В мен изгряват сто слънца
и бушуват ветрове,
плаче утринна роса,
пеят птичи гласове,
бистро изворче шепти ...

Провалът на „Големия проект“
Беше неделя надвечер. Гостите, които бяхме поканили на обяд, както обикновено се получава, се застояха и си тръгнаха преди час. След като помогнах на жена си да разтребим масата (понякога върша и подобни подвизи) се качих в кабинета си. Запалих цигара и тъкмо да включа к ...

Знаеш ли, звездите са студени,
щом не виждам твоите очи
и замлъква цялата Вселена,
тъжна като морските вълни…
С мен ли си, земята полудява – ...

Една Жена
Една Жена, наричана още и Майка,
посветила живота си за свойта дъщеря!
Една Жена, достойна за титлата светица,
оплела се в мрежата на свирепата съдба! ...

Бизнесменът Минчу беше убеден, че жена му кръшка. Както беше убеден в правописа на името си, въпреки отразеното в личната му карта – МинчО.
Нае специален човек да следи половинката му. После друг, за да следи първия, да не би да се захласне по красивата Минка и така да попречи на уличаването ù в изн ...

... нежно шептя твоето име.
Апатридия*! – А времето на утопиите
отдавна е минало.
Погинала е държавната власт
– свирепата, алчната, ...

Неосъществен разговор
Вече седмица стоя до телефона,
предполагам там стоиш и ти,
и никой дума не отронва,
и никой на никого не звъни. ...

Румен Петров беше 47-годишен, не много висок, снажен, с леко побеляла кестенява коса и морско сини очи.
Известно време беше останал без работа. Мразеше бездействието. Стремеше се да гледа с перспектива на нещата - свързани с живота му.
Беше специализирал информационни технологии с тенденцията да се ...

Двама
Две очи стоят във тъмнината,
две съдби отиват в небесата.
Две сълзи се стичат по лицата,
две души... Аз и ти... ...

Заклевам те да ме обикнеш.
В душата ти вихрушка от любов
да те погълне, да се разбеснее,
да те превърне в мой покорен роб.
Да ме обичаш и за мен да страдаш. ...

За колежката Биляна! Оздравявай!
Биби, върни се!
Ти озаряваш тъмния ВУЗ
със свойта светлина!
Биби, върни се! ...

Within Temptation - Shot in the dark
I've been left out alone like a damn criminal
I've been praying for help cause I can't take it all
I'm not done,
It's not over. ...

На гости сме на този свят
за дълго, някои за кратко,
на гости сме на този свят,
а си живеем сладко, сладко...
Но когато у Дома се завърнем, ...

Моят скъп Пегас е ат!
Той се казва ПлагиАт
и, неуморим, лети
из словесни висоти.
Зобне тук изящна строфа, ...

Има данни, че всяка година около половин милион момичета на възраст под осемнайсет са жертва на трафик на хора...
Правилата…
Бях на 15, когато новите ми "приятели" ме продадоха. Те казаха, че отиваме на парти. Където ще бъде много шумно, с много алкохол и шантава музика. Аз бях едва на 15, когато вс ...

В страстен пролетен ден,
дъхащ на северен бор и смола,
влюбен, светъл и запленен
облак ми прошепна слова.
Шамански думи на елен, ...

Преследвана, погазена, убивана,
без милост гонена,
натъпквана в безжалостни сърца…
в клетка затворена…
Тя иде – смела, силна, усмихната ...

Не се поглеждай тайничко във гръб -
крила едва ли там ще ти пораснат,
че ангели и без крила летят,
а с огън във душите, като тласък.
Не се усмихвай, ако ти се плаче, ...

Има, има ли надежда? Има, на опашка се чака,
там са и умния и глупака.
А някой пак те прережда...
Има, има ли рай? Да, тук е на земята,
не там горе в небесата. ...

Обичам моя град - морски, прекрасен,
за сърцето ми той е като песен...
Обичам моя град -
особено сутрин, особено празен...
макар и прашен, макар и мръсен, ...

Искаш ли да ти разкажа за думите, за тези премълчаните.
За неспазените обещания и отложени срещи.
Искаш ли да ти разкажа за това какво е да чакаш телефона да звънне,
а той да мълчи...
Всичко, което не можех да ти кажа, ...

маска
Запали свещите по хоризонта залезът
и отшумява делничната суета;
прибирам се, изхлузвам маската от себе си
и се заключвам с девет катинара във съня... ...

Четири неща казах на хората
и те промениха живота им.
Четири неща, които не казах на себе си,
защото бях забравил, че аз също съм човек
и моят живот си остана същият. ...

Аз бях щастлива птица поднебесна,
живеех волно, радостно, със песен.
Но ти ме улови, затвори в клетка,
светът ми стана тягостен и тесен.
Ти чувал си, че птиците не пеят ...

Да дойдеш при мен сама!
Да ти кажа ли,че те ОБИЧАМ,
да ти кажа ли защо по тебе тичам,
защо загубих аз съня си
как боли,когато се завръщаш при мъжа си! ...

Мое мило Дневниче
Здравей
Не мисля че съм пълна даже с празнота
В мен само Нищото вирее
А онова отвън то просто не съм аз ...

Един път не ме предаде,
ти човека в мен създаде,
колко мъчно ме отгледа,
с трудности се сблъска
и съдба проклета. ...

На спирката…
Моя съдба, пак съм на спирката.
Профуча край мене на скъпа кола.
Нито ти разпозна стопаджийката,
нито пък аз ще ти вдигна ръка… ...

Токова съм близо до дъха ти,
до невъзможност близо,
до писъци от тишина
и толкова си мой,
че всеки миг безплътен ...

Нас любовта не ни подмина
и под издъхващи звезди
съдбата се разпореди
тъй както Яворов и Мина...
на педя да сме с теб, на косъм ...

Събират ни улиците, единствено улиците, единствено спомените,
събират ни улиците, а ни разделя светът, а ни разделя невидимото.
Събират ни улиците – напразно, сега сме далечни, сега сме други.
Събират ни улиците, вече двама НЕПОЗНАТИ!!!

СОНЕТ ЗА ЛЮБОВТА
по песента ”Somewhere over the rainbow”
на Мери, Гриша, Джули, Ани и Бояна
Някъде над всичко лошо
ще се срещнем аз и ти. ...