За малко с мене остани, за малко нежност още.
После всичко си вземи, а аз ще те сънувам нощем.
Ще сънувам теб, застанал, тихичко до мен как дишаш.
След снощна страст останал, тогава нежни стихове ще пиша.
***** ...

Надървен от искателство.
Загърбен от предателство.
Посърнал от страдателство.
Низвегнат от недознателство.
Абсолютната гама от чувства са ...

Животът ти ще бъде грозен,
ще те препъват хора неведнъж,
не мисли за миг, че си изправен,
достатъчно ками ще имаш в своя гръб!!!
Образите злобни ще те гонят, ...

Бог ме създаде не от пръстта.
Аз се родих от водата,
оплодена от нежен лъч светлина,
чудотворна и свята.
Аз се родих не от мъжко ребро. ...

ГЛАВА 1
Казвам се Каролин и съм на двадесет и седем години. Живея в САЩ, по точно - в Охайо. Имам квартира точно в центъра на града. Живея там със своя приятел Дейв. С него сме заедно повече от четири години. Но напоследък започвам да се съмнявам в него. Защо ли? Сега ще ви разкажа защо...
Беше поре ...

УТРИНЕН ДЕН
Лутам се!Къде ли отивам!?
Някой да се провикне вместо тишината!
Луната ме кара сладко да заспивам
и виждам как скрива се светлината... ...

Пеперуди,
докосвайки се с пипалца,
на танц се канят
и между лунните лъчи
с крилца копринено шумят. ...

Парфюм от грехове
Аромат на грях, ледена саблазън,
порочен мрак над гинеща душа,
разумът остава апатично празен,
похотта царува, роб е любовта! ...

Всички се смяха, а той бе на пода,
стискайки в длани червило,
a аз пък си мислех: '' Защо ли, за бога,
на момчето за гримове става му мило?''
И веднага му лепнаха те етикета, ...

Влюбих се в момиче на име Попи.
От момента, в който за първи път я видях,
аз нещо много важно осъзнах.
За страстни мигове, прекарани с нея, аз живея
и за нежността и романтиката и копнея. ...

КОТЕ
на Ани...
Котето от двора тича
и под печката цял ден се припича.
Вън снежинки вече хвъркат, ...

Не, не съм аз „нормално момиче" -
сякаш съм с Вселена по-далечна.
Осъзнай, че не съм тук отлично
и върви, с мен недей да си пречиш.
Аз не съм за живот с теб готова. ...

Среща

Приятелче любимо,
къде така се скри,
казах думи немислими
и теб аз нараних.
Сега седя притихнала в стаята сива, ...

По сценарий...
Играя по сценарий,
играя "лошата" жена,
и всеки път... Повтаряй!
Изкарва ме от кожата. Не мога да се спра! ...

Ранна утрин в нощния бар...
Отворил рано, или не затварял
е бара неразсънен в утринта
и тук- таме по масите насядал
е някой, недопил си през нощта... ...

Намерих те... Намерих твоя свят
и сякаш той за мене бил е правен,
и в миг потънах, като слънце в цвят,
събудено от нежност непрежалена...
Намерих те... Намерих твойте дни, ...

Иска ми се да вярвам,
че съм част от играта -
и за миг не скучая,
а не знам правилата.
Някой друг ни подрежда - ...

НЕ СЕ Е СЛУЧВАЛО
Не съм се случвала, не ме е имало...
Било е сън, когато си ме любил!
Усещаш ли сърцето ми изстинало?
Загуби ме! Тотално ме загуби! ...

- За кого гледаш?
- За него.
- Липсва ли ти?
- Трябва ми.
- Но вие почти не се познавате... ...

Богомолец
Рисувам в твоята стая,
приведена върху белия лист,
с очи уморени, с въглен чертая,
той пълзи наляво, надясно, като артист. ...

Ама-ха
Що така ма заряза
снощи баш на мегдана!
Жълт картон ми показа -
ама фтори. Ко стана?! ...

Аз имам много лица.
По малко на всяко приличам.
Аз съм облак. Аз съм тъга.
Ти тъгата обичаш ли?
Аз имам много лица. ...

Уроци по сценично майсторство
Роса
..............................................
Сгъсти се влагата и натежа.
Преди да се оформи, се отрони ...

Писмата ми
се превърнаха в уморени лястовици
- с по едно-две изречения,
слепени от студа.
Как тогава си представям, ...

Любовта се спуска тихо от клоните
И се замисли „ДАЛИ ПЪК СЕГА“
Точно в момент – в миг на стонове
Дали да се мушна в тази глава
Дали любовта ще измести страстта ...

Спомени
Ще затворя една стъкленица със спомени –
шепа минало време, щипка пясъчен прах.
Като листи от есен златокоса отронени
да отекнат във дните ми с весел, радостен смях. ...

Коя рибарка е и кой ловец?
Аз съм рибка, а ти какво си?
На свобода съм аз творец,
но към мрежите ме носи.
Какво е нежност и какво е страст!? ...

Зима във Варна
Море, море,
ти зъзнеш на студено...
Настръхнало си цялото
от студ. ...

С насмешка благосклонна я поглеждат
минаващите покрай нея хора.
Във скута ù – тефтер, две куки, прежда,
в очите ù - вселенската умора,
нелепият ù руж се откроява ...

ЕДИН ЖИВОТ
Като ритони с тежка медовина
поемах дните с тръпните си пръсти.
Търкаляха се щедрите години,
опиваха ме с виното си гъсто, ...

Защо животът да е лош
Каква невероятна тръпка,
като сладък сън ме пак гори,
а слънцето като загадка
пак с мен върви. ...

Невероятно трудно е да те обичам -
така заплетен си на възел
от гордост, рани, болка тъжна,
не знам, ще мога ли да те развържа!
Сълзите неизплакани ще ти изпия, ...

Усещаш ли как не мога да дишам,
за миг щом не мисля за тебе?
И спомняш ли си, бяхме дом и огнище –
тогава сърцата ни пеeха...
И чуваш ли как бленува небе ...

Събудих се... Отново две очи
прогаряха клепача на съня,
сервирайки в чинийки от винú
копнежа по несбъдната мечта.
Събудих се... Огромната луна ...

Да си призная, май не съм си в ред. Направо от дежурство, уморен и мръсен, както съм с униформата и тежкия сак, стиснал букетчето с есенни цветя в ръце, се влача по разбитото шосе към едно страшно за мнозина място. Още помня как в моето детство гробищата бяха откъснати от квартала, самотни в безбреж ...

Две мравки щурат се напред- назад, насам- натам.
Незнайно накъде поели.
Приклекнал паяк, тежка артилерия,
дебне някой в мрежите да оплете.
Примигват две очи и гледат: ах, умрял! ...