Неусетно странно
чувство ме обзе.
И проникна
в моето сърце.
Още щом те видях, ...

Поредната "Обикновена рисунка"
Дело е на Хенрик Мозес.
Стихчето е отговор на един въпрос...
Б.
Ако гребеш ...

Хайде, угаси пожара в мен,
с крака разтъпквай въглените живи,
на тъмно да е утрешният ден,
превърни ме в пепелища сиви...
Хайде, зарови ме, зарови ме жива, ...

Здравей, Единако!
Като хлапе надничаш зад вратата.
А си голямо момче.
Във косите ти - слънце и вятър.
Във очите - усмивка ...

морски сълзици
блестят по тялото ти
пия ги бавно
*
парещи ласки ...

Повя лекият ветрец,
жълти и оранжеви листа,
паяче се спуска по конец,
носещо следа от Есента.
Забързаха се птиците на път, ...

ХАЙДЕ ДА ОСТАРЕЕМ
- Кои сме ние?
- Не знам адреса на другите…
Живяхме хазартно - не вярвахме в зара.
Падахме като пияните небесни звезди. ...

Тихичко ще си мълча -
дано да е добре така.
Мечтите тънат в нищета,
когато с теб ги споделя.
Не искам нищо от това, ...

Ти много мои редове прочете,
но аз на теб един не посветих.
И съвестта ми някак не почете,
че аз за тебе нямам нито стих.
И седнах аз, с молива и със гума, ...

Изгубих се в очите ти - любов,
намерих се в „косите на мечтата”,
които като ръж са нацъфтели
във угара на мъжкото ми лято...
Как искам да забиеш в моя праг - ...

Боли ли те, когато ме боли?
Боли ли те, че днес си тръгвам?
Боли ли те да знаеш, че си ти
причината за мойта мъка?
Боли ли те, когато посетя те ...

Ако изпаднал си в апатия
и трудно нещо може да те освежи,
значи дошло е време за терапия -
не може на стари лаври все да се лежи.
Бил си „душата на компанията” - ...

Никога не заменям
дъха ти,
покриващ с вълшебство
кожата ми.
Искам само да усещам ...

Излез от себе си, разхвърляй се навън
Ален Боске
Понякога искам просто да крещя, ако ще да умра в крясъци. Звуците съвсем сами да се провират между устните ми. Излизайки от там гневни и истински, нечленоразделни и неизчерпателно въпросителни към моята вътрешна, разядена от самота и болка, реалия (и ...

Хубаво е, че в живота има
едно завръщане, което чакаме.
Отключена врата и две ръце -
нежно протегнати в мрака.
Всички ние сме пътници, които ...

Тя беше влюбена. Това си личеше от километри. Блясъчето в очите, перманентната и безпричинна усмивка, топлината и нежността от жестовете ù се разпръскваха върху околните подобно на слънчеви лъчи. Да, това беше тя - едно слънчице.
Естествено, всички се бяха досетили коя е причината, стояща зад всичко ...

Сланината във фризера напомня
за януарски екшън, за селцето,
в което дълго още ще си спомнят
кога на Гоце клахме му прасето!
Юнаци се събрахме призори, ...

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДИН НЕУДАЧНИК
(трети епизод)
Всяка прилика с действителни лица е случайна
После танци, неприличен кикот и възторжен грях...
Но на сутринта... в ужас занемях! ...

Когато пред очите ти тъмнее
от гняв,от болка или от омраза,
тогава запомни, че аз за тебе
една ръка протегната ще пазя.
Една усмивка, скрита в сърцето, ...

ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ РИБАРИ!
Тръгнал наш Иван за шаран голям.
Кука, корда, макара - слага той в голямата торба.
А насреща кака Пена с пръст посочва му терена.
"Първо работата си свърши, после за шаран ходи!" ...

Този копнеж в сърцето ми.
Това объркване в съзнанието ми.
Hе мога да опиша със думи какво си ти за мен сега.
Желание, усмивка, трепет...
Oчите ми те преследват и насън дори! ...

***
Тя беше като късче от мъгла,
премрежваше унилите си стъпки...
Разкъсваше крайпътните стъкла...
Просторът закъсняваше от кръпки. ...

Лъчите на слънцето преминаваха през леко отворения прозорец на стаята ми. Нежно, като милувката на любим човек, галеха лицето ми. Отворих очи и се усмихнах. Вдишах дълбоко от аромата на красивата утрин, мислейки си, че този ден обещава да бъде изпълнен с прекрасни моменти.
Облякох си леки дрехи и из ...

Вероятностите са хиляди на брой -
да обичам, да намразя, да си тръгна.
И този път няма да се дам без бой,
но се моля след всеки удар да се връщаш.
Аз имам хиляди сърца, ...

На Яворов - с любов
Къде си, страннико,
поете на душите
в обич слети?
Къде блести на ...

ЖИВОТ, ЛИШЕН ОТ СВОБОДА
Къде сега си, мили мой?
Живот в окови, знам, живееш,
лишен от свойта свобода,
за нея сигурно сега копнееш. ...

Аз поисках небе и поех напосоки.
С ветровете до връх долетях.
А небето се вдигаше все по-високо
и оставаше само мечта.
Затова ме грабни. Не моли и не питай. ...

Идва златокоса есен.
Усещам я като въздишка в сънената утрин.
Долавям шепот на падащи листа.
Тръгвам по невидими пътеки.
Слънцето ги гали със лъчи. ...

Жрецът
...........................
Не знам защо от всички хора
ти получи Съдба да властваш
над Живота и Смъртта. ...

Раздвоение
Разделям.
Разделям на две.
Аз и ти бяхме едно цяло. Цяло с четири ръце, четири крака, две слепени глави, съставящи един съвършен разум, две слепени души, създаващи цялост и смисъл. Цялост. Смисъл. Непобедимост.
Завист и страх обзе хората и те се събраха и решиха да ни разцепят на две. Да ...

Алиса стана от пода и отиде до стаята на майка си. Тя спеше. Али беше решена да приключи с това. Взе ключовете за колата, качи се и потегли. Баща ù тъкмо се прибираше и видя, че колата на жена му потегли с бясна скорост по улицата, той направи маневра и тръгна след нея. Звънна ù, след няколко сигнал ...

Времето отлита
бързо покрай нас.
Не можем и да кажем
истината на глас.
Всичко ние таим ...

Недейте!
Безшумно пристъпват дните,
минават бързо край нас,
а с тях заедно летят годините
и векът се превръща във час. ...

Тежи мълчанието помежду ни,
дойде по-рано сякаш есента.
Гнездо си сви в дома ни и без думи
листата жълти тихо разпиля.
И вятър някакъв най-дръзко се промъкна, ...

АЛИБИ
Нямахме юридическо алиби,
но нямахме и никаква вина
за съградените села с колиби –
не сме избирали своята съдба… ...