Знаеш ли, че в моя хол,
дето зимата слънчаса –
масата е вече стол,
а пък столът стана маса.
Може би, защото тук, ...

Говори!
За теб, за изгрева, за Бог,
за двама ни, за цялата Вселена.
За Истина, създадена с Любов,
която сред безкрая е родена. ...

Дядо,разкажи ми за онова сушаво време,
когато по Илинден рукваше дъжд...
Нали спомените са в душата ти бреме?
Дядо, защо се разплака на мига изведнъж:
нима Свети Илия тогава дойде от небето ...

Вдъхновено от "Пожарите на България" с автор Ranrozar (Стойчо Станев)
Неразсъмнало още, а огън кладе
слънцето жарко в небесната пещ.
Ни глас на птица, ни свирня на щурче...
Тишина и предчувствие за ад горещ! ...

МУСАКАТА НА МАМА
... не зная как реши един следобед
във кривото тавенце – алпака,
наместо да възври в котлето бобец,
да ми направи – Мама! – мусака. ...

Да те забравя, нямам сили
Да те забравя, нямам сили,
денят е лятно слънце и мечти
и стиховете музика открили,
повтарят името ти, в тях си ти. ...

Дъждът облича старите сгради
в прозрачни дрехи, от течен кристал.
Мие улици, коли, площади
и отнася старата кал.
Всяка капка пречиства града ...

И така..
Той я четеше, а тя се усмихваше.
Не беше точно разговор,
в който водиш диалог.
Но тя и без това не обичаше, ...

Ех, да беше и ти Християнин!
Че да мога да ти споделя -
как на Господ все се моля да си мой и да те имам.
И как навръх Великден аз слушам камбаните,
които весело шумят из малката църквичка ...

На Дамян
Как бързо нижат се годините,
без твоя поглед миличко дете.
Като пустош при бедуините
е нашето посърнало сърце. ...

Докосвай ме нежно, само с поглед и усмивка...,тъй както дъждът докосва зрялото грозде през юли, топлият дъжд с влажният дъх на свобода. Аз съм забраненият плод и лудостта, която ти връщат спомена за младостта. Разцъфваща илюзия в очите на дете, остаряло за миг, отново се събужда...Треперят устните н ...

Слънце мило пак изгря
огнено - земята пари,
а небето посивя
тук – там облаче го шари.
Виж, увехнаха цветя, ...

Била си ми майка във дните значими,
когато живели сме в минал живот.
Във този сме близки и много любими,
от нежност обзети сме,мъж и жена.
А днеска и утре дори да умирам, ...

Обичам си децата... и техните деца!!!
Защото те са моето, което искам да
оставя на Света... Истинското.
Не търся разбиране, не за това!?
Как искам обич да тържествува в Света. ...

Как си днес, лудо момиче,
годините вече тежат ли?
Къде ли е волното птиче,
криле му още кръжат ли?
Лудо момиче, кажи ми, ...

Раздялата мирише на липа,
на дъжд, отчаяно залял тротоара,
на стиснатите зъби и кръвта,
която вкусваш малко след шамара.
Раздялата е в пустия и тъжен бряг, ...

Обожавам те наесен
и във всичките сезони...
Под стрехи без птича песен
сред тайфуни и мусони...
Обожавам те в октомври, ...

Прости ми...
Непоканена пристигам...
Просто следвам порива
на Собствената си Душа...
Незнайно как... ...

Искам държавата ми да цъфти,
но да стане това явно не е лесно!
Но може да се сбъднат тия мечти
и ако тъй стане - това ще е чудесно!
С усилия, воля, мъки държава се гради, ...

Всичко, което има смисъл,
е крехко и тленно
като нежно листо -
ще падне от вятър,
от студ ще замръзне, ...

Как ожоги на побелке, непонятны как и я…
Молчат Дома - ''Клетка''
Врати и етажи,
безконечни миражи:
Дълбоко в сърцето ...

Шепне тихо, може би е стих,
пак дъждът по топлия ми покрив,
думичките до една са мокри,
затова в стиха ги приютих.
Тръпне приласкан и този град, ...

...И запя Дъждосвиреца отново!
След сушата гласа си не пести:
усещането за дъжд го възхити!
Небето събираше облаци оловни!
Хората изгаряха от юлски огън! ...

Срещнах те на улицата малка.
Ти беше леко удивена.
Как така след толкова години
те познах и даже името ти промълвих?
Това за мен бе истинска загадка. ...

Срещнах те на улицата малка.
Ти беше леко удивена.
Как така след толкова години
те познах и даже името ти промълвих?
Това за мен бе истинска загадка. ...

ПРЕГОВОР НА СЕРВАНТЕС
... да се надявам – вече ми е късно, че утре ще започна нов живот,
че в мен за нови битки ще възкръсне забравеният нейде Дон Кихот,
че копието мое ще го носи самият Санчо Панса! – стар хитрец,
на неговите глупави въпроси – да отговарям – някога бях спец! – ...

Забулен през нощта във белия чаршаф
ме прегръща силно и плаче смуглият Ашраф.
И спомени горчиви тъй задавено преглъща,
докато аз в обятията му неспокойно се извръщам.
А на тая слаба светлина той е хубав, карамелен, дългокос ...

ПЕВНИЦА*
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
да застанеш по средата на писмото,
да го отделиш като небето от зеницата,
да замълчиш пред Книгата на живота, ...

Обичам те като водата,
която слънцето привлича,
лъчите галят, по-нататък
с наслада по водата тичат.
И тя с любов ги отразява, ...

Очите ти –
пристанища от слънце,
посрещат ме
тъй нежни и добри.
И спуска котва ...