Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Хитруша
чаровна принцеса,
весело ù е на езика,
тъмно ù е на душата.
Захапва ги римите, ...
Мрачното село
Трябваше да достигне до него! Въпреки че съзнаваше евентуалната опасност, която можеше да последва и която би могла да повлияе пагубно върху психиката му, той знаеше, че никога няма да се откаже! Понеже тази цел си я бе поставил от години и нямаше да може да се примири със себе си, докато ...
Любимо мое нещо - тишината
или пък във тряскането на вратата,
се крие нещо друго, нещо истинско,
дори понякога да изглежда детинско.
Винаги съм искал вратата да тресна, ...
Няма нищо невъзможно
Онзи свят, който е тук
(вдъхновено и посветено на Макс Коен)
за ада говореха
било неуютно
горещо и някак дори задушно ...
Антиподи и помияри
Росица Кирилова от екрана праща зов:
"За ЖИВОТНИТЕ с любов!
А друг слава трупа
със словесната проказа: ...
Успяхме...
Явно бацилът на българския нихилизъм успешно е проникнал и в Европарламента, и в главите на някои евродепутати.
Вече има втора негова резолюция в подкрепа на присъединяването на България към Шенгенската зона, а ние стоим в предверието ù.
Дали пък и място ...
Морско
морско селце
стар самотен бряг
непулсиращо сърце
И кеят днес е пуст ...
Героят на новия век
Изпускам го този век. Не мога. Не мога да го опиша. Не мога. Хората са отприщени, свободни, бляскави. Скоростта е бясна, хрумванията - невероятни. Възхищението ми е огромно. Като че ли някой за една нощ смени земята, хората, колите, животните дори. Полудяхме за секунди, пощуряхме ...
На светлината в живота ми...
едни очи ме карат да не спя.
В едни очи като в море потъвам,
във тях се давя и без глас крещя.
Ръка към теб сега протягам ...
Лунна нощ край морето
Слънцето уморено заспива
в пазвата ласкава на морето.
Със завивка алена се завива
и здрач морав забулва небето. ...
Да премълчиш себе си
”вече”,
а после „още”,
и „до края”...
въпреки че думите напираха (тя беше вече голямо момиче) ...
Играта продължава
години дълги вече
играем със живота, на
"Не се сърди, човече!"
Щом малко понапредна, ...
Есенна мелодия
в прозрачна есенна роса,
застилат улицата стара -
безброй слънчеви гнезда.
Небето в тях се отразява, ...
Любовно пламъче
пламъчето неизгарящо там постави,
на олтара до когото ще сме аз и ти,
с една мечта, изречена на глас дори.
С роза в ръка ще кажа думи две, ...
Понякога
заклещена във гърлото въздишка.
Понякога съм мъка не излята,
раздърпан край на изгоряла нишка.
Понякога съм огън не горящ, ...
In tenebris
Когато...
стихнат
и животът
в нашите погледи
спре да блести, ...
По дяволите, не искам да дишам свободно!
Мислиш ли, че прекаляваме
и трябва да се укротяваме,
когато всичко в мене "Давай" казва,
а мълчанието жестоко ме наказва? ...
Вкус на кафе
И заваля толкова много слънце!
Лъчите му изкъпаха изпръхналия епидермис на прозорците.
И ги изпотиха.
Изпотиха ги от страст, удоволствие и внезапно случване. ...