Дай ми душата си
„Дай ми душата си, дай ми душата си за мъртвите.”
Мисля, че познавам това момиченце,
чудя се къде съм я виждал преди.
В една дълбока изба виждам момиченцето да си играе с момче. ...

ЗАВРЪЩАНЕТО
Това всъщност не е разказ. Написах го най-вече за себе си, тъй като за мен ще си остана като една изключително важна лекция за стратегията на висшите ръководства на големите западни концерни относно осигуряването, подбирането, квалификацията, стимулирането, използването, както и отношени ...

Животът – старото пристанище -
без фар, без пясъчните стъпки,
с една вълна залутана доплува
до най-скалистия ми бряг
и в пясъка потъна, ...

Когато мислех да открия
природата около мен,
изригна демонска стихия
и аз за дълго бях сломен.
Пораснал, вече се почувствах ...

На прашната лавица дремят купища от книги .
Романи,разкази ,енциклопедии и стихосбирки.
Преминали през времето-къде разгърнати веднъж.
Къде по пет–шест пъти,четени и препрочитани.
Така си мисля,че се случва често и с жените. ...

Тъкмо се бях настанила, когато в стаята влязоха семейство Иванови. Госпожа Иванова заговори първа.
- Здравей, Мики! С теб ли сме? Надявам се, че нямаш нищо против.
- Нали е само за няколко вечери. Ще се спогодим някак си – отвърнах и излязох. Оставих ги да се настанят спокойно. А и исках малко да се ...

Пръстите ти още са в косите ми,
устните ти в моите надничат...
Може би изглеждам неприлично? -
облаците сякаш с мене тичат.
Как те срещнах? Как се случи? Питам се… ...

Овенът беше хубавец,
но за нещастие - вдовец.
За сватба някаква си лани,
съвсем безсъвестно изклани,
напуснаха го три невести, ...

РЕВНОСТ
Ще се затичам по стълбите надолу,
да те срещна от всички пръв.
Ще гледам смутено рамото ти голо.
От ревност - ще ми капе кръв. ...

Сън
Изтръпнала след сън любовен,
изпълващ цялото ми Аз,
сън вълшебен, сън съдбовен,
нашепващ с нежен влюбен глас: ...

Какво е жената?
Еманципирана същност –
машина-робот,
компаньонка и курва,
неотменна приятелка, ...

Дядо Добри
Дочувам стъпки
по тъмната улица,
иначе тиха,
но не и сега. ...

В изпълнение на Краси Йорданов

Не ме търси в пожълтелите писма.
Не ме търси в старите спомени на нощта.
Няма ме дори в чашата червено вино
в твоята ръка.
Отидох си завинаги оттук. ...

Защо ли не ме погледна?
Не се усмихна,
дума не отрони?
Защо обърна гръб?
Да не би да се страхуваш ...

Грешно ли е да те обичам
и безмълвно да те жадувам?
Да си чужд, а да те искам.
Че не те помня да се преструвам.
Грешно ли е да те желая? ...

Угасна, Любов. Нещо се скъса.
Преживях слепота, вдишах вятър.
Безкрайно стоях безутешна.
Днес те моля, ела у дома!
Открадни тишината от мен, ...

Копеле
на Дарина и К.
На любовта детето е красиво.
Като небе, огряно от зорницата,
то гали погледите завистливи, ...

След толкова съдби несподелени
се връщаш, сетен просяк, днес при мене,
да търсиш извори кристално чисти
и блясъка в очите ми лъчисти.
Не грее в тях омаята предишна. ...

Не малко сезони пред очите ми преминаха,
пъстри, шумни, понякога и малко люти.
Плаха пролет иззад клоните наднича,
а сърцето ми готово ли е да я приюти?
Нима мечтите в мене се смениха, ...

Вечерта се бави. Мракът закъснява.
Разсипват се до късно алени лъчи,
наоколо жужи, бръмчи
и все тъй вечер не настава.
А утрото настъпва с бурни ветрове. ...

Това е стихотворение по зададена тема, представлява тропар, преведен от църковно славянски, който аз имах за задача да превърна в стихотворение. Имах пълна свобода на действие и реших да го публикувам тук. Дано ви хареса.
Твоето рождество,
като прометеев пламък,
чрез светлината сияйна
на познанието ...

късмет
Такъв ли е моят пусти късмет,
та все още изживявам нереални мигове;
а след стъпките ми птици кълват
неизречени мисли, покълнали между бурени. ...

Три болезнени години, години на тъга... Години, които ми донесоха само сълзи и самота. Три години, откакто си тръгна, остави ме... помниш ли? Като че ли беше вчера, онази зимна вечер, в която съсипа живота ми... Обади ми се... просто ми каза да си тръгна... всичко свършило... Помниш ли?... Остави ме ...

Не забравяй
Не забравяй за мен,
когато вече ме имаш.
Тъй дълго крихме любовта.
Сега, когато всяка нощ ...

Пролетта вън мечтае за ято
Тази в мен пък не се е родила
Като ценност по-мнима от злато
Сто тъги е душата ми скрила
Тази пролет в мен да не се ражда ...

ИМПРЕСИЯ
Тръгваш от село Куклен по тесен, асфалтиран път, все още недовършен, към едно живописно кътче на майката природа и спираш знаеш ли къде? На манастира "Св. Врачове", скрил се в пазвите на Родопа планина. Можеш да седнеш, да си отдъхнеш, а ако решиш и да преспиш в него. Живописната природа те ...