Признание
Влетя във мен като огнена богиня
Подари ми страст и ласки обич и живот
Душата си поднесе като нежно цвете
Слънцето донесе топлина любов ...

Не унивай, море... Тази вечер на болки е чужда.
Като счупена стомна си разхвърляло плахо вълни.
И се чувстваш самотно - унило - и тъжно.
А край теб февруари отново свирепо ръмжи.
В този сляп хоризонт ти недей и за миг да поглеждаш. ...

Даже не знам защо го пиша това... И искам ли да ви го разкажа. Аз не обичам да пиша и не умея. Не съм нито писателка, нито поетеса, нито дори учителка по литература. Занимавам се със застраховане – сметки, анализи, оценка на риск, статистика... Скучна работа, бихте казали, вероятно. Дори писма не об ...

Обратно броене
Когато плачът стане само игла -
забравена в куп от сено...
Щом добрият смешник си загуби гласа
в оглушителен жабешки хор... ...

Колкото дълбоко в мен се вглеждам,
в най-дълбокото политам.
И се слива дишаща безбрежност
със сърдечния ми ритъм.
Смисълът велик един и същ е: ...

Повярвай ми, не помня думите.
Родих се, за да стрелям в тебе.
Оставих те на спирката за никъде.
Спасих мечтите ти. С обричане.
От днес не мога да летя. ...

Ти - отдавна пораснал и земен,
аз - по детски разсеяно бедствие.
Тази драма, така ненавременна,
просто няма причина за следствие.
Тук местата са вече заети ...

Ако можеш да ме обичаш - обичай ме, па макар и мълчаливо. За любов не съм молила никого, няма и да моля никога. Ако можеш да не огорчаваш дните ми - носи ми някаква усмивка, па макар и само с твоето присъствие. Дали е обич, не зная, но от моя страна е обичане - истинско, глупаво, страшно обичане.
Не ...

Сигурно няма да повярвате на историята, която ще ви разкажа, но ще поема този риск...
Вчера си беше един обикновен делничен ден, понеделник - като всички
понеделници. Знаете, нали - след почивните дни ужасно трудно е човек да се "отлепи" от дома си и да се адаптира към новата работна седмица. Тръгва ...

КУМБА ТАМ
“Защото както и да се променяш, в твоето лице
аз винаги ще виждам Кумба Там – богинята на красотата.”
Леополд СЕНГОР, “Магребска ли бе тази нощ?”
Аз нося в спомена от дните прежни, ...

Предпролетно
Небе като дълбок
планински вир,
надува вятъра
над планината... ...

Бардът, дето пее из полята, от Смисъла е сътворен.
Ала Покоят му е враг - "с окови дебне го и го завлича".
Не иска да се поклони пред Заника - във точно време утаен.
Да не изгуби свойта Истина страхува се - все тича, тича...
Той носи бреме на боец с нелепа броня и доспехи. ...

Може би моята съдба е да съм плаваща лодка, която никога не акостира, а нейната безбрежна любов е търсенето, пътят, морето. Скитница във времето. Нереалността на пропуснатите възможности е геният на моя все още ненаписан роман. Не знам колко незаченати деца имам и колко несъстояли се сватби и развод ...

По съдба просяк
По съдба е просяк!
Живее от милостиня,
за да оцелее в бъдния ден,
бори се от житейската тиня ...

Ако в сърцето си не носиш любовта
Ако в сърцето си не носиш любовта,
как ще обичаш слънцето горещо?
Как този ден ще покориш,
за да бъде чист като небето? ...

Искаш ли пред теб да коленича,
като най-верния слуга - пръв?
Не виждаш ли - посиняла съм от бича,
от устни, стискани до кръв?
В ръцете ти изгубена сега, ...

Венец ти свих. Любов набрах за тебе
от дъното на моето сърце.
Там райската градина аз съм скрила,
където Любовта цъфти.
Любов – прекрасно, китно цвете ...

Очите ти са хладни въпросителни.
А погледът ти в мозъка дълбае
до дъно. Всички тайни подозрителни
веднага и докрай да разгадае.
Сканираш ме, изследваш ме замислено. ...

В мекотата на устните ти
откривам малка тайна.
В безкрая на косите ти
откривам сладостта незнайна.
Изгубени в целувката омайна, ...

ИСКАМ СИ ЖИВОТА ОБРАТНО
Моля, върнете ми живота обратно,
за да го изживея, както искам аз!
Ще благодаря за това стократно
и ще ви пея Алилуя в екстаз. ...

През болката и всички земни пъкли,
и през бедите, смъртнико, помни,
че подир Адове, сълзи и мъки,
на път към теб са по-добрите дни!
Тръгни веднъж! По пътя си нагоре ...

Вяра, Надежда, Любов
Какво е Вярата могъща?
Опора? Вечен брод в света?
Дали е все една и съща
и в живота и в смъртта?! ...

Деветгодишен йогист ме тревожи.
Търси специално-грижовни неща.
Иска да няма царе и велможи.
Иска самичък да движи света!!!
Деветгодишните много са важни. ...

Чисти усмивки, като сняг, ни покриват.
Пъртината на думите подканя.
Но умореният човек заспива.
Бавно главата накланя,
затваря в клепачите нощ, ...

Колко нощи безсънни ридаех.
Денем - скривах тъгата с усмивка.
Тайно схеми и скици чертаех,
да заключа сърцето си в клетка.
Там ще мога контрол да налагам. ...

Не бива да те виждам. Няма.
Не искам да те срещам вече.
От спомени боли в душата,
а раните тежат в сърцето…
Сама останах. Мина време, ...

И всичко е перфектно
в началото.
И всяка лъжица е
слънчево удоволствие.
И после стигаш до катрана в кацата ...

Опустя ни домът, като празно гнездо.
И е тихо, почти като в църква.
Глух и ням ли е този проклет телефон -
със свободен сигнал ме побърква.
Всеки ъгъл във детската стая е миг ...

Една лунна нощ в Океана
О тия нощи стъклени и ледни,
тъкани от луна и самота...
Николай Лилиев
Над Океана разлюлян ...

Бяга
бялата сърна,
огнен знак
белязал е следа
и не пита ...

Колко нужно е - аз да се влюбя във тебе...
С теменужна душа - да се влюбиш и ти...
Да погаля сърцето ти - с трепет копнежен...
Да целунеш душата ми с топли очи...
Да усетим - как Бог със усмивка лъчиста ...

За първи път
аз те видях
с тъжни очи
и те спрях.
И те попитах: ...