Жив съм
Аз съм тих покровител.
Пътека към рая съм.
Безстрашният рицар
в тегоба разпалена. ...

Ден първи след интервенцията – живи сте. И сте се наспали за първи път от месеци насам – отпускът си е отпуск, макар и леко помрачен / хм, леко ли?/ от остатъчната болка и тръпненето в челюстта. Тъй като не сте скочили в тъмни доби, както в обикновен работен ден, кафето не е толкова животоспасяващо ...

Какво ли мисля си, рядко позитивен
да спрат войните от първи в понеделник
Путин, Байдън, Ким, Нетаняху... и т.н.т
как ли спите, така ли се "приспиват" децата - животът ви понеже ви е кратък
Един ще съди, не и аз ...

Аз унесен съм в мечти, дете!
Остави ме до теб да полетя,
да съзерцавам хубаво цвете,
всичко лошо аз ще ти простя!
Слънце грееше, топлеха ме лъчи, ...

Ти беше за мене наслада,
сърцето в нежност обвила.
Заслужена земна награда,
като прегръдка на самодива.
Ти беше храм сред цветята, ...

ДЕН ЗА ПРОШКА
Той добър е светът, ала ние сме лоши стопани.
И защо ли за всичко все другият да ни е крив?
Кой ли повод е дал да се мислим за богоизбрани –
досието ни Господ ли писа със златен молив? ...

-
Чук-чук-чук…
Пиленцето разби черупката, измъкна се, отръска се от парченцата и каза:
- Сега ще ви науча как се живее…
- И се огледа с интерес… ...

Дали съм странен или луд?
Епитети, би поставил друг?
Но...със странен поглед бих се вгледал-
с факти важни с лудостта си да прогледна.
На сивите си улици в прах потънали- ...

Всяко нещо има си „анти“:
Както Христос – своя Антихрист,
тъй и кризата наша –
антикризиста Денков.

През следващите няколко седмици двамата си изградиха рутина. Първо се будеха рано сутрин и тренираха активно няколко часа, за да изразходват атмата на Лизи. След кратък или не чак толкова душ закусваха и отиваха в замъка, където двете с Рамая прекарваха още няколко часа. Нововъведенията в стаята й б ...

Край мен препускат белите коне,
като пегаси те отлитат към небето.
Очи щастливи на самотното дете,
което носи розата си във сърцето.
Не знаех, как изглежда любовта, ...

Без любов, какво е този свят?
Без добро, какво след нас оставяме?
Няма ли ги, даже и в палат,
капка щастие в живота нямаме!
Липсата им е огромна празнота, ...

За теб не мога
За теб не мога повече да пиша,
от обич аз се изморих,
гласът ми нещо взе да срича
и чувствата изпепелих. ...

Временен финал – за туй-онуй, като за „довиждане”
Та, викам аз, хайде малко да се разделим, да си починем. Защото цененото днес изкуство е това, което те отвежда далеч-далеч от реалността. Пък аз – какво? Занимавам ви с Митето, с Ванката, с кака Дана…Абе, изобщо – показвам ви хора и случки, които са ...

МЕЖДУ ВАТЕРЛО И ВАРНА
... в парка с мъртвите алеи листопадът си изгни,
чернодрешки – зимни феи, в залива пълзят вълни,
през мелтемите скрибуца празно водно колело,
почне ли денят с пърцуца, свършва със менте мерло, ...

Щом Вселената има за тебе подарък
нека бъде избран с нейна следа
Всичко материално изтлява и свършва,
а тук сме затрупани от такива неща.
Приемѝ кристално чисти ум и сърце, ...

Двата месеца , след кавгата на Лиза и Грен с главният командир Щърм, бяха изминали адски бързо и почти неусетно. Воинът и неговият помощник Гравин, бяха поканени да останат, като гости в манастира, за колкото дълго пожелаеха и те естествено приеха благодарни, защото не знаеха къде другаде могат да о ...

Ако ме помните като войник
от паметник,
не ме помнете!
Обезглавен, дори и на желязо,
ще бъда литургия ...

лѐто се още
едно изтърко̀ли - без
ОБИЧ - защо ли

Не знам точно как да се изразя,
за това просто реших да го сътворя.
Оставам всяка част от сърцето си
самичка да изкаже себе си.
Спомням си, когато те видях за първи път ...

Дори не искам да си мисля
какво ще стане с мен без теб.
Не мога да поема риска
сама да бъда занапред.
Да бродя във нощта несрета ...

Зная всичко
за пропадането
от високото.
И към високото.
Но още не зная ...

Музика , текст и изпълнение: Явор Георгиев
Аранжимент: Бойко Иванов
Получи се един своебразен новогодишен подарък за Явор. И нека винаги има поне трохичка хляб.

И чудя се, и чудя се... Не зная,
дали съм в някой ъгъл без посока,
и още ли е крепост мойта стая,
срещу тежките оръжия на злото?
Или съм се надвесил над тревогите, ...

ПРЕСЛЕДВАНЕТО
На Тамос Мангор му омръзна да се прави на вожд. В началото се забавляваше да управлява сегите, но нищо интересно не се случваше.
Лесно ги прекърши. Тукашните хора се подчиняваха на всеки, който е по-корав от тях. Първо се опитаха да го убият, но той им показа какво може звуковата пушка ...

Колко сме горди…
и как живеем в заблуди.
Колко сме горди,
от гордост приятелства губим.
Колко сме горди, ...

Прибирам се от никъде.
А никъде е някога,
в далечни небосводи,
пиша приказка една.
Намерих разкази с милион илюстрации, ...

Михаил беше първенец в отбора по бягане. Тренираше още от първи клас. Постепенно премина през различни дисциплини в леката атлетика, докато не намери мястото си в бягането. Решаваща роля за избора на дисциплина имаше треньорът му, Иван Паунов, който умееше да работи отлично с младежите. Успешно ги м ...