Акъля излизъ, щом мисли му слизът
надолу - към потнъ снагъ.
Чи имъ кулай да йе ощи по-жаднъ
жинатъ - кът сухъ зимя.
Насрещъ муматъ пуглеждъ, намигъ ...

Мъж, останал без кола, е бесен. Жена в същото положение е още по-зле. Ако не сте виждали истинска Баба Яга на метла или зъл демон, ето ви момента да ги срещнете. Мъка, мъка - и спринтово гримиране, и мрънкаво влачене на седем чанти с две ръце, и фучене, и цветисти каруцарски благословии...
Та в така ...

Истинският приятел живее в теб.
За него ти си на дневен ред.
Истинският приятел е дар от Бога.
По друг начин да го опиша не мога.
Той приема всяко твое решение, ...

Защо не станах мастит бизнесмен?
След настъпилите промени в България, много често са ми задавали въпрос, който се свежда до следното: „Като си толкова „печен“, защо не създадеш собствен бизнес?“
Всъщност това си беше съвсем логичен въпрос, защото при богатия опит и връзки, които имах както на Запад, ...

El encuentro Среща
“Dicen que” El Tiempo cura” „Казват, лекувало времето“
Emily Dickinson Емили Дикинсън
Pues, sí, soy yo, tu ex, al que has borrado Да, аз съм.Същият, когото ти си
como un secreto inútil de tu mente. забравила като ненужна тайна. ...

Speak to Me
"I've been mad for fucking years, absolutely years, been
over the edge for yonks, been working me buns off for bands..."
"I've always been mad, I know I've been mad, like the
most of us...very hard to explain why you're mad, even ...

Усмивката деня ми украсява,
обагря го със топли цветове,
в очите на децата заживява,
във техните вълшебни светове...
И вярвам, нещо ново ще се случи, ...

Не искам да лекувам никого.
Нямам нужда да бъда лекувана.
Трябва ми само нечие леко
безгрижие,
Несмутимо щастие, ...

Из цикъла „ФУНГАментализъм”
Зимни припънки
Малко рано таз година
преброихме се любовно.
Спори хвърлихме… Мнозина ...

Прошумолява
хладният сатен –
във тишината –
сякаш шепот на треви.
И цвят на вишня. ...

Всяка нощ оплакваш в мрака
изгубената младост,
а дали те чака
нов живот и нова радост?
Ще дойде ден, с лъч сияние ...

Кажи ми ти, така ли ще приключим?
От грешките отдавна спряхме да се учим.
Какво се случи с парещия пламък,
нима сърцата ни превърнаха се в камък!
Не ми омръзна да те гледам и обичам, ...

С идеали аз боравя,
не живея ден за ден!
На възглавница корава
си почива моят тлен.
А постъпките ми - грешни, ...

За кой ли път съм в тази ситуация,
една безлична вечер у дома,
а спомените ми нуждаят се от ампутация,
ти трябваше да си останал в миналото... както досега!
За кой ли път те виждам в съня си, ...

Любов
Ще се науча да живея
без теб...
без себе си...
без нея... ...

Допуснах те в олтара свят на моята душа,
но ти не влезе
като богомолец там.
Недей ми казва, че не съм разбрала
и греша. ...

В очите ми си златен житен клас,
развял посоките на мойто вдъхновение.
В обятията ти се сбира земният атлас,
щом ме прикоткаш с нямото обичане.
В очите ти е моят луд копнеж, ...

ВИТРИНА
В опушения ден
все делнични неща.
В прашната витрина,
забравена жена, ...

Жажда
Като варварин див ти ограбвах тялото,
после разгадавах тайната ти на очите;
като избягал затворник ти целувах гръдта,
но и сега ме измъчва жаждата на върбите. ...

Ще се моля за теб...
Днес е мъчително страшно.
Тази болнична стая... Сякаш е зима...
Ти си поредният номер в картоните прашни...
Стене дъжд по стъклото... А аз знам, че те имах... ...

Обичах те. Къде ли бе умът ми?
Години пропилях в мечти за теб.
Обичах те. Сляпо, по детински.
Желаех единствено да съм до теб.
Обичах те. Била съм тъй наивна ...

Имам изворче
в сърцето,
никога не спи -
нощем ме омайва,
денем ми шепти, ...

Египет 870-та година преди Христа
22 Династия (либийска) в Бубастис
ок. 945 – 730 г. пр. н. е.
Шешонк І ок. 945-924
Осоркон І ок. 924-889 ...

Аз тъй съм плаха,
а на теб се струвам тъй неуловима,
леко те докосвам
и ти изпитваш жад неутолима.
Лед съм аз, от скреж съм, ...

Вятърът се люби във полята
с дългокоси дъхави треви –
нежен шепот, тайнство свято,
залезът ги в зарево зави.
Полъх влюбен, полъх – ласка, ...

Тя беше в своята стая, потънала в тишина. Беше загасила лампата и седнала до прозореца, наслаждаваше се на гледката, която се разкриваше в омайната нощ. Беше от онези нощи, които сякаш разказват някаква приказка, които диктуват на сърцето отминала болка и всеки удар отеква в далечен спомен. Снегът в ...