Помниш ли всички мигове?
Искрящи, изгарящи фотони
в буйна радост.
Мигновения
в незабравими вечери, ...

Решенията, които правим, не винаги са изборите, с които ще останем. Неведоми и непознати са пътищата съдобвни. Дотолкова сме свикнали с това "трябва" и "не трябва", че почти не виждаме какво "може" и какво - не. Всичко е там, пред нас. Пътища, знаци, тайни пътеки. Някой преди нас вече се е постарал ...

Искаш прошка - миг мълчание…
Двоумя се – страшно ме боли.
Пак изравяш спомени забравени,
раната в сърцето вечно ще кърви…
Близки сме – от два различни свята. ...

Ръце, крака, туловище -
а глави не виждаш.
Лицемерие, маски, грим -
ах, Алчност, така прозираш!
Смрад, Мръсотия, Фалш - ...

Нощта ме обгръща с плътния воал
и потъвам в безкрайната тъма...
Чувствам сърцето учестено
в гърдите на заешка душа.
Очите напразно се взират, ...

През нощта е валяло Тъга.
Дървесата се мокри и неми.
Уморена и скучна Дъга
плахо гледа Света на колене.
Гони Вятърът гузно листа. ...

Понякога се чувствам уморена,
ей тъй, сякаш съм живяла сто лета,
душата ми до кокал прогорена,
глава подпряла е, дишаща едва.
Видях, че вече толкова години, ...

Смътен спомен имам аз
за тоз герой незнаен.
Сила притежаваше голяма,
светът го гледаше замаян.
Велик човек, крачил по земята, ...

Ще ти пиша нещо, сине,
виждам - остарявам аз
(и знаеш ли колко искам
сега да съм сред вас).
Порасна вече, сине, зная, ...

Недей сега без дъх да гониш вятъра,
далече е и няма да го стигнеш.
Когато беше целият в ръцете ти,
не смогна да го хванеш. Вече късно е...
Усмивките, посърнали пред взора ти, ...

Л у д н и ц а
Действащи лица: Доктор /психиатър/
Сестра
Полицай
Пациент ...

Без да искам, родих се дърво
и до кръста съм във чернозема.
Всяка зима студувам самó,
всяка есен плодовете ми взема.
Но когато се запролети, ...

Щом от облак се отронят,
за какво ли
капките дъждовни мислят?
Дали от грижи натежали,
главици ...

Обличам се в рокля от лъжи.
Така съм свикнала. Прикривам се от другите.
С фалшива кожа дишам.
И само нощем съм различна.
Играя си с дъжда, размиващ се по моите прозорци. ...

Посърнал в тъга е, когато се хили,
сърцето му смее се в скръбен романс,
наяве е свит и объркан, наивен,
във роля се вихри в лудешки каданс.
А колко е смешен, едва ли не знаеш, ...

Добро утро, ден студен,
ще изгрее ли слънцето за теб, за мен
в този неделен зимен ден,
от тишина и спокойствие озарен,
да стопли тебе и мен. ...

"Слепотата на мисълта е по-лоша от слепотата на очите."
В девет без десет умира денят,
сърцето започва да бие по-бавно
с тихия стон, заприличал на плач,
напиращ навън, а заседнал отляво... ...

Стихове грапави –
несръчно издялани с чук,
от мисли несресани,
внезапно взривили се тук
в глава посивяла; ...

С теб
С теб се борих, понякога спорих,
не успявах да те разбирам,
уж обичах, но мразех те много,
щом на мъки пак ме обричаш. ...

ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА
В този стар, относителен свят,
разкрасен с много обич и грижа,
живее някъде и моят събрат -
от живота той също получил е виза. ...

4
Адол седеше пред Г-н Дъб и го гледаше кръвнишки. Сякаш щеше да го изгори с поглед! Светьо гледаше шоуто развеселен и дори и не помисли да помогне на Ади в делото и, а именно:
- Навън съм! Най-сетне излязох! Сега ще видиш проклет дъб!
Като специалист по оръжията, естествено Адол не бе прекалено уме ...

САГА ЗА ЧУК И ГЕК
Яви се в сайта ни човекът Гек.
Навлиза най-напред самичък, тек.
Върви, покаже се над нечий плет
и се провикне: ...

Здравей България,
Ти си нашата родина,
всички за теб милеем.
Макар че прокуди ни в чужбина
и далеч от теб в мъка живеем. ...

Цигулар
Какви чудни звуци!... Не съм очаквал да съществува нещо толкова нежно и красиво... Не заех кой вълшебник свиреше тая мелодия. Не знаех и как го правеше и ми оставаше само да се възхищавам на таланта му. А може би е бил някой ангел?
Сляпо се доверих на тая хубост и завих зад ъгъла на каменнат ...

Когато синът ми беше осемгодишен, поиска да си има куче. Бащата на негов съученик му подари едно малко пале. Беше от майка овчарка и баща канадски вълк. Синът ми, тъкмо започнал да учи английски, го кръсти Фокси. Макар че Фокс значело лисица… Малкият звяр беше гражданин само една нощ. Скимтя и драск ...

ПОЗВОЛЕТЕ, ПРИНЦЕСО!
Събудете се вече! О, как ви завиждам, принцесо!
Като ангелче спяхте, но в някаква чужда действителност.
Сто години сънят по сценарий ви пази от стреса.
Вместо вас ме убодоха. Болна съм вече от мнителност. ...

На прага на новия живот.
На истинския път в началото стоиш...
Крачка време те дели да
поемеш отговорностите, които
по твоята пътека ще изкачат. ...

Сепвам се. Забравих, че се намирам в храма на Кумран. Човекът със синята лента все още стои до мен. Разговорът продължава. Питам:
- Какви са тези хора с три цвята ленти?
- В нашата Общност всички се учат. От най- малкото дете, до най- възрастния. Учат се как да се усъвършенствуват. Тези, които започ ...

Патронникът когато не тежи,
олекват безвъзвратно сетивата.
И все по- ниско гарванът кръжи,
усетил на живота празнотата.
Часът на истината е дошъл, ...

Искам да прошепна,
нежно да нашепна
думи две в тишината.
Искам да докосна,
нежно да погаля ...

" Еретик не е този, който изгаря на кладата,
а този, който я подпалва "
Уилям Шекспир
Раят някой друг го заслужава.
Аз горя във земния си ад. ...

Не е ми Пътят скриптиран.
Няма последна завеса.
Не е в калта си блокиран.
Няма такава пиеса.
Няма да видя артисти. ...

Eх, ето те - боса и гола,
малко премръзнала и малко несресана,
почти си прегърбена, но още си горда,
на раменете си с цяло човечество.
Поглеждаш намръщено, почти дяволито ...