Прегоря лятото, като свлечена кожа на гущер.
Хладно е, след дъждът завалял.
Мирише на есен и огоряло стърнище.
С дъх на мокро куче тича вятърът
по тревите, до охра излъскани. ...

Какво от туй
Какво от туй, че е студено,
че мръзнем в блока всеки ден.
Навънка бие на Зелено,
светът е с Пролет зареден!... ...

ДОСЪНУВАЙ...
“Сън е животът...”
Уйлям ШЕКСПИР, “Кориолан”
Изковано от светло сребро, мълчаливо разсъмване пада
над горещата плът на света, който диша край мене, ...

Светът в мен крещи
Светът в мен крещи, когато
всичко се превръща в нощ и небе,
когато прозорците светнат изведнъж,
когато звездите с блясък горят. ...

Композитор и изпълнение: Иван Е. Дракалиев
29.03.2012
Амстердам/Холандия

котарачета
ветропоказатели
пълнолуние

Цветове
топли и светли летят,
показващи
вълшебство и романтика
в сърцето ми, ...

Знам, че не е редно, но... Обичам те!!!
Знам, че е много да се надявам да ме обичаш и ти.
Знам, че дори когато бях твой, не намери любовта в мен,
та сега ли,
когато е невъзможно да се случи каквото и да било между нас. ...

А аз избрах да бъда недоверие
и не послушах вътрешния глас.
Гласът, със който шепнеше сърцето:
"Не всяка истина прилича на лъжа"
Късметът беше пясък между дланите, ...

Предяха ветровете тишината,
а нишките, по-тънки от коприна,
втъкаваха уханност от цветята
и свобода небесна, бистросиня.
Слънцето раздаваше надежди ...

Аз не съм от онези момичета,
които са леки като перце.
Аз тежа, щом ме вържеш на шията.
От скала преродих се вчера в дете.
Мисъл, дошла преждевременно. ...

Вървя и се опитвам да изтрия едно петно по пътя, което ме дразни, но как, като това петно е собствената ми сянка. Подритвам я и не я познавам, сякаш съм чужденец в собствения ми живот. Спирам да се огледам, но стъклата на кафенетата отразяват само разочарование. Една дълбока скръб за нещо, което не ...

На тоз свят ме сполетя ужасяваща трагедия,
сполетя ме една невиждана за много хора болка.
Това си бе една нечувана елегия,
имам нужда от една свръх естествена упойка.
Бе отворена в мене рана, духовна, жива, ...

Мираж ли!
Преминах планини, поля зелени,
от утринна роса - вода отпих,
със сетни сили, а очите уморени,
съгледах в хоризонта и разкрих: ...

Научете ме как да се забавлявам,
а не сред тъплата кротка да стоя,
гледайки хорското безгрижие,
планове за бъдещето да редя.
Научете ме как да се усмихна, ...

Глух или сляп?
Глух или сляп, чудя се, докато ги гледам как острят бръснача. И двете ще ми причинят еднакво страдание. Въпросът е чия липса ще е поносима?
Цветове или мелодии?
Да виждам сребристо проблясване на бръснача или да го чувам как се плъзга по точилото?
Завързали са ме здраво. Няма как да и ...

Не, не, аз не те виня
и никога не бих те обвинила
за това, че влезе в моята душа
като птица, гнездо във нея свила.
Сама реших да те допусна там. ...

Тенекиен похлупак подскокна
от котела - пълен с мишки,
търкули се по сокак - надолу,
и това се чу от всички...
Мишчици се втурнаха свободни - ...

Нося жито - едри семена! Искам да получа за него кожи, месо и още доста неща, дето трябват… Зима иде!
Тържище е… Там - до морето! Може и за риба да дам някоя торба от семената. Имаме си насушена от реката, но морската си е друга работа… Вкусотия!!!
А! Ей го тоя - дето не му разбирам какво казва, ама ...

Защо да плача,
щом блика в мене радостта?
Защо да пея,
щом живея в мъка и тъга?
Защо да искам ...

Пясъци
Ден...
Слънцето пали
пожари от образи,
гъста мараня. ...

Виж слънцето отгде наднича
зад облаците любопитно.
С венец сега ще ги накичи
с дъга, тъкана ситно-ситно.
И после, със усмивка златна, ...

на разсъмване
мигпреди утротопожари да запалив очите на деняе тишинас ухание на сънтогаваръцете тижелания извайвата дъхът мисрещнал твоялюбоввъв въздуха рисува

Аз съм изгубена следа,
скитаща се в мрак сама,
слънцето свети в очите ми,
но в душата ми е само тъма.
Дали изоставена бях, ...

Целувка
Две листа се целуват на прозореца ми.
Мокри.
Влюбени.
Вълшебни. ...

Дай ми лекарството
Идвам от гората и ми трябва пространство,
болен съм за обществото, така че дай ми лекарството.
Дундуркам си промилите, в просто пиянство,
едва съм стигнал до тук, така че продай ми лекарството. ...

Любов ли е, щом всяка нощ заспивам с твоя снимка под възглавницата си? Любовта ли кара тялото ми да изтръпва всеки път, когато чуя песен, напомняща ми за теб? Любов ли е, когато вървейки по улицата, се оглеждам – може би ще си някъде там? От любов ли виждам крилата ти в облаците? От любов ли се сеща ...

Етиката, Моралът - боже опази, човек не знае в днешно време как и по какъв начин да заложи на едно от двете, на друго ли, да си измисли ли нещо... Това все е въпрос, който наистина не може да се реши от само себе си, но все пак впоследствие се оказва много сложен. Такава една завъртяна работа, че ся ...

Тъй пролетно ме галиш сутрин, Слънце,
от кадифе по-нежни са лъчите ти.
Посяваш на надежда златно зрънце,
живеца връщаш палаво в очите ми...
Аз вече врях, кипях в житейска мъдрост, ...

Винаги съм се питала защо са всички тези страдания, защо не мога да си намеря никъде място. Сега, поглеждайки назад разбирам, че съм търсила мястото си не където трябва. Всичко е било с цел да ме отвърне от външния, видим свят и да ме насочи към невидимия. След години страдания, които човек усеща ка ...

Две сенки се гонят нощ и ден
и уморени в мрака вплитат ръце.
Те дишат, живеят вътре в мен,
танцуват под ритъма на бясно сърце.
Едната дарява покой и наслада, ...

ЖЕНИТЕ В БЯЛО
И те са жени като всички други -
Живка, Здравка, Любка, Светлана.
Майки, другарки, колежки, съпруги,
но със професия хуманна. ...

КАК СЕ ПАЛЯТ ЗВЕЗДИ
...Научи се звезди как се палят!
Не ги сваляй с банални слова...
Нека думите ти ме погалят,
нека има във тях чистота! ...

When I’m with you
When I’m with you
When I’m with you, you, you, you
When I’m with you
What good’s a memory ...

We barely remember, who or what came before this precious moment.
We are choosing to be here, right now. Hold on, stay inside...
This holy reality, this holy experience. Choosing to be here in...
This body. This body holding me. Be my reminder here that I am not alone in
This body, this body holding ...

Тъжен хотел
Тъжен хотел, до самотна магистрала,
тъжен хотел, животът не протича както исках.
Тъжен хотел, до самотна магистрала,
тъжен хотел, животът не протича както исках. ...

Закърмен съм от църквата със вяра,
да виждам красотата и във звяра.
Вълкът е кръвожаден. Той не пости.
Отиде ли на някого “на гости” –
след него само кожа, кръв и кости! ...