Оставих сърцето да се влюби,
но тази любов ще ме погуби.
Тя е грешна, забранена
и плаче душата ми от болка сломена.
Тя в мене всичко преобърна - ...

на Гергана Плетньова
По нейното тяло прозират многоточия лунни –
прашинки какао върху река от мляко горещо,
очите – небесна прегръдка, морско безумие,
в косите ù – слънцето в меден бакър се оглежда. ...

"Toй е лош, той е лош, той е лош"...
сякаш вятър, хриптящ и усоен,
ще повтаря до късно среднощ,
притаен под прозорците твои.
Но току и от Господ по-сам, ...

"И ти го знаеш, както аз го зная,
че заедно ще бъдем с теб до края,
понеже твърде мъчно се делят
на този свят морето и брегът."
Валери Петров ...

Аз съм тази, която направи много грешки, падна стотици пъти и пак намери сили да се изправи. Аз съм тази, която с инат върви напред и рискува всичко, което има. Аз съм тази, която се усмихва широко с блестящи очи. Аз съм тази, която нарани много хора, но за всичко ми се върна. Аз съм тази - гордата, ...

Ако някой някога...
Ако някой някога, случайно,
на гледачки повери
бъдеще да му предскажат
и за това да им плати, ...

Каква тъга! Понякога разяжда,
понякога въздига до звездите.
В най-късния среднощен час се ражда.
Като прашинка дращи във очите.
Минават дните - в радост и тревоги. ...

Топъл восък
покапва плавно от свещта
и с топлината си огрява
една измръзнала душа.
В светлината се разливат ...

НЕ ИДВАЙ…
Не идвай на моята планета!
Серьожка, не вьιхoди!
В Тунгус е паднала комета
и живота ни го повреди… ...

Можеш ли да спреш нещо, щом е вече тръгнало на път...
Можеш ли да го върнеш, щом отдавна е изгубено от теб...
Можеш ли да напишеш нова история, щом книгата е вече прочетена...
Можеш ли да върнеш времето назад и да започнеш откъдето сгреши...
Можеш ли да върнеш сълзите, чийто живот създаде именно ти... ...

Ако някога поискам пак от себе си
да съм Просто, да съм Някак, да съм Правилна -
значи трябва да ме върнеш! Като гребен
да разрешеш сетивата ми. Да пламнеш
от единственото скрито отражение, ...

Помниш ли пясъка нежен?
Помниш ли вълшебната песен?
Помниш ли прекрасния шепот?
Помниш ли красивите цветя?
Помниш ли извора ясен? ...

Не искам СЛЕДЛЮБОВ. Вземи си я.
Предлагаш спомени. Аз търся брод.
Лъжи – поредната емисия.
Изтъркан филм. Последен епизод.
Не искам СЛЕДМОМЕНТ. Обичах те – ...

ЗА ПРИЯТЕЛИ ЖАДУВАМ
Аз за приятели в живота си жадувам.
За хора във съзвучие със мен.
Аз мога с хората да залудувам,
но не търпя влечуги покрай мен! ...

Надежда
Падат листата. Летят и умират.
Тръгнал е влакът. Забавя и спира.
Пляскат ятата. На юг се прибират.
Скърца вратата. ...

Голям съм късметлия!
С късмет съм се родил, с него си вървя. На боклук да ме хвърлят, пак ще оцелея. Е, то само аз си знам как оцелявам. Знаеш ли оня виц, дето заекът бягал през глава? Пита го лиса защо, а той вика:
- Скопяват лъвовете!
- Ами ти да не си лъв?
- Не съм, ама като ти резнат ония работи ...

Аз зная, БОГ ме върна към живота!
Утеха даде ми, прие ме в свойто лоно.
Завърна ме от грешната посока
и вяра силна вдъхна ми отново!
Деня започвам и завършвам със усмивка, ...

Основен статут
Доста сме различни... диалогът нещо... не върви...
Не е ли време да оставим празните слова...?
Виж - и моето, и твоето лице в огън някакъв гори...
да си поговорим, ако искаш, с езика само на влюбените си тела... ...

Есен е.
Камиони,
пълни догоре
с дърва за огрев,
минават едва. ...

Отегчена е
кралицата на феите,
макар живееща
във красота.
Тогава тя извика ...

Сложих си роклята -
нова сатенена.
Дето я купих
от Пловдив - от Молла.
Черни ботушки ...

- Стига! - изсумтя Но Щен Вълк. - Нека да се разберем като зрели вълци!
- Добре - съгласи се Вълк в Сянка. - Да се надплюваме!
- Съгласен - кимна Но и зае подобаваща за това позиция.
- Какво?! - възкликна ефрейтор Верг. - Нима ще решите толкова важен въпрос със състезание по надплюване?!
- Мдааа - к ...

„- Какво ли криеш, мила, ти
във сивата кесия?
- Кълбо от девствени мечти...
„Е, хайде, развържи я!”
- И подъл страх, стоок, стоглав, ...

Искам да се докосна до Теб...
Без да изгоря!
Искам да опитам душата Ти!
Без да изгоря!
Искам да полегна до Твоята нежност! ...

Делийско време. Млади са юниците.
Дълбока е междинната бразда.
От снощи още пари по ресниците
една стаена, гаснеща сълза.
Земята е разлистила стремежите ...

Да кажа нещо искам, но не мога,
уста отварям, но без глас...
така с ръцете си те стискам,
не вярвам, че се случва с нас...
Да, истински си тук, до мене, ...

Защо ли тъй пред огледалото
се кипри тъмната ми същност.
Покривах я, одеяло след одеяло -
в бял свят дано не се завръща.
Накарах я от глад да проси, ...

Деля тъгата
(без остатък)
на спомена,
събран с Мига –
безкрайно топъл ...

Ти Би могъл да бъдеш нежен,
ти Би могъл да те е грижа,
ти би могъл да ме обичаш,
но ти не си и си отивам.
Стоях до теб, търпях с надежда, ...

RONDO*
След шестдесет години диво плуване
във Океана от насилие и пот,
със жаждата за по-добър живот,
затънахме в огромно езеро от тиня, ...

Виждал ли си как краде шейтанка?
Влиза ти в душата многолика.
Дето мине, хвърлила е сянка,
вързала е времето ти в плитка.
Там остане ли, изпепелен си – ...

Ох, Боже, бях забравил! Мислех, че са изчезнали безвъзвратно. Долетяха от най-неочакваното за мен място. Не са същите като преди. В тези има повече цвят, повече живот. Ето пак ги усетих, и щом затрептят, усещам аромата на фрезии, диви теменужки и момина сълза. Усмихвам се така, както не съм се усмих ...

Аз съм снежен човек от Триград
и преживявам лятото си в зима,
докоснеш ли ме - сняг и студ,
погледнеш ли ме - бял свят от снежинки,
обикнеш ли ме - ще ме загубиш, ...

Самотен човек тича в дъжда,
чудя се, от какво ли бяга?
Тъжен спомен или вина,
защо го винаги настига.
И защо той тръгнал е в пороя, ...

Боли ли те? Не вярвам... Мина време...
Изнизаха се толкова лета.
Изтекоха потоци от проблеми.
И радости. И страсти. И тъга...
Тежи ли ти? Не питам. И не зная. ...