Търсих любовта по клоните на дърветата
Търсех я в цъфнали цветя
Оглеждах се за нея рано сутрин
В малки капчици роса
Тичах с полъха на вятъра ...

От далечни трудни времена,
в нощи тъмни, страшни,
кристални пориви в кръвта
теглят ме към лудост една.
Аз съм тази, която ти би искал да съм! ...

Ще ме стоплиш ли със погледа си пак,
ако някога се срещнем ний случайно,
в оная малка уличка на родния ни град,
където влюбените се целуват тайно...
Ще спреш ли, или ще подминеш... ...

Искам да бъда птица
и свободно да летя...
И от никой независима,
да мога да обичам
и да мога да хвърча... ...

„Уважаеми пътници, остават още 17 километра”
Искам да махна всичкия този мрак - както чистачките измиват стъклото. Дъждът упорито продължава да се сипе и да го залива, но те съсредоточено, в такт с бурния Вагнер, звучащ в ушите ми, чистят ли, чистят.
А иначе капките са толкова красиви, като стъклени ...

Студена змийска паст!
Ледна! Но с яда горителна.
Устичката ти е мъчителна
с отровата язвителна.

Вечни очи
Имало едно време едно далечно село, в което всички хора се държали грубо един към друг. Те само се обиждали, кълнели и злословили. Сред тях изпъквала Гергана – тя винаги била в лошо настроение, биела децата си без причина и дори останалите я отбягвали. Злият ù характер нямал равен.
Веднъж ...

Пиесата е изиграна!
Театърът приключи!
Нека мине някой вратата
да заключи!
Героят изчезна, ...

Вятър върти се в себе си.
Сливат се ниски облаци.
Реката, водата сива е -
започва да капе тихо...
Кучета лаят някъде, ...

Ти не знаеш. Аз съм нестинарка.
Върху огъня съм се родила
от красива страст. До болка жарка
е кръвта ми, щом съм те открила.
И ти няма да усетиш даже ...

Гръмотевици. Раздират душата.
Изгарят сърцето.
Изпепеляват.
Светкавици. Заслепяват ретината.
Убиват със свойта светлина. ...

Застанах на ръба.
Не е високо, но не гледам
към краката си,
защото ми се вие свят.
Застанах на ръба. ...

Не знам на кого е оригиналното парче, вече съм забравил, ама няма значение.

Крадец на слънчеви лъчи
Студена нощ, до мен не беше,
прегръщайки ме с твоя сън,
възглавницата празна в тъмното стоеше,
а само сенките се гонеха навън. ...

Посвещавам на всички себеподобни
Често единствена дума ме наранява,
поглед един, от отрова прелял.
Душата ми - таралеж - не се отбранява,
а само се свива в неистова жал. ...

"Призрак"
Нарязах на парчета всички спомени,
на късчета ги разпилях
и без да се замислям, скрих във джоба си
мечти, превърнати във прах. ...

Мечтаех да съм волна птица
и към небето да летя –
до най-високото да стигам,
оттам да гледам към света.
Но днес видях как ято щъркели ...

Ако виждаш сенки, значи има светлина.

Гарвани,
птици проклети,
очите ми изкълвете!
Не искам
да виждам ...

Докосваш ме... мечтаех за това
с върха на пръстите, с ръката хладна
накланям бавно своята глава
към мястото, където ме докосна.
И сладки тръпчици по мене плъзват, ...

Athlete - Wires
You got wires, going in
You got wires, coming out of your skin
You got tears, making tracks
I got tears, that are scared of the facts ...

Светът, онемял от почуда
задава въпрос след въпрос
и птиците сънени, луди
се втурват след вятъра бос.
Лишихме от глупави мъдрости ...

Стоя пред теб, умислен, самотен,
гледам те как лежиш във ковчег.
Защо, за Бога, такъв е животът,
сега осъзнавам, не мога без теб.
Грешници, казват, сме ние, хората, ...

- Утре сме канени на рожден ден при сестра ми – госпожа Проза, небрежно и сякаш на себе си, го подхвърли, като пресяваше трети път брашно за къпана питка. Всяка събота в продължение на над шестдесет години госпожа Проза месеше брашно с кубче мая, половин литър прясно мляко и четири яйца. Печеше питк ...

Денят отдавна с огън е наречен,
написан още с моето рождение.
Сега откривам: даже и отречен,
ме следва като сянка от търпение.
Сърцето стъпва босо, уязвимо - ...

Защо не пишеш вече,
защо ме гледаш отдалече?
Сълзата вече потече,
защото от мен, разбрах, че се отрече...
Но защо го направи...? ...

Какви години са дошли –
да изоставиш род и къща,
макар че много да боли,
назад не искаш да се връщаш.
Народ, оставен във беда, ...

Тази нощ сама останах.
Чаках те до късно, но уви!
Свещите догаряха последни,
а виното все повече горчи.
Оставих лампата на входната врата да свети. ...

Не знам какво остана от мен. Празна съм. Изстивам. Очите ми вече не гледат така безгрижно на живота. В очите ми, където създавах детските си мечти, сега текат сълзи. Понякога пресъхват, превръщат се в пустиня, а после отново започва да вали. В моето невинно детско сърце преди живееха куп усмивки, ку ...

Коя си ти?
Намръщена, безмълвна.
Позната си ми, но и безкрайно чужда.
Свила устни в грозната си гримаса,
със сбръчкано чело и веждите си във ...

БЪДИ
Бъди като залива тих,
във който аз след буря се завръщам.
Бъди като ручей пенлив,
във който в тежък ден се изкъпвам. ...

Мила моя самота,
приятелка си ми най-добра!
Само ти в трудните моменти
никога не ме оставяш и
само ти не ме предаваш! ...

Чуждите думи ме въодушевяват.
Стъпвам по тях предпазливо.
Те със куршумена точност раняват
или убиват красиво.
Скрита ирония горчи понякога ...

Огън във жаравата калява
с пламъка си суха плява
и плътта греховна утолява,
сякаш в нарисувано огнище
с пламък твърде пищен, ...

Стихът е плод на едно моментно настроение, а рисунката - на неизвестен за мен художник.
Искам само да кажа, че никога не съм убивал елен.Просто се опитах да проникна в съзнанието на ловеца... Знам, че там остава следа!
Б.
Сълзата…
Тя ...