Разхождам се из Западния парк,
наметнала жарсената жилетка.
Отпивам от уиски „Къти Сарк“
и правя си сезонна равносметка.
Поредното ми лято отлетя - ...

Гол феномен,
едър проблем.
Натрапва се факт
без милост и такт.
Обичта усвоява, ...

Есенни листа се сипят в тишината,
И пак по пътя скитам се сама,
Златно и червено заменят синевата,
А вятърът ми шепне за стари времена.
Дърветата със нежност се сбогуват ...

Защо ли с есента тъгата
в очите ви се настанява?
Та само с багрите в листата
усмивката във мен изгрява.
Какво, че падат дъждове? ...

Здравей, любов, реших да ти напиша писъмце.
Макар че вероятно си забравила коя съм.
Е, все едно - сега не си за мен мечта и цел.
Директна съм, не се засягай, нека сме наясно.
Залъгвам се, че всъщност по-добре ми е без теб. ...

Разбито сърце...💔
Но е поне
на зелено поле.🌻
За пореден път
в нова скръб... 🌧️ ...

Чешма водата, бавна, бистра
Бърза мътна
Ябълката на раздора
В "Небесно Царство"
Кой сега стои зад Маска

В нозете ми октомври кротко спи
и в своя сън рисува ме щастлива,
а рижав вятър в старите липи
от злато изковава му статива,
на който той – художник самоук, ...

Посолството диктува ли, диктува ...
А верноподаници-политици,
от Чичо Сам по-върли атлантици,
глас роден не - презокеански - чуват.
Европа му приглася (де ще иде) ...

Защо твърдят, че есента е тъжна –
листата ѝ са хиляди слънца,
които топлината с жар поддържат
в сезона на разбитите сърца.
И не дъждът сълзите насъбрал е, ...

Линкин Парк - Единствен
(Album: H.T.Demo 1999)
Откъде да започна?
Разполовено сърце...
Нямам нищо общо със собствената си плът и кръв... ...

Затвори си очите, момиче!
Тихо чакай! Нощта ще е синя.
Ах, недей за звезди да надничаш.
Просто чакай! И аз ще намина...
И пътека до теб ще направя, ...

Но що е информационна зараза - ще попитате вие, признавам не без основание. Веднага ви отговарям с риск да ме помислите за луд - информационна зараза означава да се заразите по телефона, по време на провеждане на разговор. От много години наблюдавам този абсурден на пръв поглед феномен. Тръпки на уж ...

ЕСЕНЕН ПАСТОРАЛ
... върху сачака с вехтите асми
орляче гладни косери се спуска,
додето дядо огъня стъкми,
ще поседя с лула тютюн на пруста, ...

Когато слънцето засия в небето, Марина тръгна след майка си и подтичваше след нея, защото тя вървеше доста бързо. Носеха сапун и една торба с дрехи за пране. Беше горещо и жежко. По небето не се виждаха облаци, а само лазурно синьо небе. Пред тях реката се влачеше уморена и бавна от летните жеги. Що ...

Месец септември се тихо замисля
и тайно проронва листа в тишината.
Лее клавирни есенни мисли,
вплетени във септемврийска соната.
Закапва есенен дъжд във екстаз. ...

Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво ...

И ако се махнеш
от хоризонта,
и ако тръгнеш нанякъде,
селцата ще се изсипят
като малки бели чашки ...

ЧИРАК НА БОГА
... този свят е покрив и светулка, пък нали съм пътник сам и слаб,
чувам как в долапа си шумулка мишчица, понесла къшей хляб,
ако в нощ – катранено безмълвна, те удари вятърът свиреп,
в къщицата моя върху хълма имам чаша винце и за теб! – ...

„Всяка радост е бременна с мъка“*
според алгебричната заръка.
Психологията е наука,
по човекодушие неука.
____________________________ ...

Ангел без крила
Познавам ангел и това е мама,
обичта ми към нея е много голяма.
В ранна утрин и в късен час,
бдяла е, грижи се с много обич за нас! ...

Бе, я си гледайте живота,
защото той си отминава!
Вашата изчерпва квота,
на всеки мъничко остава.
Във битието всякакви сме били... ...

Път
Какво е пътят на човека? Пътят е
Нещо велико - път между земята и
Небето. Истината, която човек в
Живота свой твори. Да се храни вечно ...

Аз харесвам есента!
В летни багри е гората!
Ходя мокър под дъжда
и се радвам на сланата.
Аз харесвам есента! ...

Обикалям в музей пълен с изложби на изкуството. Имаше множество картини с малко дребни описания под тях. Интересен е въпросът, защо изобщо съм на тази изложба?
Четейки стихчета, така наречените описания, на картините Ви в които показвате вашите дълбоки разсъждения, видях глупост по-голяма от моята.
...

Робърт Фрост - Прашният сняг
“Dust of snow”
Robert Frost
THE way of a crow
Shook down on me ...

Линкин Парк - Част от мен
(Album:Hybrid Theory EP 1999)
Част от мен не иска да си отиде...
Всеки ден ми напомня... колко я мразя...
Спрямо последствията съдя... ...

Ако знам, че ще дойдеш в нощта,
ще изгрея за тебе в небето -
в пурпур нов, в закъсняла луна,
в звездопад, път поел към морето.
Ако знам, че ще дойдеш в съня, ...

Лекарството ми против стрес
е, мили дами, Много секс!
А виждам, че сте все стресирани,
омотани в конци, филмирани,
забързани, изплезели езици, ...

Единствено изстрадалият пътят си знае цената му.
Бездомните кучета имат повече право на човечност от много "човеци".
Самотата е дар за интелигентния и преимущество за търсещия.
Промяната може да трае цял един живот или само един удар на сърцето.
Щастието не е в това, което искаме да изследваме, откр ...

Чакам!
Пия виенско кафе,..
Мисля,.....
Мечтая с влажните устни по тебе,
да се разхождам... ...

Обичам есента. Тя е различна,
променлива и с много неизвестни.
За някои е може би безлична,
ала за нея има много песни.
За мене е вълшебница чудата, ...

Една жена остава в паметта
на мъжката обител и сърце.
Една терзае вечно съвестта
и покорява мъжкото лице.
Една от всички ражда любовта ...

Времето неумолимо тича
и чертае бръчки по лицето,
а на мен така ми се обича!
Любовта балсам е за сърцето.
Всъщност май неправилно го казах. ...

"Мое лято"
Листите на календара се ронят в тишина,
като есенни листа, носени от свобода.
Отиде си лятото – пъстро,
с емоции незабравими, цветно и красиво, ...

Обичай,
обичай.
Додето сме млади.
Додето сме млади
и още невинни. ...

Бохем
Бохем съм и бохем ще си умра!
Ще си отида с чаша във ръката!
С красивата усмивка на жена!
С прегръдка и със болката позната! ...

ИЗПРАЩАНЕ НА МИНАЛИЯ ДЕН
... какво ти пука, че светът
те гледа – бял, варосан гарван? –
излъган – за пореден път,
и – за пореден път – повярвал. ...

Като че ли някой беше влязъл в хотелската стая и това я накара да отвори очи. Да, слънчевите лъчи се бяха настанили по стените и върху леглото. Тя излезе изпод завивката, облече набързо гимнастическото трико и излезе на терасата. Слънцето я приласка в обятията си. То се беше разположило върху морска ...