуваш с всички цветове.
Скиташ и обикваш даже зверове,
коя си ти, великолепна, от къде се взе?
Дали не си сестрата на Муерте, ...

Мълча! Със зъби тракам, зъзна
и спомен газя с мисли и нозе.
Не търся път към тебе да се върна.
От болката съшивам си небе.
Разтърси ме! Изригнах в чувства, ...

Когато в небето час след час се мръква
и облаците се прегръщат, все по сиви, пълни с искри...
Kогато въздухът започва да трепти,
а стрелките на часовника замлъкват -
тогава знам, че скоро трябва да вали. ...

В средата на лятото, в дъното на жегата
тече река, още непресъхнала.
Тополите вода сънуват.
Остри върхове навеждат,
за да се напият. ...

Две сърца самотни плачат
с алени сълзи,
а съдбата сляпа, неразумна
сложила помежду им каменна стена.
Две сърца самотни плачат ...

Търсих пътища навред,
бягах от хал предишен,
давих моето сърце,
страх и мъка скрих аз в стих.
С вихрогонче тичах по поле ...

Стигнах до тази идея след като прочетох
Ти мислиш си, братче, че лесно се пие –
да имаш да вземаш, въобще не е вярно...
Най-първо е трудно да случиш ракия.
Ментето навред е - опасно, коварно. ...

Величие небесно
Далечни светове и близко слънце
в миг един отново се прегръщат.
Погледът ми спира и се връща
от това величие небесно. ...

КОРАБ
На гнева ни могъщият кораб огромен
по вълните на Дунав от залеза слиза.
Тих бял Дунав на Ботев отдавна е спомен,
пада яростен здрач, ...

Бездни с камъни и бездни от чувства,
те толкова силно привличат,
изградени сякаш със тайно изкуство,
към себе си теглят ли, теглят...
... Искаш ли любовна бездна да си направим, ...

ще преплувам и теб,
и слънцата, които ти подарих,
във време, измислено от трети,
когато бурята сънува пети стих,
а аз се плаша от новите куплети. ...

БАЩА
Грижа и нежност -
това е баща!
Учи ме що е
смях, доброта. ...

Опитвам се света си да разложа
(приличам на златистобял разтвор).
Но сякаш го разтварям и не помня,
а дните ми се сплитат във застой.
Изчезват, но оставят в мен утайка ...