Аз писах толкова писма до дядовци с коледни сияния,
оставях недописани листа и неизказани желания.
Сега седя и пиша:
- Скъпи дядо, навярно гледаш ме от онзи свят,
на коленете ти съм раснала отдавна, ...

Виновни няма. Има обич дива,
която през сезоните лети.
На мен любов такава ми отива –
да ражда невъзможните мечти;
да идваш като облак градоносен, ...

Въпрос на усещане!
Забързани във времето, унесени в кариерен бяг,
забравихме да сме човеци и любовта приемахме със страх.
Не вярвахме, отричахме, отхвърляхме я като грях,
но въпреки това тя жива беше някъде дълбоко в нас ...

Това, че бе далеч, не ми попречи
да те обичам, както онзи път, когато те видях,
да протягаш длан към свободата, да я сграбчиш,
свободата, за която тъй много завидях.
Ти имаше мечти, които следваше безспирно ...

- Пушката!... Тенчо иска пушката – крещи някой на пожар и удря по пътната врата.
Децата замряхме - Тенчо е баща ни.
Мама и баба застинаха - беше млад сватбарин от друго село.
- За к'во ти е пушка? - пита баба през притворената врата.
- На мен не ми тряба… - запахна момъкът. ...

Поредното без смисъл денонощие
и втръснало до болка ежедневие.
Болка и разруха е животът ми…
и давя се във своето безверие.
Едничката любов, до смърт пребита, ...

Прости...
прости, че ме е страх...
Прости ми...
да обичаш не е грях...
Прости... ...

Мъникът 3
Нощта беше тъмна и дъждовна. В този късен час никъде нямаше светлинка. Въпреки това Мъникът действаше спокойно и уверено. След като беше отключил гаражната врата, сега беше ред да се справи и с вратата, която водеше към втория етаж на къщата. Тя беше построена в началото на второто десетил ...

Масивен, солиден, спокоен.
В пространството той на тишината господар е.
Непоклатим, неудържим, покрит единствено с пелерина от слънчеви лъчи.
Покрит е с прах заради времето, неусетно минавайки покрай него като спокоен минувач.
Спокоен той чака, отброява, изчислява и размисля бъдещето, края и началот ...

Прогонихме надеждата - отива си...
Събира си старателно багажа....
и знамената бойни бавно свива си.
Някак унил и жалък е пейзажа.
Дали защото розовите очила е сложила, ...

ОТКРАДНАХА МИ ДЕЛНИКА
- Вярвам в Бог и в Бетовен.
(Рихард Вагнер и аз)
Отмъкнаха ми делника
в тази залисия. ...

Налей във чаша тънкостенна
червено и искрящо вино,
отпивай бавно, постепенно
вдигни наздравица любима.
За здравето, за любовта в живота, ...

Влез в сърцето - колко тайни крие,
разлисти го, лист по лист го прочети;
всяка страница от обич мъката ще скрие,
след това внимателно го затвори.
Опознай душата, яростна и нежна, ...

ЗАБРАВИХ ДА ОБИЧАМ
(на Пепи)
Далече си,
когато се стаяват на ледената зима ветровете
и късно вечер аз слагам да заспи сърцето. ...

Изминалият миг е смърт,
не можеш да го върнеш.
И вчерашният ден е смърт –
не можеш да го върнеш.
Изтеклата година е повече от смърт – ...

Приюти се в моя свят,
за да бъдеш с мен щастлива!
Вдъхвам свежест, аромат
от лицето ти красиво!
И засищам своя глад ...

Кажи ми, мамо, как да мразя,
когато силно съм обичал?
От тежка мъка как да пазя
сърце, с което съм се вричал?
Със черни мисли как да скрия ...

Сълзи от мрамор черен,
студени, тъжни и горчиви.
Мечти кат речник беден,
празни, пусти, сиви.
Очи мълчаливо питат ...

Нищо, че сега не си до мене,
ще се радвам, ако си щастлив.
Моята душа - тя нека стене,
искам само ти да си щастив.
Искам да съм с тебе, но си тръгвам. ...

Ако можех да трептя като струна,
бих ти пяла тъй, както преди.
Всички пътища бих извървяла -
със душа, нароила мечти.
Ако можех отново да вярвам, ...

МНОГОТОЧИЯ
Ще ме откриеш в тези многоточия
по-ясни от безброй фалшиви думи,
по-страшни и от дуло в слепоочието,
градящи мост над яма помежду ни... ...

Свободата е глътка въздух
за давещите се.
Свободата е късче хляб
за гладните.
Нейната невъзможност е ...

Още те обичам, но вече не страдам за теб. Вече те преживях веднъж, умрях и се съживих... по-силна съм от болката. Достигнах момента, в който съм по-силна и от чувствата си, не съм ги убила, само ги оставих настрана, безразлична съм към тях... нека ги има, но да не ми съсипват живота. Ще те забравя! ...

Когато имам нужда от поезия,
не гледам стари филми, не чета романи.
Не оставам нощем будна -
замислена и разпиляна...
Не броя наивно и звездите, ...

Престана вече с другите деца
синът ми да играе криеница.
Далечни станиолени слънца
слепиха дълго моите зеници.
За туй не съм видял, че стана мъж... ...

Неудачник
Ти си неудачник,
правиш ме на глупачка,
доверието ми не е играчка,
аз се старая много да ти се отдавам, ...

Много мислих какво да напиша, как да го напиша, но мислите просто не напускаха съзнанието ми. Спомените минаваха като кино лента, а аз ги „гледах“ с радостна усмивка на лицето и от очите ми неволно се търкулваше сълза. Сълзата на щастието, онова, което Дядо Коледа ми донесе миналата година, и то е н ...

Бялата върба пред черквата в Папаз дере всяка година биваше окастряна от основата си до върха, щом дойдеше деня на Цветница. Всяка сутрин на светлия празник викаха рано сутринта Хаджи Трендафил да дойде с острите ножици. А какво красиво дърво е самата върба. Прекрасен сивкав ствол с набраздяванията ...

Любима, нежнобяла -
въпреки Студа,
нека да се потъркаляме
върху снега!...
Ще потъркам аз ...

Сърцето ми бие със ритъм различен,
когато си мисля за теб.
И сякаш повтаря "Обичам, обичам!"
и тайно във мене расте.
И става голямо. Побира Земята, ...

Облякох
новата си дреха,
измих лицето си,
косите подредих.
Поемам днес ...

Таен остров
Бъди остров мой таен извън океана,
запокитен от бога на меридиани далеч:
с гори, вкаменели от мъдро мълчание,
с роса, неизпита от жаркия пек. ...

Аз от радост летях и паднах,
но силната в мен пак ще се изправи.
Усмивката ще е на лицето ми,
вярвам, въпреки всичките болки и рани.
Ще се изправя и здраво ще стъпя на земята, ...

По "Не съм измислена" - Андромаха (Белла)
(С уважение към личността и вродения талант)
"
Не ми ли вярваш...
аз не съм измислена, ...

НА УТРОТО ТИШИНАТА
Чуйте на утрото тишината,
въздух свеж дълбоко вдъхнете,
вижте как ярко сияе зората
и широко вий ръце разперете… ...