Няма неотворими врати,
няма неспечелими войни,
няма невъзможни мечти,
няма неумиращи трепети,
няма неспасяеми души, ...

А беше нощ...
(рибарска гатанка)
Ахххх... а беше нощ...
Беше нощ! Светлее тихичко луната...
Утро се задава – дискът лунен тънък се люлее. ...

Небето е само,
но този път за колко,
питаше се то.
Всичко наоколо беше запустяло,
а слънцето неотдавна беше се прибрало. ...

РИСУВАНА ТЪГА
Помоли да те нарисувам.
Не мога.
Трудно е.
Разбираш ли? ...

Българийо славна,
кой на народа сърцата открадна?
Къде са днес великите,
вехнат нейде из тръстиките!
Брата за брат не тъжи! ...

===
Хищно-влюбени са прозорците в хижите.
Планината очи ненаситни затваря.
И в белите преспи лавинено ниже
страстни целувки и звук от китара... ...

А-з нямах грехове,
Н-0 в заблуда живях,
Г-ризат ме страхове,
Е-дин-единствен грях
Л-юбовта ми бе. ...

Сърцето си в шепата събрах,
парченцата разплакани кървяха...
Пронизваше ме сиво-черен страх,
надеждите излъгани скимтяха.
Поисках да я утеша, ...

В тази стая полунощ е
на изплакана полусълза.
Тебе аз полуобичам още
сама, насред полусвета.
Тази нощ е полуняма ...

Спряла съм се до река от образи
и оглеждам лицето си плахо;
сред другите нежно размиващо -
линии, спомени... кратко
потапям се, ...

Когато дойде утре, ще съм тук ли?
Камбаните ще бият ли без мен?
Ще липсват ли ти моите милувки?
И жив ще си ли ти, макар без мен?
Ще бъдат ли без мене цветовете ...

И аз съм полегнал до теб, но отвъд
под калната, рохкава почва.
Където светът, където стихът
в химерното ,,утре’’ се вкопчват.
Където отмъквам току от Къделята ...

> ... За свободата, мечтаната, тъй силно жадуваната.
Светът е огън,
който ни изгаря
безмилостно
в надеждата. ...

Защо биеш така във мен?
Нима ти пак си в плен?
О, сърце, кажи, кого избра?
Нима от дума на разбра?
Пак не ме слушаш, нали? ...

Малко вероятна история
Февруарското утро сърдито надничаше зад короните на все още събраните в един силует тополи. Беше на границата на светлината и мрака. Градът бавно се събуждаше за неотменните човешки дейности. Прозорците на жилищните блокове се палеха и гаснеха в някакъв свой порядък.Те, като о ...

От белега не капе кръв. Не капе.
Пътечката си алена забравил.
Забравил и лицето, и ръката,
които с недомислие раняват...
По пътищата споменни единствено ...

Цигарени убийства
Цигара след цигара. Запалвам ги една след друга. Изпушвам ги една след друга. Убивам цигара след цигара.
Стоя пред барчето, на отсрещната страна на улицата на моето скъпоценно даскало. Не съм единствената. До мен стои друг цигарен убиец. Часът все още не е свършил. Но и двамата сме ...

Един живот живеем,
борим се с все сили,
отиваме да проумеем
и да обичаме хората ни мили.
Слънцето заменя се от вечен мрак, ...

Забрава
С дъха на утринна роса
звезден блясък капе от листата.
Слънчев миг във моята коса
пари още във дланта ти. ...

За теб изгарям
Поемам дълбоко дъх и продължавам,
на желанието отново се отдавам.
Сълзи горещи лицето ми изгарят,
а едни очи душата ми в пламъци оставят. ...

Щастлива утрин, слънцето ми маха.
Усмихвам се. Прекрасен е денят.
И ето, пак за тебе сещам се,
кат мълния във мислите дойде.
Поглеждам снимката ти, тихо гледаш ме. ...

Вървя по пътека със цветя
и виждам двойка ръка в ръка.
Вървят и те безпощада по пътеката такава.
Изведнъж шум се чу...
сърце разбито изсумтя. ...

Разказ на един талантлив приятел, публикувам го тук с разрешението му. Докато го четох, усещах как сякаш нещо ме е хванало за гърлото и не ме пуска, уникална атмосфера.
................................................................................................................................... ...

Знам, че си сред нас, макар невидим за очите
и, щом удари късен час, ни гледаш от звездите;
не без теб, а за теб се учим да живеем дните.
Ангели неземни, надявам се, над вечния му сън да бдите.
Към нови хоризонти твоята душа отплава, ...

ОТ ИЗБОРИ
(Преди около двайсетина години)
Не. Това не е моята пролет.
Моите кокичета не разцъфтяха.
Моите лястовици няма да се върнат в гнездата си. ...

Събирам мигове за вечност -
от звезден прах да сътворя луна
за най-безлунната ти нощ;
и капки дъжд за жаждата ти ненаситна;
и ласки от полъха на вятъра; ...

ПОЕТЕСА
Станах поетеса –
участвам в процеса
за гласност-перестройка
и ПАЛ-СЕКАМ настройка… ...

Пристъпвам в здрача, търся близостта ти! Усещам те, дори очите ми да са затворени. Уханието на твоето познато и любимо тяло ме влудява! Мога даже да се обзаложа точно в стаята къде си. В миг потръпвам само с мисълта за Теб! Знам, ти също ме желаеш! Красота е нашето проникване: на Души, Тела и Светов ...

Луната бързо скри се.
Защо пак е сърдита?
После закачливо ми нашепна,
много тихо извини се.
Полегнала е в прегръдките ...

Ръка за ръка
Аз и ти, две деца в дъжда,
две видения нежни и девствени,
с преплетени пръсти, с туптящи сърца,
наблюдавахме изпадалите, есенни кестени. ...

На "по чашка" с времето
Времето търси своя дан и ни взема:
и воля, и закони, и вопъл, и стих,
всяка дързост потъва в мъгла неродена -
неведома присъда - вдигнах чаша и отпих. ...