Седя си и си мисля. Знам ли коя съм? Знам ли коя искам да бъда? Разбира се, че да. Ако ме попиташ как се чувствам и какво мисля за себе си, мога да напиша книга за недостатъците, качествата, добрите и лошите страни, държанието ми в различни ситуации и на различни места, чувствата ми, изобщо да опиша ...

Когато вечер Гърция заспива,
сърцето ми започва да бушува,
и идвам аз при тебе, мили сине,
но вечерта не ще и да премине.
Прекарвам тъжните си нощи с тебе, ...

Днес, в началото на жаркото неуморно и безгрижно лято, се отправих на път към моето родно селце, изпълнен със спомени от красотата на моето детство. Спомних си бялата къща, облепена с камък и мрамор, цветята, отрупващи градината, баба ми, която отмаляла, с треперещите си ръце ме чака на прага, щом с ...

Онзи ден пих чай с хора, които съм виждала само на снимка, а за секунди разбраха всичко за мен. Застреляха ме с куп въпроси, жлъчни думи, остри погледи, после ме съживиха с глътки ръчнонабран чай от планината. Благодарихме си, че сме се видели, не обещахме, че пак ще се срещнем. Никой няма да ни нак ...

Христо и Грета
Христо и Грета, в Дома за сираци,
своята нова приказка пишат...
Някъде има прозорци от захар,
а на масата - лакомства пищни. ...

Без да ме знаеш, поръча ми малко,
сякаш бях някаква жадна клошарка.
Седна до мен, погледна ме топло,
после ръката си пусна под бара.
Казах „Недей!” и станах веднага, ...

Мила,
слънцето изгря.
Направил съм кафе.
Закуска съм приготвил.
Стани. ...

из новата детска книжка "Червенобуз юнак"
(раздел "Вредни навици")
ПИЯН ДЯДО
Дядо пийване обича.
Сутрин към кръчмето тича, ...

Леглото беше единично, той, с тъмно сини боксерки с черни райета по ръбовете, лежеше до мен, толкова възбуждаш, толкова магнетичен. Влудяваше кръвта ми, изостряше сетивата ми , обладаваше мислите ми. Аз лежах до него по сатенено нощно бельо, прилепнало по тялото ми с цикламено оцветяване и черна дан ...

ВИНОТО РАЗДАЙ!
Не изпивай чашата до край,
когато разделен си със любима.
Длето от мисли ще дълбай.
Студено ще е - като в зима. ...

Тази сутрин забравих котлона.
И изкипя тишината...
Забравих си мислите на балкона.
Забравих да полея цветята.
Забравих да ида на работа. Даже ...

Докосни ме
с пръсти,
с поглед,
с нежност.
Докосни ме. ...

Между нас - милиметър дихание
и нощта, мека като масло.
Разтопено е разстоянието
на молекулярно ниво.

Щом тръгнеш, аз ще те последвам.
Ще бъда сянка и в мрачен ден.
Ако някога ръка протегнеш,
ще докоснеш, знай, ти мен.
В твоите следи ще стъпвам, ...

В себе си носиш името красота,
лицето ти сияе слънчево игриво.
В сърцето ти струи доброта -
край теб само топлина и е щастливо.
Търся да те видя, да те зърна. ...

Как искам да се рея из простора
далеч от всяка жалка, човешка суета,
от болните амбиции на слепи хора,
от шумотевицата на града.
Защо за птиците е туй възможно само, ...

Влезеш ли веднъж в лодката на живота,
тя ще те люлее с пълни сили.
Пързаляш се и падаш върху найлона,
със който някога те бяха припокрили.
Когато се роди дете, то първо проплаква, ...

За теб си мисля постоянно,
когато вечер аз заспивам.
И теб сънувам непрестанно,
и теб до себе си намирам.
Когато те погледна неусетно, ...

Очните дъна са неизследвани,
по тях
полепнала е твърде много прах –
дълбоко напластена.
Под нея са погребани жени-сирени. ...

Какво си ти, Поезийо, кажи -
не си ли птица с мисли полетяла,
усещаш ли, когато в нас боли
душата и тъй грешното ни тяло?
Какво си ти, Поезийо, кажи - ...

Почти погубена
Тя влиза бавно, без да чука,
настанява се удобно в сърцето ти
и се забива в душата ти...
... като остра игличка. ...

Страх ме е да се страхувам -
дори да мисля за самия страх,
как ли не да го умувам,
да съм герой – дори не щях.
Някак свикнал съм да се озъртам, ...

Старият тон любовен, пронизващ тишината,
допир чувствен, галещ нежното лице.
Мрак, пречупващ светлината,
спотаен в детското сърце.
Нежна струна мелодия рисува, ...

Как да стигна до теб
и да кажа на глас страховете си,
като нямам утеха,
в която сега да повярвам.
Имам само сърце, ...

Днес е тихо навън. Не минават самотници,
скрити в своите облаци от разрошени мисли.
Няма вятър дори. Само дрипави улици
и купчинки тъга от изсъхнали листи.
Днес е тихо навън. Някак плоски са хората. ...

Когато в кадифето на дъгата
от шията до тънкото ти рамо
потъне обезсилена следата
на моята брадичка приласкана,
когато откровеното ми тяло ...

Тънка Въздишка - сапфирена,
от мъничко птиче Перце,
утринно Гласче - полуръждиво,
Буйнокоска - трепнещо Сърце.
Със нокти на пантера Тя е, ...

Когато зимата рисува
Когато зимата рисува,
навън ти погледни!
Повярвай, гледката си струва,
как слънцето от студ звъни. ...

Дали не мога без другите?
Те част ли са ми от душата?
Мога ли да се лиша от услугите
на познати и непознати?
Дали не мога да оцелявам ...

ОБИЧА ЛИ МЕ?
Летят в небето облаците сини,
блести с усмивка слънцето от злато,
а дните като конници немирни
препускат след угасналото лято... ...

Обичам те, обичам те, дете -
дар божи, сбъднати мечти!
Обичам твоето лице -
там греят слънчеви лъчи!
Обичам те! Обичам твоите очи - ...

Животът е миг,
един необуздан бик,
който препуска
и бързо лети,
а времето сякаш ...

ОБИЧ БЕЗ РИМИ
Затворена в ритмичната поезия,
забравих, че животът ми е в проза.
Усетих страх. Видях римувана
самата смърт, в отчаян некролог. ...

Чашата преля. Недей отпива!
Не се преглъщат парещи вини.
Защо, когато нещо си отива,
тогава всеки казва „Остани!”?
Свещта се умори. Недей я пали! ...

Два гълъба в утрото свежо
кацнаха тихо на моя перваз
Загукаха нежно
Прииска ми се и аз
да се включа ...

И аз ще си отида някой ден!
Уви, не мога да ти обещая
да бъдеш винаги със мен -
аз сигурно сама ще сложа края.
Не искам да ме гледаш със очи, ...

Прелюдия
Листопадно тихо пристъпва нощта
сред гнездата на птици отлитнали
и напевно, в хор, започва с дъжда
цветовете да слива в очите ни... ...

Ч И П
Живеем в чипа на държавата.
(Разбирай - в столичния град.)
Не бързай с грешните представи.
Почакай с изводите, брат. ...