22. Богдана и Драгомир
След отлагането на делото, Богдана се срещна отново с Главния прокурор и депозира оставката си. Учуден, Главният я прие, без да задава въпроси и без коментари. Той познаваше прекрасно Богдана Захова, тя не беше лекомислен човек. За да постъпи така, тя явно имаше много сериозни ...

В кръчмата беше горещо и задушно. Цигареният дим се стелеше на гъсти облаци над главите, но мъжете не го забелязваха. С всеки изминал час и с всяка изпита чашка градусът на веселието се покачваше. Понесоха се и по-пиперливи приказки - напрежението, трупано през цялата напрегната работна седмица, тря ...

http://idi.bg/gallery/users/97/blogs/430/Image/0e69880ccf50cdaaaba89d6b75008694.
jpg
Там, където нощем се къпят звездите,
тайно отивам.
Вятърът бавно приспива тревите - ...

Измокрена до кости от дъжда на чувствата,
душата си прикрих...
... и сложих я на сухо.

"Днес ми е денят
за самоизяждане."
zebaitel
Аз съм тази, която днес не сънува.
И пронизвам небето с очи. Инсомния. ...

ПРЕГРЪЩАМ ТЕ С ДУШАТА СИ!
Обич, изпратена ми от небето,
окриля смело моя ден.
Нежност, изпълнила сърцето,
извиква трепета във мен. ...

Бе лятото на 2000 година. Часът беше 7, новият ден изгряваше. Слънцето погали снежнобялата ù кожа с лъчи, тя отвори очи и се усмихна – щеше да бъде прекрасен ден! Направи си чаша ароматно кафе и излезе в градината. Погали цветята и легна на росната трева. Тогава дойде и тя – мисълта за него. Нима вс ...

(Резюме)
В московското градче Южный парк става жестоко убийство, от необичайно естество.
По същото време в града се пренася да живее еврейската студентка Йокко Ноа.
Тя започва щастливо своя нов живот: Запознава се с нови приятели; завързва интимни отношения и т.н. Абсолютно нищо не подозира, докато ...

.................................
за цял един живот
предреченото
в храма коленичи - дими - мигът
в ръцете му дими ...

С-амо лъжи
А-нархия цари,
Д-овършиха ни може би,
И-змъчени в своите дни
С-тоим и търпим, ...

"Не искам да ти снема ореола
във времето, което се руши
от много вещество и малко воля."
"Молба" - Р. Радков
Днес на Времето вятърът слънчев през нас преминава - ...

По пълнолуние ставам
магьосница,
ясновидка,
на луната посестрима.
По сребърния дъжд гадая ...

И с усмивка фалшива така измамно щастлива, зад кулисите скривам всичката болка излишна... На сцената играя комедия поредна - смея се, пея, танцувам - толкова небрежна... Но свършва и тази пародия грешна... Поклон, пред публика безчестна... с усмивка фалшива... ахх... така измамно красива... А зад ку ...

Труден избор
(2 част)
... тя преглътна сълзите в очите си и се насили да се усмихне. Но тази усмивка беше тъжна и изпълнена с болка. Дори не можеше да се нарадва на хубавия ден. Сърцето ù се свиваше и в очите ù се четеше тъгата. И това продължаваше от онзи ден... Трябваше да го забрави! Той самият ù ...

Имало едно време човек, за който казват, че бил гениален, но късметът често го напускал.
Ябълката, любимият му плод, станал символ на качество в компютърните технологии.
От гаража до милиардите изминали едва десетина години и късметът решил, че е време да иде при други.
Но ябълката, неизменната, бил ...

С проблемите си справях се самичък -
не чаках да ме бутнат, за да скоча.
Засилвах се към следващо обичане,
решен, че този скок ще бъде точен.
Разпалвах много клади – не за вещици, ...

Кратка есен в очите на слепия.
Малък бейлийс. Танго за сакати.
Tя рисува! Рисува! Мразете я,
че сама пие кръв от кръвта си
... че отглежда хиенови кучета ...

‎***
Звезди от дъжд и вятърни порои,
презрени улици в нозете ми вървят.
През вечността ми ще намерят ли покой,
или завинаги ще спрат? ...

момичето
сънувам
очи на есенно море
душата на русалка
усмивка палава ...

Страхувам се, че времето прогонва
на твоя глас залудналия див копнеж
и в жадната ми саморасла нива
след бурите се спуска пак дъждец.
Веднъж била ли си ми нота дивна ...

ТЪЖНА РАВНОСМЕТКА
Опитват се да ми внушават,
че възрастта порок е,
и нагло да ме убеждават,
че стара съм и грохнала. ...

ЖАЖДА
По пътеката от звезден прах,
тихо посреднощ едно момиче
влезе във сърцето ми без страх
и без свян се засъблича. ...

(размислите на един бивш кладенец)
Отдавна искам да въздъхна
след всичкото си скърцане със зъби.
Аз - кладенец от трябване пресъхнал,
на място, тананикащо от гъби. ...

РИЦАРСКА ПЕСЕН
Побелях, остарях, хубавея...
А дете съм все още, детище.
Нямам банкова сметка. Е, нищо!
Имам песни и вятър ме вее. ...

Живея те, какъвто си ми даден –
като усмивка и като сълза.
И всеки изгрев твой ми е награда.
Не чакам и не искам чудеса.
Светът е пъстър. Някои летят, ...

Преди да си отидеш, отрежи
косите ми, запомнили дланта ти,
и устните ми някак изгори,
за да не пазят в себе си дъха ти.
Ръцете ми с вериги окови, ...

ПРИЗНАНИЕ
Признавам си!
И аз обичам да се заигравам
с капризната блондинка
Госпожица Ирония... ...

Насън или наяве,
две сърца видях,
две сърца кристални,
две сърца горещи.
Две сърца мечтаха за едно, ...

Майчино сърце
В очите ù напираха сълзи. Тя ги преглътна бавно, мълчаливо.
Ръка прокара в белите коси, въздъхна, после тихо си отиде.
Докосна леко дървената брава и цял един свят в нея се разля.
Събития отдавнашни тя спомни си. Прибра се, после тихо зарида. ...

Искам да летя из синьото небе,
да се чувствам като волна птичка,
като безгрижно дете.
От небето да паднат капчици роса
и да изтрият моята тъга. ...

Хляб
Жънат житото в полята,
берат машините зърната.
Хлябът пак узря.
Хората са с пот на челата ...

ЖИВОТЪТ ТРУДЕН
Животът труден
продължава.
Той носи радост
и мечти, ...

Раздялата е нещо, от което ни боли...
Остават само спомени красиви.
Дали отново ще се срещнат нашите души?
Дали ще бъдем пак така щастливи?
Ти отлетя... Останах аз сама. ...