Миг за причастие
Дали времето спира за в миг
или е само едно стълкновение?
Проблясъци с надежди, мечти -
в необратимо постоянно движение. ...

Живея в спомени и сънища красиви,
за друго просто не намирам сили.
Света ми срина и боли ме много
от думите: "Не те обичам вече. Сбогом."
И питам се сега какво направих, ...

Е, да поспорим с теб, живот:
какво ми взе, какво ми даде?
От малкото - събрах гнездо,
а ти и него ми ограби.
Пак жива съм до този ден ...

(не)случване
и нищото
просмукано
под прага
на вратата ...

Ако можех да остана само
за минута, щях да те погледам,
да помълча, да съжалявам
и тихичко да се оттегля.
Очите щях да си гримирам ...

Желания
Полугнила круша
да похапна и корица хляб.
Ще добавя и водица.
Блага дума да изрека ...

Със фини сенки спуска се нощта...
Със фини сенки спуска се нощта -
тъмнеят бавно шумни булеварди,
такъв разкош, такава красота -
небето засия в червени багри... ...

Неутолима зима
Светулчено си тръгна лятото,
на бос крак шляпайки в простора.
Разтуха дири без умора
сиянието му подмятано. ...

Над калните асфалти
се носеше мълва,
че пак под транспаранти
събира се тълпа.
Че пак ще има речи - ...

Мила мамо,
Това е най-трудното писмо, което съм писала някога. Трудно ми е... но трябва да го направя, защото съм твоя дъщеря. Пръстите ми се плъзгат по добре познатата клавиатура, а думите напират една през друга, мислите се подреждат бързо, душата ми говори и те търси непрестанно… Търси те сутрин, ...

Къде си, месечино моя?
Къде си? Търся те, а те няма,
а в сърцетo непреклонно мое
гори нестихваща жарава.
Къде си, месечино, през пролетните дни? ...

Виждал ли си въглен как трепти,
вихрено в жарава как танцува?
Изронвайки от себе си искри,
които вятърът задява и целува.
И танцът му е влюбен и щастлив ...

Взела Пещера огън и сила
из недрата на древна земя,
от сърцето си вино дарила,
на герои попила кръвта!
Тъй прекрасна и пълна със младост, ...

Разхождам се по тези стари улици…
Мирише ми различно.
Непознато…
В душата ми са още недописани
надеждите ...

Наистина ли си безсмъртна
и никога не остаряваш,
до мен си неотлъчно,
състрадателна и нежна?
Аз моля те любезно, ...

Утрото повдига със усмивка
кадифените дипли на нощта.
Денят бърза, без да знае,
че не искам да те пусна
от вълшебната прегръдка ...

Не плачат мъжете наистина,
но как да не плача,
когато загубил съм чисто,
самородно злато.
И страда душа недолюбена, ...

Размитият образ на твоето лице
до болка изтезава моето сърце.
Сълзите капят от моите очи,
бавно се топят моите мечти.
В огледалото не виждам своето отражение, ...

Глупачка ли съм, или съм пияна,
щом в гърлото ми дращи, а се смея,
с любов да плащам всякоя измама,
Венера да съм сред Касиопея.
Седни сега до мен да ти разкажа ...

Познавам девинския вятър -
усещам първа, щом нахлуе в долината.
Прилича на момче, което по земята тича,
но гони детството на птиците с крилата.
Той свири дръзко в белите комини, ...

Най-нежните жени, приятелю,
не крият грубите си пръсти.
От труд и оран зачервени,
с които даже Господ се е кръстил.
Най-силните жени, приятелю, ...

водопади "Игуасу"
*************************
Хей, Игуасу!
Мое любимо място
вълнува сърцето. ...

Когато любовта е от кралиците,
пазени със стени и роботи -
тогава влюбеният трябва да е птица.
За да надлъже с глас роботите.
За да надскочи с криле стените. ...

Свири най-тъжното зейбекико* на струните
на вечната ми самота
и сипвай до безкрайност от узото - кристалното,
в чаша средиземноморска отчайваща тъга.
Сега съм скитница, таверна тъжна, ...

Ти си жива
Всяка нощ те чувствам все по-жива
в загадката, наречена живот.
Теб избрах да нося и закрилям,
рождението - вечен дар и брод. ...

Сяхме любов и пожънахме вечност,
копнежът да сме заедно не спира.
Когато в дните си не сме далечни,
от тази емоция дъхът ни замира.
По-нежна си отколкото в мечтите ми, ...

Не си отивай, може би до вчера
аз можех да преглътна и това,
но днес, когато те намерих,
съм просто влюбена жена...
Не си отивай, искам сутрин рано ...

„аз мога да ти дам усмивка, поглед нежен –
за” другото” и в Ада не прощават...”
ДАНИЕЛА ВИКТОРОВА (danda)
За „другото” и в Ада ни жигосват,
че този Ад със себе си го носим. ...

ПОСЛЕДЕН ОПИТ
Малечка-Палечка не съм
в люлка от орехова шлюпка,
но съм сгушена като насън
в дебела охлювна черупка… ...

=====
Не мога да се меря със слънцето,
не се меря с лъчите му жарки.
Но съм огнена! Докосни ме по тъмно -
ще танцуват по мен нестинарки... ...

Пустиня с цвят на карамел
разтича се в душата ми в кафяво
и пясък се разпръсква фин като
наметало над бягащи камили,
със звездни пръсти от космически ...

СЕЗОНЪТ НА КАРНАЧЕТАТА
Панаири, панаири...
Дим, карначета – ерзац.
И се пие яко. Свири
на дудук брадат свирач. ...

Светът
лошо изписана
размазана точка
леко центрофугирана
не мога да я изтрия ...

ФИЛОСОФИЯ
Не мисля, че защото нямам време,
не се заглеждам вече, огледало, в теб...
И не затуй, че съвестта ми дреме,
аз вадя щастието си от своя джоб!... ...

Вятърът е като нежен звук,
който пее, връхлита и унищожава,
разхлажда и потушава.
Вятърът е това, което причинява
и болка, и радост. ...

Смокините са падащи сърца,
изгубени от птиците по пладне,
с зелени устни хладната трева
подхваща ги полека, да не паднат
на някой камък с остър ръб, ...

Нашето време
Не е роден човек за топла стая,
за дълъг и предвидим живот,
залинява от безветрието най-накрая
и залюбва жалкия, презрян хомот, ...

тръшната врата
лава в нови длани
кратерна надежда
върху занулено минало
хербаризирано "Обичам те!"